Избирателите на "Изправи се, България. Ние идваме" сигурно няма да бъдат очаровани. Част от името на протестната им формация е било лозунг на фашистката организация "Ратник" у нас през 30-те и 40-те години на миналия век, свидетелства учен от БАН.

Асоциацията е неприятна и сигурно ще предизвика спекулации и остри реакции, но тя не значи, че ИБНИ, която има 13 депутати в Народното събрание, има нещо общо с фашизма или с "Ратник", изрично подчерта в разговор с Клуб Z Николай Поппетров от Института по исторически изследвания на Българската академия на науките. 

Той посочи, че изразът влиза в българската политика от патриотично стихотворение на Теодор Траянов от стихосбирката "Български балади" (1921 г.), което става химн на "младите паисиевци" (организацията "Отец Паисий"). 

"Да стегнем здраво редовете

под знамето на труд свещен, —

днес жизнерадо слънце свети

над пътя ни благословен!

Днес стъпките на време ново

отекват в гордия ни ход,

ний идем, смели и готови,

да възродим един народ!"

(Подчертаването е мое - б.а.)

"Ние идем" е парола и на интелектуалния кръг около сп. "Млада България" (1932 г.) и "Новото поколение" на интелектуалеца Стефан Попов, казва Попниколов, добавяйки, че самото стихотворение на Траянов не може в никакъв случай да бъде смятано за фашистко, нито могат да бъдат квалифицирани като такива и първите организации, които го приемат като свое мото.

"По-късно обаче "Ний идем" се използва от една пар екселанс фашистка организация като "Ратник" на Асен Кантарджиев, професор по млекарство", каза Поппетров, който е един от водещите изследователи на фашистките и нацистките организации в България през ХХ век. 

По думите му цитираният израз е емоционална проява на радикализацията на обществата между двете световни войни през 20-те и 30-те години на миналото столетие в Европа.

"Това е Европа на диктатурите, на авторитарните и тоталитарните движения, които искат да се справят с миналото по радикален начин", каза Попниколов, който се съгласи, че и в съвременна България "абсолютно има радикализация на обществото днес, но няма ръководна идея". 

"Има радикализация, но има и много лицемерие, което пречи на развитието - добави Попниколов. - Приемаме европейското членство, но не искаме еврото, приемаме европейските ценности, но не приемаме мигранти".

Асен Кантарджиев е бил декан на Агрономическия факултет на Софийския университет и е син на генерал Тодор Кантарджиев, командващ на българските войски, които през септември 1916 г. отблъскват настъплението на румънци и руснаци в Добруджа през Първата световна война.

През юли 1936 г. Асен Кантарджиев и Петър Габровски, начело на група активисти от Младежкото движение "Отец Паисий", основават Съюза на ратниците за напредъка на България, след като не успяват да увлекат паисиeвците в по-активна политическа дейност. Към тях се присъединяват и групи, отделили се от Съюза на българските национални легиони и бившия Съюз на българите фашисти.

Ратниците съществуват до 1944 г. Те проповядват националсоциализъм, антисемитизъм и расизъм, симпатизират на Третия райх, критикуват капитализма, политическия плурализъм, парламентарната демокрация, подкрепят държавната намеса в икономиката, национализацията и задължителното коопериране в земеделието.