„Шрьодингер бар“ – където котката винаги е жива

Мисловният експеримент за котката, завряна от някой гадняр в съд с отровен газ и радиоактивно ядро, често се определя като парадокс. Защо на Шрьодингер му е хрумнало, че котката е хем жива, хем мъртва? Разбира се, целта на австрийския физик е да демонстрира друго – че ако не наблюдаваме нещо внимателно, то често е в състояние на суперпозиция – смесване на две състояния.

Същото важи и за „Шрьодингер бар“, изникнал на красиво място в София в пандемичната 2020-та, който на пръв поглед изглежда като целенасочена смесица между заведение и културно средище.

Още със стъпването в градината на бара впечатление прави нещо осезаемо различно в декора, а обяснението е просто, разказва Борис Енев, създал мястото заедно със съпругата си Евгения Ходкевич.

„Всъщност бизнесът с гастрономия и барове изобщо не е наш, и двамата сме архитекти. Но винаги сме били много ангажирани със социални неща. Възприемаме архитектурата като нещо, което за общността, за града, не бива да е самоцел, трябва да служи на хората. Да съществуват такива пространства – отворени или затворени, – е покана за игра в най-широкия смисъл на думата“, обяснява Борис.

Със съпругата му не са архитекти само на хартия – това е дългогодишната им кариера, имат свое архитектурно бюро (Fordewind architecture), организирали са дискусии, изложби, известни са като куратори на Sofia Architecture Week 2010, инициират Vivacom Art Hall, занимават се с интериорен дизайн, работят за театрални продукции, филмови проекти и инсталации.

Но това не им стига.

„От друга страна много обичаме музиката – децата ни са музиканти, от много години си мислим и си мечтаем да направим някакво пространство за събития. Много години ни се върти из главите, дразни си ни, но никога не намирахме подходящия момент“, разказва Борис.

Идеята е барът да не е просто бар, а място за концерти – джаз, блус, акустичен рок, но също за литературни четения, презентации на книги, монолози, диалози, въобще – културно средище. С отворени врати, така че всеки, който има някаква идея или нещо, за което иска да разкаже, да намери място и хора, с които да го сподели.

„Появи се обява за наем в края на 2019-а...“

Подходящият момент, който Борис и Евгения избират, на пръв поглед се оказва най-неподходящият. Къщата на столичната ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 1, в която днес се помещава „Шрьодингер бар“, се дава под наем от края на 2019 г. Тогава двамата имат ужасно много работа в архитектурното бюро, но успяват да си уговорят гратисен период. Наясно са, че предстои много работа по мястото – преди това то е просто „един по-скоро битов ресторант“, но харесват пространството и потенциала му.

С това кратко отлагане идва 2020-а, двамата уговарят фирми да изнесат излишното, да започнат ремонт и реконструкция. И идват... COVID-19 и българският вариант на локдаун. 

Това обаче се оказва изненадващо полезно за бъдещия „Шрьодингер бар“.

„Много от нещата Евгения и аз ги направихме с нашите ръце. Използвахме възможността да излезем от апартамента, да дойдем тук за разнообразие. В един момент, разбира се, с помощта на някакви фирми. Но градината, обзавеждането, реставрацията на някои от мебелите, нещата, които правят пространството, голяма част ги направихме ние.“

Реално 2020-а се оказва нулева за тях, но според Борис това всъщност е най-добрият вариант.

„Защото, ако беше тръгнало така, както ние си мислехме – ремонт, ще организираме първите събития, ще наемем някакви хора, това не се случи... Но нещата станаха много по-бавно и можехме да обърнем много повече внимание на много детайли.“

И това внимание си личи – „Шрьодингер бар“ има наистина изключителен интериор. Нищо не е излишно и нищо не е кич, но същевременно нищо не е обикновено или скучно. Градината е като комбинация между хубав двор „под асмата“ на селска къща и нещо по-специално. А помещенията в къщата са трудни за описване – някои са необикновени само с малки детайли, а други изглеждат като театрална сцена. Това не е случайно.

„Ние сме живели 30 години в Австрия, а там има много по-особено отношение към културното наследство, към архитектурата, към нещата, които сме наследили. А Евгения, освен че е архитект, е и сценограф. Работила е в различни театри, в Швейцария, Кьолн, Бон, Виена“, обяснява Борис. – „Нашата философия, когато става дума за пространства, които заварваме готови, е да направим две неща. Първо, премахваме всичко излишно, всички ненужни неща. И тогава на това, което остава като сурово пространство, пробваме да усетим какъв му е характерът. И  този характер вече го показваме.“

В основното „барно“ пространство на "Шрьодингер" са заложили на един сравнително неутрален цвят – сивото, „то се смята почти за нецвят“, признава Борис. Но когато пространството се освети, със сенките на колоните и другите елементи, човек наистина започва да усеща същината на обема и напрежението, което се създава от пространството в суровия му вид.

„Имаме малки обекти, които частично ние си произвеждаме от бетон. Когато на човек не му се презентират много силни цветове, не му се отвлича вниманието, може да усети пространството. Това е и подходът в зимната градина.“

А всяка от стаите в къщата има свой характер. Те хем са, хем не са част от бара – предвидени са за частни инициативи, клубове по интереси, coworking пространства за хора, които работят от вкъщи, но искат да се срещат веднъж седмично например. Или за по-интимни празненства – когато човек не иска да е вкъщи, но не иска и да ходи на ресторант.

През 2020 г. барът все пак отваря за кратко, и тогава започват и първите събития. Логично, в началото Борис и Евгения канят приятелския си кръг - журналисти, режисьори, сценаристи. 

„И тъй като не беше сигурно какво ще се получи, Евгения и аз бяхме двамата зад бара, също такова голямо разнообразие. Хем аматьори, но с усещането, че правиш нещо за приятели, за близки хора, което се отразява на отношението и на нещата, които предлагаш. Макар и тук-таме с някои грешки.“

Идват основно приятели и приятели на приятели – както е с повечето млади бизнеси. Това им дава възможност и да говорят с всеки един човек, минал през това пространство. 

„И много от тях, почти всички, се върнаха пак. И започна по този неочакван начин наистина да се развива това нещо, повече като среда, в която се създава някакво общество, отколкото като бар. Което беше неочаквано. Сигурно сме пропуснали някакви възможности от бизнес гледна точка, но пък от гледна точка на първоначалната ни идея това, че бе по-тиха и по-спокойна година, ни помогна да запазим концепцията.“

COVID-ната година се оказва наистана лоша от бизнес гледна точка, но Борис и Евгения имат късмет, че не влизат в партньорства, не теглят кредити и не зависят от нечии очаквания за печалба след 3-6 месеца или година.

„Мотивацията ни да го направим не се определяше от някакви бизнес идеи, а от потребността просто да създадем това пространство“, обяснява Борис. – „Развива се по правилния начин и хората го разпознават като свое място. Идват, защото знаят, че ще се срещнат. Завързват се много нови контакти, много нови приятелства, идват заради хората.“

Докато говорим, влиза двойка с дете и приятели: „Здравейте, водим наши приятели от Франция“. Борис става и се запознава с тях. 

Барът си е бар, нали?

Като заведение „Шрьодингер“ не поднася някакви големи изненади, но определено е достъпно и над средното ниво за София. Има хубава подборка на напитки, качествен твърд алкохол, вина и бири. Налице е и малко меню с храна – наистина ограничена, защото не искат да са ресторант. 

Обслужването е бързо, дружелюбно – нещо като онзи рядък случай, в който на хората, които ти сервират, наистина им харесва да са там и да работят това. И не е защото собствениците присъстват – тествах бара предишната вечер, когато знаех, че отсъстват, влязох така да се каже като таен клиент. 

Вторите бири, които ни донесоха, бяха малко топли, защото хладилниците не насмогват в жегата. Но бързо бяха потопени в ледарка за охлаждане на вино и след минути бяха с идеалната температура. 

„Намеренията ни са от есента нататък два пъти седмично да имаме жива музика. Говорили сме с приятели режисьори и сценаристи да правим публични гледания на филми с разговор за кино, за изкуство. Искаме всеки ден да предлагаме на хора с различен кръг интереси нещо за тях, нещо, което да преживеят“, мечтае Борис. – „Готвим календар от 15 септември, но не искаме дори човек да си планира едно нещо: „Ето на това ще отида“, а да може в един момент да дойде привечер тук и да знае, че ще може да види нещо ново и ще може да говори с хора, които се интересуват от това.“

Котката на Шрьодингер

Котката на Шрьодингер е, разбира се, вдъхновението за името на бара. Борис и Евгения пратили няколко варианта на приятели, един вид анкета, и с учудване установили, че всички харесват името на австрийския физик.

На двамата винаги им е допадала тази концепция – че нещо може да съвместява в себе си две противоречащи си характеристики.

А „Шрьодингер бар“ изглежда като нещо, което съвместява бар и културно средище. Но също като котката, само докато човек не го наблюдава – щом се вгледаш, откриваш, че е нещо по-различно и по-специално. То е място за хора.

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).

„Малък бизнес, голям успех“ с подкрепата на „Америка за България“