Ето още един пример как САЩ се мятат от една крайност във външната си политика в друга. От себичен изолационизъм към идеалистичен интервенционизъм.

Тръмп сключи сделка с талибаните, за да изтегли остатъка от американските войски (към 2500 души) оттам. Това трябва да стане окончателно през май. Т.е. ние се махаме, те да се оправят, както знаят.

Байдън няма как да анулира сделката и докато срокът за изпълнението ѝ наближава, вика: неее, ние имаме план (изложен в писмо на държавния секретар Антъни Блинкън до президента Ашраф Гани) за Афганистан. Гани напуска поста си. Парламентът се разпуска. И го заменяме с временна администрация до нови избори. Или пък не го разпускаме, но включваме в него и талибаните (възоснова на какво?) до новите избори.

И още: през временното управление Афганистан “не трябва да бъде убежище на терористи и да допуска свързани с тероризма дейности на територията си, които застрашават други страни… талибаните трябва да се откажат от убежищата си и от военните си връзки в съседни страни”, пише Ройтерс, цитирана от БТА.

С други думи, вълкът да откаже агнешкото и да мине на марули. Нищо чудно, че нито президентът Ашраф Гани, нито талибаните приемат очевидно несъвместимия с действителността план.

САЩ вече 20 години воюват в Афганистан, но демократите (т.е. американските либерали и социалисти) май още не са разбрали, че в тази страна не войната е продължение на политиката с други средства, а обратното – политиката е продължение на войната с други средства. Исторически, в Афганистан войната е главният поминък.

Какво ще правят талибаните, ако не воюват, ако не тероризират населението и не търгуват с афион? Ще плетат чорапи ли? “Афганистан да не бъде убежище за терористи”. Страната не е тяхно убежище, тя е едно котилата им.

И след като толкава евроатлантчески кръв и пари се изляха тази камениста и смъртоносна земя, защо сега се отказваме от мъничкия им резултат – че там все пак има някакви избори, има някаква наченка на легитимно управление. Не, зарязваме го и назначаваме временно правителство с пазарлък между воюващите страни. И това го предлагат тези цербери на демокрацията – демократите.

Проблемът с либералите, където и да са, е, че когато реалността не отговаря на идеала им, те се опитват да ѝ го наложат. От което обикновено следва още по-лоша действителност.

Мирен и сигурен за света Афганистан не може да има без дълго, скъпо, кърваво и масивно чуждо военно присъствие там. Колко дълго? Едва ли някой знае и това е най-лошото. Такава неопределеност трудно се продава на избирателя в първия свят.

Не бива да си правим илюзията, че на някого в Белия дом или в Конгреса му пука за афганистанците. Пука му за американците, които загиват в тяхната проклета страна и това е естествено. Пука му и за астрономическите разходи в тази безкрайна война. САЩ са плащали средно по $1,5 милиона на ден само в нея от 2002 г. до септември 2019 г. или общо $9 милиарда, вика Би Би Си. Ако ние бяхме американци, и на нас щеше да ни пука по абсолютно същия начин. Но, слава Богу, сме българи.

Затова и Тръмп, и Байдън (и преди тях Обама) имат всъщност една цел – да се отърват поне от военния си ангажимент към Афганистан , но по противоположни (и еднакво неефективни начини) – единият като го зарязва такъв, какъвто е, другият – като си въобразява, че ще го направи утре такъв, каквато му се иска да бъде.

А истината е, че ако тежестта на военното присъствие в Афганистан е вече твърде голяма за САЩ, тя трябва да бъде международно споделена от всички заинтересовани тази страна да не бъде повече източник на заплахи за целия свят.

Поликторектните брътвежи за мир, преход, демокрация и икономика в такава държава в обозримото бъдеще са безполезни. Там още много време ще трябва режим, окупация е точната дума. Защото тази страна е опасна не само за собствения си народ, а за целия свят. И да, сметката – в жива сила и в материални разходи – ще бъде голяма. Да бъдеш велика сила, е скъпо.