Колкото повече се приближава България до присъединяването си към т.нар. “Клуб на богатите в Европа”, толкова повече противоречиви мнения относно приемането на еврото се чуват. Някои от тях съдържат аргументирани тези, основателни въпроси или критики, свързани с процесите, които текат в самата еврозона и отражението им върху България. Други обаче повтарят вече известни и многократно опровергавани „митове“, свързани с негативите от членството в еврозоната. В следващите редове ще разграничим двете групи, като отсеем легитимните съмнения от неверните твърдения. 

Загуба на суверенитет?

Това е една от най-често срещаните критики срещу членството в еврозоната (и членството в ЕС изобщо). Исторически, неин най-силен застъпник беше Великобритания, а аргументите, използвани от британските политици, периодично са използвани за различни кампании срещу общата валута. Популярността на тезата за загубата на суверенитет е разбираема, засяга се чувството на национална гордост, апелира се към стремежа за независимост, което прави този аргумент лесен за възприемане от публиката и удобен за използване по различни теми и с най-различни цели. 

“С  приемането на еврото и последният елемент от българската независимост ще остане в историята./…/ Подобна стъпка ще бъде катастрофа за икономиката, спестяванията, заплатите и пенсиите ни.”

Цитатът е от изказване на лидера на ПП “Възраждане” Костадин Костадинов по време на негово гостуване в бТВ в началото на юли, по повод потвърждението на служебното правителство, че България смята да опита да стане пълноправен член на еврозоната на първи януари 2024 г. 

Според изразителите на тази позиция с влизането във фискалния съюз Българската народна банка (БНБ) ще изгуби своята независимост и ще я отдаде на Европейската централна банка. Оттам следва отказ от възможността за провеждане на собствена парична и монетарна политика, т.е. отказ от финансов суверенитет. Подобна теза изказа преди време и известният икономист, популярен у нас като „баща“ на Валутния борд, Стив Ханке:

„Няма механизъм, който да ви накара да се присъедините към еврозоната. Напротив, ако го направите, ще трябва да се откажете от вашия паричен суверенитет.“

Ханке е един от традиционните противници на европейската обща валута и многократно е изразявал това мнение. То обаче има и своите поддръжници сред родните икономисти. Доцент Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН коментира пред БНР, че замяната на лева с евро е „унищожаване на националната ни валута. Загуба на част от нашия суверенитет“.

Този аргумент беше популярен и в някои от другите държави, които последно се присъединиха към еврозоната, както и в тези, които все още се въздържат от тази стъпка, например Полша. Сравненията с Полша обаче, макар и популярни, не са коректни. Първо, поради различния размер на икономиките на двете държави – Полша е шестата по големина икономика в ЕС.

И второ – заради една особеност на България, която я прави уникална сред страните в ЕС, които още не са приели общата валута:

Валутният борд

Режимът на валутен борд (паричен съвет) беше въведен в България в резултат на кризата от 1996/97 г. Този режим налага на БНБ редица задължения и ограничения: БНБ няма право да печата пари (допълнително, над съставляващите пазара към момента), няма право да обезценява валутата си и няма право да интервенира на пазара, така че да подкрепя или обезсилва националния лев, който от своя страна се обменя при фиксиран валутен курс спрямо еврото (при въвеждането на борда левът е „вързан“ към германската марка).

Тъй като родната валута е вързана с твърд курс към еврото, то на практика това означава, че България на макро ниво оперира с евро пари, но без да ги разменя между гражданите и бизнеса физически. Вместо тях използваме левове и така левът фактически е „аватар“ на еврото и представлява нищо друго освен разписка за евро. Прост пример за това е, че когато говорим за големи лични инвестиции в частния си живот – например за покупка на жилище, ние смятаме цените в евро, а не в левове.

Да, при влизането в Еврозоната, България, както и другите страни-членки, на практика отдава повечето решения на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е така, защото една обща валута има нужда от орган, който да я управлява и който да провежда единна икономическа и парична политика. Точно както е в отделните национални държави, работещи с национална валута. Основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност, като по този начин би трябвало да подкрепя икономическия растеж и създаването на работни места. България, както и останалите държави, чрез своя представител в борда на ЕЦБ ще може да участва в процеса на взимане на решения. 

Така че – България няма да отдаде на ЕЦБ допълнителен суверенитет в повече, отколкото има в момента. Левът е вързан за еврото и всички решения на ЕЦБ му влияят пряко, както и на икономическата ни позиция. Още повече, че с влизането на България в Банковия съюз (т.нар. “тясно сътрудничество” между БНБ и ЕЦБ) беше направена съществена крачка напред по отдаването на суверенитет по отношение на банковия надзор.

Важно напомняне, което прави един от най-авторитетните ни икономисти Румен Аврамов е, че с усилията на БНБ и други централни банки на държави членки с режим на валутен борд ЕЦБ е била убедена да промени правилата за влизане в еврозоната, така че да не се налага временно „отвързване“ на курса в рамките на ERM II. Т.е. всички притеснения, че влизането в “чакалнята” ще премахне борда и ще ни направи уязвими, са неоснователни.

Общественото мнение у нас обаче е ярко разделено в отношението си към еврото. Една от причините за това може да търсим в медийното отразяване на темата – липса на сериозна информация и рамкирането на проблема като спор с две страни, „за“ и „против“, без значение стойността на аргументите. В последното проучване на Евробарометър за България ясно личи объркването на хората. На въпроса дали приемането на еврото ще накара страната да загуби контрол върху икономическата си политика цели 47% от респондентите отговарят, че именно това ще се стане. Само процент по-малко или 46% от анкетираните отговарят, че това няма да се случи. Същите са и резултатите на въпроса „Ще загуби ли България част от своята идентичност, ако приеме еврото?“. 

Цените на стоки и услуги ще се вдигнат рязко? 

Вторият най-разпространен мит гласи, че смяната на лева с евро ще доведе до драстично нарастване на цените, едва ли не всички цени, които в момента виждаме в лева, ще останат със същите числа, но в евро. Този страх има своите обяснения, особено в страните от бившия Източен блок, но няма нито едно доказателство за неговата основателност. Напротив – официалните данни от страните, които вече преминаха през процеса, показват точно обратните тенденции в дългосрочен план. По данни на статистическия институт на Словения през първите години след въвеждането на еврото – 2007 и 2008 г., Словения има най-високата инфлация в еврозоната. През 2015 г. обаче инфлацията се превръща в дефлация от 0,8%.

Подобни са резултатите и в другите страни, които приеха еврото. Обобщените данни показват, че в резултат на смяната на валутите цените са се увеличили с не повече от 0,2-0,3 процентни пункта в дългосрочен план. В Естония ефектът от смяната на еврото в брой върху общия темп на инфлация е едва 0,3%. В Словакия – 0,25%, а в Малта – 0,2%. На кратко – много по-голяма инфлация и увеличаване на цените може да бъде постигнато от някое административно решение или дори от дъждовна есен, засягаща селското стопанство, отколкото приемането на еврото като разменна валута. 

Данните на Евростат за всички страни показват, че ценови бум, който да бъде усетен от потребителите, не трябва да се очаква. Увеличенията на цените се дължат най-вече на закръгляне на цените на точно число от страна на търговците, както и на факта, че някои от тях слагат разходите по превалутирането в цената за потребителите. Дори и тези ефекти обаче са еднократни и не са тенденция.

По-изразено увеличение на цените поради превалутирането може да се очаква в определени сектори, най-вече свързани с услугите – ресторанти и кафенета, услуги за настаняване, фризьорски услуги, ремонти, химическо чистене. Техният дял в т.нар. “кошница” за изчисляване на потребителския ценови индекс е обаче сравнително малък и ефектът от това увеличение на цените върху общия индекс е слаб.

Що се отнася до притесненията, че все пак предстои сериозна търговска спекула, това е въпрос на мерки на национално равнище. В българския план за приемане на еврото са заложени „буферни“ текстове, които би трябвало да неутрализират такъв феномен. Първо – превалутирането ще се извършва чрез прилагане на неотменимо фиксирания валутен курс между еврото и лева, т.е. няма да има разлика в курса. Второ – изпълнителната власт предвижда, че пет месеца преди приемането на еврото, всички търговци ще са длъжни да показват цените и в двете валути – и в евро, и в лева. Така всеки потребител ще може да сравни цените и да види дали има големи отклонения, които да се впишат в определението за спекула. Ако някои търговци се опитат да спечелят на гърба на реформата, то пазарът бързо би ги изтласкал като неконкурентоспособни. Освен това – месец след влизането в зоната, ще можем да плащаме и в евро, и в лева, така че преходът да бъде ясен и лесен. 

Всички тези данни обаче не успокояват притесненията на българските граждани. Според изследването на Евростат през 2021 г. цели 77% от анкетираните са отговорили, че са притеснени от ценови вълнения по време на преминаване към еврото, докато едва 21% от респондентите нямат притеснения. 

Гражданите ще обеднеят, ако използваме еврото? 

Това твърдение също не е подкрепено с никакви аргументи, а и такива трудно може да бъдат намерени. Логиката на споделящите това мнение е, че българите така или иначе са бедни, затова влизането в клуба на богатите ще ги направи още по-бедни. Фактите обаче сочат именно обратната тенденция. 

Ако отново вземем за пример Словения, то ще видим, че данните показват, че в сравнение с 2006 г., през 2015 г. Словения отчита увеличение на износа на стоки (с 41%) и на вноса на стоки (с 27%). Това сочат данни на статистическата служба на страната. В същото сравнение и броят на нощувките и пристиганията на туристи се е увеличил значително (съответно с 34% и 58%). През 2015 г. средната месечна нетна заплата в Словения е средно с 31% по-висока в сравнение с 2006 г., а БВП на глава от населението е по-висок с 19%. Нарастването на стойността на някои показатели е особено голямо през първата и отчасти през втората година след въвеждането на еврото.

Това обаче не означава, че доходите на българите ще се вдигнат веднага до средноевропейските. Еврото е просто платежно средство, което отваря повече възможности пред родната икономика, но забогатяването е процес, който се движи както от националната политика, така и от самите граждани. Горните данни за Словения показват, че ако една страна използва умно предимствата на еврозоната, то нейното благосъстояние може да се увеличи в рамките на период от няколко години.

Ползите от членството в еврозоната за държавите, бизнеса и гражданите се изразяват в ценова стабилност, по-лесен и евтин достъп до по-голям пазар, по-евтини кредити за всички и др. Всички предимства на еврозоната в икономически и финансов аспект може да бъдат видени тук. 

България ще последва „Гръцкия сценарий“?

В последните години нашумя и тезата, че ако България влезе в еврозоната, ще стане жертва на „гръцки сценарий“, т.е. ще бъде доведена до фалит. В това мнение имплицитно се съдържа разбирането, че приемането на общата валута е довело до гръцката криза отпреди десет години. Един от най-гласовитите застъпници на тази позиция е вече споменатият проф. Стив Ханке. 

Въпреки че Ханке не привежда никакви сериозни доказателства в подкрепа на тезата си, тя се разпространява широко от неговите почитатели у нас, както и от медиите. Това, което често се пропуска, са конкретните обстоятелства около гръцката криза и ролята на поредица правителства в Атина. Влизането в еврозоната дава възможност на държавата и гражданите да ползват евтин кредитен ресурс в огромни размери, надвишаващи съществено възможностите им да ги обслужват. В комбинация с неразумна фискална политика и опит да се прикрие огромната задлъжнялост чрез статистическа измама, тези обстоятелства се оказаха „перфектната буря“, която помете Гърция. 

Няма абсолютно никакви причини да смятаме, че България е обречена на подобен сценарий. Именно като резултат от кризата в Гърция и като цяло, в еврозоната, в българското и европейското законодателство бяха приети промени, които да гарантират, че държавите ще водят устойчиви и благонадеждни икономически и фискални политики. 

Референдум за еврото?

Референдум по темата у нас не е провеждан, но споменатото вече изследване на Евростат от тази година дава представа за нагласите на българите: 54% от респондентите отговарят, че са положително настроени към еврозоната и общата валута. Резултатът бележи скок със 6% спрямо този от миналата година. От другата страна – против еврото са се обявили 44% от анкетираните граждани, а резултатът по този отговор бележи спад от 6% спрямо миналата година. В същото време цели 49% от питаните смятат, че приемането на еврото би имало негативен ефект върху страната, срещу 47%, които пък смятат, че ефектът би бил положителен. Очевидно е, че българските граждани са разделени в мненията си по темата. Същото се отнася и за тяхната информираност по въпроса – 54% от хората смятат, че имат достатъчно информация за еврозоната (с 10% повече в сравнение с година по-рано), докато 45% не се чувстват добре информирани. 

На този фон, вместо инициативи за ограмотяване и информиране на хората, се появяват идеи за провеждане на референдум с въпроса “Да приеме ли България еврото?”. 

Зад идеята за референдум стоят ММА боецът и политически активист Станислав Недков – Стъки и журналистът, издател на сайта PIK.BG, Недялко Недялков. Станислав Недков твърди, че възнамерява да се кандидатира за президент на изборите през есента, макар че ако изборите се проведат в края на октомври или началото на ноември, както се очаква, той няма да е навършил 40 години, каквото е законовото изискване. Ето как Недков аргументира необходимостта въпросът за приемането на еврото да бъде подложен на референдум: 

“Посегнаха на традиционното семейство между мъж и жена, посегнаха на децата, като искат гей двойки да осиновяват, а Слави Трифонов чрез чалгата посегна и на хорото ни. Посегнаха и на Православната църква. Съгласни ли сме да си дадем и геройския “лев”?”

Всъщност българският Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не допуска провеждането на допитване по ангажименти на страната ни, поети чрез международни договори, които вече са ратифицирани от парламента (чл. 9, ал.4), какъвто е случаят с Договора за присъединяването на България към ЕС. Така че подобен референдум при сегашното законодателство е невъзможен.

България може да избере да не приема еврото? 

Присъединяването към еврозоната е задължение на всяка страна, в това число и България, според Договора за функциониране на Европейския съюз. Няма точно обозначен момент кога една държава следва да стане член на паричния съюз, тъй като това е свързано с изпълнението на определени критерии (т.нар. Маастрихтски критерии). Единствената държава, която е договорила изключение от това задължение за участие в еврозоната е Дания (и Великобритания, която вече не е част от ЕС). 

От 10 юли 2020 година България е член на междинната зона преди приемането в еврозоната – т.нар. разменен механизъм ERM II, популярен у нас още като “чакалнята на еврозоната”. Минималният срок, в който държава членка на ЕС трябва да престои в „чакалнята“, е 2 години. Целта е да се удостовери, че националната валута на страната е стабилна, че се изпълняват съответните правила за конвергенция (ниска инфлация, стабилни лихви, ниска задлъжнялост и бюджетен дефицит, како и стабилен валутен курс) и че при фактическото приемане на общата валута няма да има икономически, фискални, финансови или валутни сътресения. 

Какво се очаква да се случи с България? На 10 юли 2022 г. изтича срокът, в който България по задължение е длъжна да остане в т.нар. чакалня на еврозоната. Следва оценка на представянето на българския лев във валутния механизъм. След това е ред на доклад на Европейската централна банка, която да заяви дали страната е готова. Такъв трябва да дойде и от Европейската комисия. Най-сложната част е получаването на съгласие от всички държави членки на еврозоната. Ако и това препятствие бъде преминато, България официално ще стане част от третата най-голяма икономика в света, след САЩ и Китай. 

Всъщност това, което наричаме популярно “еврозона” представлява Икономически и паричен съюз. Той е създаден през 1999 г. в резултат на договора от Маастрихт (1993) и включва 11 от тогавашните 15 страни в ЕС.

Днес еврозоната обединява 19 държави с население от 340 милиона души. По показателя БВП на глава от населението еврозоната се нарежда на второ място в света след САЩ. 

В резултат на финансовата криза от 2008 г., която за ЕС се превърна във фискална и дългова криза, беше предприета мащабна реформа на еврозоната, която да надгради съществуващия паричен съюз с икономически. Това означава държавите да координират тясно икономическите и фискалните си политики, за да се избегнат негативните ефекти на досегашното положение – обща парична политика, но различаващи се, дори противоречащи си икономически политики. В резултат на това вместо да води до сближаване (конвергенция) между държавите, паричният съюз доведе до редица дисбаланси, които изправиха еврозоната пред сериозни рискове. В резултат на това бяха въведени редица нови механизми като Европейския семестър, процедурата за наблюдение на макроикономическите дисбаланси, Банковия съюз и др. Някои от тях важат за всички държави членки на ЕС, но се прилагат с особено внимание и строгост (и финансови санкции) именно спрямо държавите от еврозоната, които се възприемат като „ядрото“ на Съюза поради икономическата си обвързаност. В този смисъл, за България има политически ползи от присъединяването към това ядро.

В икономически план обаче има доста въпроси, чиито отговор трябва да бъде даден от експертите на българските граждани, свързани с данъчната политика, социалната политика, конкурентоспособността на икономиката ни, разходите, свързани с членството (вноски по Европейския спасителен механизъм и др.), евентуални рискове, произтичащи от членството и т.н. 

Кой има интерес да разпространява дезинформация за еврото? 

Внушенията за слабостта на ЕС като като цяло и на еврозоната в частност са сред постоянните теми на руските дезинформационни кампании, както показва справка в сайта EU Vs. Disinfo.

Едно от най-популярните твърдения е, че големите икономики в еврозоната “изяждат” по-малките и ги “задушават”. Последните данни за растежа на БВП на по-новите членове на еврозоната – Естония, Латвия, Литва и Словакия обаче опровергават това твърдение. През април на 2019 г. МВФ посочва реалния ръст на БВП на тези страни, както следва: 3,2% за Естония, 3,3% за Латвия, 2,9% за Литва и 4,1% за Словакия. Ръстът им на БВП е по-голям, отколкото в много от по-старите страни-членки, като Германия – ръст от 1,6%, и Франция – ръст от 1,9%. Данните на Евростат и Световната банка също показват стабилен растеж за Естония, Латвия, Литва и Словакия след последната криза от 2009 г. 

За да илюстрират тезата за смазващата мощ на големите европейски икономики, руски медии твърдят също, че Чешката република е почти германска колония, че Германия контролира обменния курс на чешката крона и че дори Берлин забранява на Прага да влезе в еврозоната. Никакви доказателства в подкрепа на това твърдение не са представени. 

Изследване на базирания във Варшава Център за източни изследвания относно въвеждането на еврото в Естония демонстрира опитите на Москва да влияе върху отношението към ЕС и еврото. Изследването показва яркия контраст между отношението към единната валута на естонците и на руското малцинство, което съставлява около 25% от населението на страната. Равнището на подкрепа сред естонците достига около 60% през първите седмици след въвеждането на еврото и едва 39% от страна на руското малцинство, показват резултатите от анкета, проведена през януари 2011 г. Негативното отношение на руското малцинство към еврото се засилва от Естонската центристка партия, определяна като социал-либерална и популистка формация, която има подкрепата на етническите руснаци. Като опозиционна партия тогава тя критикува правителството за прекалено високите социални разходи, свързани с необходимостта да се изпълнят критериите от Маастрихт. 

Принципната опозиция

Съществуват икономисти и експерти, например Българското либертарианско общество (БЛО), които са против приемането на еврото. Техните позиции се базират на либертарианската идеология за отказ от централизация на власт в едно място. В този смисъл, техните критики към еврозоната и българското членство в нея са легитимни позиции и следва да се оценяват според коректността на фактите и аргументацията във всеки отделен случай, но не и да се отхвърлят принципно и да се определят като дезинформация.

Изводите

Приемането на общата европейска валута е важно политическо решение, което България трябва да вземе. Общественото разбиране и подкрепа за подобно решение е от съществено значение, но за тази цел е необходимо хората да бъдат информирани и да им бъдат представени компетентни и честни гледни точки. 

Приемането на България в еврозоната обаче е важно политическо решение и за самия Съюз. Т.е. независимо от формалното изпълнение на критериите, държавите членки имат последната дума дали България да получи място на масата. А както показва историята с влизането на странатата ни в Шенген, изпълнението на техническите критерии далеч не гарантира благоприятно политическо решение. 

По обясними причини тези решения се взимат извън светлината на прожекторите, а понякога неизвестността се проточва твърде дълго. Това са идеалните условия за покълване и разпространение на дезинформация и манипулация. Единствената причина у нас това все още да не се е случило с пълна сила е отдалечената във времето потенциална дата за приемане на еврото. Но с приближаването ѝ вероятно нещата ще се променят. Factcheck.bg продължава да следи темата.  

*Йордан Бързаков е завършил Немската езикова гимназия в Благоевград, след което става възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Климент Охридски“. Професионалният му път започва в предаването „Господари на ефира“, преминава през други телевизионни проекти и няколко печатни медии. От 2019 г. работи в Клуб Z. Занимава се основно с финанси, икономика, енергетика и транспорт. Публикува и по теми, свързани с Близкия изток и региона.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.