Иракският премиер Мустафа ал Казими, с отслабени позиции и подложен на натиск от проирански фракции в страната си, се среща с президента на САЩ Джо Байдън днес във Вашингтон, за да обсъди хипотетичното оттегляне на американците и да получи политическа подкрепа три месеца преди парламентарните избори в Ирак.

Тази първа среща на иракския лидер с американския държавен глава се провежда седмица след смъртоносното нападение в Багдад, отговорността за което беше поета от джихадистката организация Ислямска държава (ИД), която, макар и официално победена през 2017 г., продължава да извършва атаки в страната.

В събота, малко преди заминаването си за американската столица, Ал Казими обяви лично в Туитър ареста на членовете на "терористичната клетка", отговорна за самоубийствения атентат, отнел живота на 30 души. Бързите действия му позволяват да твърди, че иракската държава има капацитета да гарантира собствената си сигурност.

Защото Ал Казими има нужда от официално изявление на Вашингтон, което да предефинира американското присъствие в страната, за да намали натиска на влиятелните проирански иракски фракции, искащи изтеглянето на 2500-те американски военни, които все още са разположени в Ирак.

Тези фракции са обединени в Хашд аш Шааби, коалиция, която е едновременно паравоенна и интегрирана в държавата. Смята се, че от началото на годината са извършили петдесетина нападения в Ирак.

"Ако няма важно изявление за изтегляне, се опасявам, че ще има ескалация на напрежението и увеличаване на броя на нападенията", изразява притеснението си иракският учен Саджад Джияд.

В петък срещу база в Кюрдистан (Северен Ирак), в която се намират американски военни, беше извършено нападение с дрон, което не доведе до жертви. А "Комитетът за координация на фракциите на иракската съпротива", смятан за прикритие на проирански групи, поиска отново "пълното изтегляне на всички американски сили", заплашвайки, че в противен случай нападенията ще продължат.

"Изявления с козметичен ефект"

Повечето американски войници, изпратени през 2014 г. в рамките на международна коалиция, за да помогнат на Ирак да победи ИД, бяха изтеглени по време на президентския мандат на Доналд Тръмп.

Официално в Ирак няма бойни части, като американските военни играят ролята на "съветници" и "инструктори" на армията и на иракските сили за борба с тероризма.

Лидерът на иракската дипломация Фуад Хусейн, който посети Вашингтон преди премиера, увери, че "дискусиите ще доведат до график за изтеглянето на американските сили". Американските медии от своя страна говорят за "предефиниране" на мисията на войските.

Но според Рамзи Мардини, специалист по Ирак в института "Пиърсън" на Чикагския университет, не би трябвало да има "радикални промени" в американската политика.

Срещата би трябвало да доведе до "изявления с козметичен ефект, които да обслужат политическите интереси на иракския премиер, но реалността на терена ще отразява сегашното статукво и трайно американско присъствие", заяви той.

"Последното, което искат САЩ, е да напуснат Ирак и да се окажат след няколко години пред същата ситуация, със завръщане на ИД", подчертава западен дипломатически източник, като констатира, че "повечето причини, които позволиха появата на ИД, все още са налице".

Предизборна кампания

ИД, която контролираше големи части от Ирак и съседна Сирия от 2014 до 2017 г., беше победена и прогонена от градските центрове. Но нейни членове й все още се срещат в планините и пустинните райони.

Освен въпросите на сигурността, Ал Казими, който се надява да остане на власт след парламентарните избори, насрочени за октомври, ръководи страна в криза.

Недостигът на електричество, корупцията, убийствата на опозиционери, COVID и политическата нестабилност подкопават Ирак, опустошен от поредица от конфликти след американската инвазия през 2003 г., с която беше свален Саддам Хюсеин.

"Ал Казими, който без съмнение се надява да остане премиер, иска да се възползва от американската подкрепа и да избегне влошаване на вътрешната обстановка", анализира Саджад Джияд.

В този контекст, добавя той, една от ключовите точки в дискусиите във Вашингтон е също да бъде получено облекчение, което да позволи на Ирак да сключва сделки с Иран, без да попадне под действието от вторичните американски санкции, засягащи страните, които търгуват с Техеран.

Енергийната криза в Ирак беше утежнена от спирането на иранските доставки на газ в края на юни, поради неплатени сметки на стойност 6 милиарда долара.

"Посещението на премиера е неразривно свързано с предизборната му кампания", подчертава Рамзи Мардини. "Той се опитва да консолидира международна и регионална подкрепа, за да компенсира слабостта си на вътрешната сцена".