След две десетилетия и над 1 трилион долара, изразходвани за една провалена война, всичко приключи по унизителен начин за Вашингтон и НАТО. Решението на американския президент Джо Байдън да извърши организирано изтегляне на американските сили преди юбилейния 11 септември заприлича на бягство, а изявлението му, че оттук нататък афганистанците трябва сами да се борят срещу талибаните и за държавата си бе изтълкувано като нелоялност към един съюзник след 20 години съвместна битка и хиляди жертви от двете страни. Така се оказа, че Америка пожъна двоен неуспех – провал на войната срещу талибаните и позорно изтегляне пред тяхното завръщане. Така Азия и целият свят станаха свидетели на предаването без бой на една ключово важна в геополитическо отношение държава, а талибаните постигнаха пълен триумф две десетилетия след нахлуването на Запада в Афганистан, когато изглеждаше, че управлението им е останало в историята.

Съседните на Афганистан държави се готвят да се справят с последиците от възникналия вакуум с американското изтегляне. Най-важният въпрос сега е дали Афганистан ще си върне славата на столица на тероризма в световен мащаб, след като на нейна територия възникнаха и се обучаваха някои от най-радикалните ислямистки групировки.

Дали отново ще се превърне в страната, към която водеха нишките на международните терористични операции в целия свят. Онова, от което всички се страхуват, е възраждането на ислямския екстремизъм, представен от терористичните организации „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“ и неговото проникване в страните на Централна Азия и отвъд тях.

Тази потенциална опасност особено безпокои Пекин, тъй като Китай има обща граница с Афганистан, макар да не е голяма. Или казано другояче – само една граница ще отделя съсредоточените на афганистанска територия радикални ислямисти от населената с около 50 млн. мюсюлмани-уйгури китайска провинция Синдзян.

Досега Туркменската ислямска партия от време на време излъчваше видеоклипове, документиращи присъствието ѝ в Афганистан. Засега обаче тя се въздържаше от атаки на китайски цели в самия Афганистан или през китайската граница. Въоръжени батальони от това джихадистко опълчение има в Сирия, по-специално в районите под контрола на Турция, където те вече десет години се сражават със силите на сирийския режим. Може би случилото се в Афганистан и победата на талибаните ще подтикнат лидерите на тази партия да се установят трайно в Афганистан, за да атакуват и дестабилизират Китай. Опасенията на властите в Пекин, че страната може да стане мишена на джихадисти се засилват след убийството на девет китайски граждани през юли миналата година. Тогава в автобус, превозващ работници до строежа на язовир в северните планини на Пакистан, избухна бомба, за която бяха обвинени националистите-белуджи.

Американски войници пазят пистата на летището в Кабул от хилядите афганистанци, които искат да избягат от талибаните със самолетите за евакуация. Снимка АП / БТА

Русия също е потенциална цел на джихадистите, въпреки че Москва изрази нежеланието си отново да се намесва в делата на Афганистан. Въпреки това обаче Русия не може да бъде безразлична пред опасността от проникване на нейна територия на терористи, свързани с ИДИЛ или Ал-Кайда, както и в бившите съветски републики от Централна Азия - Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан. 

В началото на август ръководителите на петте централноазиатски държави се срещнаха и изразиха своята загриженост относно въздействието на събитията в Афганистан върху сигурността на региона. Те също така обявиха, че ще се противопоставят заедно на това предизвикателство. В тези страни има тайни ислямски джихадистки групи, които поддържат връзки с Ал Кайда, ИДИЛ, както и с финансирани от трети страни мрежи от агенти, които работят за дестабилизиране на региона и за разпространяване на ислямския екстремизъм не само в Централна Азия, но и в Кавказ. Въпросът е дали оттеглянето на САЩ и НАТО ще възроди джихадизма в тази „близка чужбина“ на Руската федерация.

Руските опасения: джихадизъм плюс хероин

Русия следи отблизо развитието на обстановката и демонстрира готовност за отразяване на евентуални заплахи. Неотдавна бяха проведени съвместни военни учения на руски контингент с военни на Таджикистан и Узбекистан по границите им с Афганистан. Според руския анализатор от московския „Карнеги“ Дмитрий Тренин заплахите за Русия не се свеждат единствено до инфилтриране на джихадистки групи през международните граници със Централна Азия. Най-големият проблем според него са наркотиците, произвеждани и изнасяни от афганистанска територия, които са се превърнали в бич за младите руснаци. Според официалната статистика, около тридесет хиляди са жертвите на внасяния от Афганистан хероин в страната годишно.

Подобен проблем съществува и в Китай, където ситуацията с хероиновата зависимост придобива все по-обезпокоителни размери.

И другите регионални сили – Индия, Пакистан и Иран, също следят отблизо развитието на обстановката в Афганистан и се готвят да отразят потенциалните заплахи от тази страна. Афганистанският фактор ще усложни и индийско-пакистанския конфликт, тъй като двете страни в него ще бъдат повлияни, макар и по различен начин, от идването на власт на талибаните в Кабул.

Талибаните и южната дъга: Индия, Пакистан и Иран

Макар че финансира, въоръжава и организира движението на талибаните през последните двадесет години, а и преди това, Пакистан също е застрашен от пакистанските талибани, които на свой ред са във враждебни отношения с режима на Исламабад. Сега се очаква повторното идване на власт на афганистанските талибани да разпали консервативните и екстремистки религиозни настроения в Пакистан, както и апетитите към властта на пакистанските талибани във втората по численост мюсюлманска страна в света. Високопоставен пакистански служител заяви:

„Нашите джихадисти ще се окуражат, казвайки си: „Ако Америка може да бъде победена, коя е пакистанската армия, че да застане на пътя ни?”

По такъв начин той резюмира своеобразното американско отмъщение на Исламабад заради ролята на тази страна в дестабилизирането на съседен Афганистан през целия период на западната окупация.

Противно на американските очаквания талибаните да се превърнат в нещо като гарант срещу действията на джихадистите на територията на страната, съществува голяма вероятност да стане обратното. Тук трябва да се припомни споразумението между талибаните и „Ислямска държава“ от 2019 г., по силата на което ИДИЛ се задължава да не оказва влияние върху вътрешната политика на Афганистан, срещу обещанието на талибаните да не възпрепятстват действията на ИДИЛ в други държави. Според различни преценки ИДИЛ разполага с около 5000 добре въоръжени бойци, разположени в 9 бази в Афганистан.  

Афганистанци бягат в Пакистан през границата между двете държави, превозвайки свой болен сънародник в ръчна количка. Снимка АП / БТА

Разбира се, „Ислямска държава“ няма нищо против талибаните да поемат контрола над Афганистан и да наложат ислямските закони върху населението му. Единствената цел на тази терористична организация е да използва афганистанската територия като плацдарм за действията си в страните от Централна Азия, Китай и каспийския ареал. Според източници, които следят движенията на ИДИЛ, има индикации за мобилизация с тази цел на бойци от Сирия, Ирак, Либия и дори на европейски джихадисти. Рекрутират се и нови джихадисти, които да заминат за Афганистан за сформирането на бъдещата база на глобалния тероризъм след изтеглянето на САЩ.

Иран от своя страна търси някакво разбирателство с талибаните по няколко причини, включително необходимостта от гарантиране на презграничната търговия, особено след като талибаните поеха контрола над граничните пунктове. Освен това Техеран би желал да си сътрудничи с новото талибанско управление, за да предотврати евентуалното инфилтриране на своя територия на джихадистите от "Ислямска държава". Талибаните обещават да не създават проблеми на съседите на Афганистан, но Иран не крие опасенията си, че тази страна се превръща в отново в център за въоръжен сунитски джихад.

От своя страна талибаните по тактически причини са оставили на заден план своята идейно-религиозна омраза към шиитски Иран. И докато двете съседни страни са заети с усилията да се надхитрят, САЩ се стремят да разпалят тази сунитско-шиитска враждебност с оглед заангажирането на Революционните гвардейци и на елитния корпус „Кудс“, за да ограничи дейностите му в Ирак, Йемен, Ливан, Сирия и Газа. Неотдавна Иран взе решението да изтегли от Сирия няколко батальона от 80 хилядния корпус на милицията „Фатимиюн“, сформирана преди години от шиитски бежанци от Афганистан и Пакистан за подкрепа на режима на Асад (в замяна на предоставяне на тях и техните семейства пребиваване и иранско гражданство с атрактивни заплати). Предполага се, че част от тях ще бъдат прехвърлени нелегално в Афганистан, за да защитят местните шиити от малцинството хазари. 

Иран е наясно с американския капан, поставен чрез изтеглянето на западните сили от Афганистан. Режимът на аятоласите е в постоянния прицел на Вашингтон поради факта, че провали американския план за Ирак и съдейства чрез милициите си за намаляване влиянието на САЩ в Близкия изток и оттук – за подкопаване на международния им престиж. Победата на талибаните в Афганистан неслучайно съвпадна с масовите протести срещу аятоласите в населените със сунити градове на иранската провинция. Това е първият рунд на американско отмъщение за живота на стотици американски войници, които бяха убити от иранските милиции в Ирак през изминалите две десетилетия. При това не е последният.

Друга страна от Южна Азия – Индия, е загрижена, че „Ислямска държава“ и другите джихадистки структури ще използват Афганистан като удобна база, за да настроят мюсюлманите в Кашмир срещу индийските власти. Делхи се опасява и от обструкционизма на Пакистан, който блокира всякаква възможност за договаряне между Делхи и новите власти в Кабул.

В трудна ситуация след изтеглянето на американските и натовските сили се оказа и Турция. Талибаните императивно поискаха Анкара да изтегли войските си от Афганистан и заплашиха да ликвидират всеки турски войник на афганска земя.

Съвременни технологии и маркетингови методи

Може да се каже, че победата на талибаните и поражението на американските сили подействаха като наркотик на цялата „джихадистка екосистема“. Ислямиските уебсайтове и салафистките групи в Европа празнуват тази победа, която според тях е била обещана от Аллах. Според анализатора по проблемите на сигурността в Южна Азия от Американския институт за мир Исфендиар Мир, възниква опасна ситуация, в която заплахите нарастват едновременно с намаляването на усилията за борба с тях. Експертът очаква, че ликвидирането на афганистанската република след напускането на САЩ би имало толкова голямо регионално значение, колкото инвазията след 11 септември или изтеглянето на съветските сили и падането на комунистическия режим, подкрепен от Москва.

"Това е съкрушителна промяна, която ще промени лицето на цялата политика в тази част на света по трудно предвидими начини", твърди той.

Вече са налице и първите конкретни резултати от тази тенденция към дестабилизация. През април кола бомба експлодира в луксозен хотел, където се намираше посланикът на Пекин в пакистанския град Квета, недалеч от крепостите на талибаните в южен Афганистан. Миналия месец при експлозия на бомба в автобус близо до границата на Пакистан с Китай загинаха 12 души, включително 9 китайски граждани. На карта са заложени проекти на стойност 60 милиарда долара в рамките на Китайско-пакистанския икономически коридор, ключова част от по-широката инициатива "Един пояс, един път", стартирана от президента Си Цзинпин. Опасения има и за бъдещето на основни китайски миннодобивни предприятия в Афганистан.

Всичко това може да ни наведе на песимистичния извод, че талибанският триумф сигнализира нов етап в завръщането на глобалния тероризъм, представляван от основните джихадистки формации Ал-Кайда, ИДИЛ, както и от други сходни организации. За изминалите 20 години този тип религиозно мотивиран радикализъм се трансформира от малка групировка в глобална мрежа, способна да привлича нови набори, особено в обстановка на разколебаване и отстъпление на антитерористичните сили в световен мащаб.

Не на последно място това се дължи и на обстоятелството, че различни режими прибягваха до терористични средства, за да се справят със застрашаващия ги тероризъм, затваряйки кръга на насилието. Така днес глобалният въоръжен джихад се превърна в своеобразен бранд, притежаващ множество марки, съответстващи на конкретната страна и среда; бранд, който умело използва социалните мрежи  и съвременни технологии и маркетингови методи за постигане на политическите и военните си цели.

Афганистан може да се превърна в  негов постоянен център.