България трябва категорично да откаже да приема каквито и да било мигранти/бежанци от Афганистан - който и да я натиска и колкото и да я натиска за това. България трябва да постъпи като Унгария, колкото и името Виктор Орбан да е мръсна дума в политкоректния свят. Аргументите в полза на такъв отказ са много.

На първо място не България е взела решението за изтегляне на силите на САЩ и НАТО от Афганистан. Не България е изоставила съюзника си след 20 години война и не тя е вложила в нея стотици милиарди долари, които сега да попаднат в ръцете на противника ѝ. Не България е водила с него преговори зад гърба на официалния си съюзник. Не България е предизвикала днешния хаос с изтеглянето си.

България, както и други съюзници в НАТО, лоялно е изпълнявала дълга си на държава членка в рамките на своите възможности и в криза, в която няма никакъв пряк интерес и с чието възникване няма нищо общо. Накратко: България не бива да плаща чужди сметки. Тя не е глобален полицай и разходите по успехите и неуспехите на такава мисия не са нейни.

Афганистанците бяха изоставени от своето правителство, от своите армия и полиция. Президентът им избяга с антуража си. Избяга и управителят на централната банка. Гарнизоните се предаваха без бой заедно с оръжията, след като американският данъкоплатец беше вложил в тях над 80 милиарда долара за 20 години. Какво задължение има българският данъкоплатец към този иначе клет народ?

България е държава на външната граница на Европейския съюз, т.е. тя е страна от т. нар. "първа линия", която посреща най-силния миграционен натиск в случай на криза. България не е виновна, че вече пет години държавите членки не могат да се споразумеят по постоянен механизъм за солидарност при миграционни кризи и върху обща политика за миграция и убежище. 

Приемането на мигранти от Афганистан ще изпрати грешен сигнал: Европа приема. Афганистан и досега е един от основните източници на нелегална миграция към ЕС. В него вече има 570 000 молби за убежище от афганистанци. Неотдавна шест държави-членки поискаха ЕС да не спира депортациите на нелегални имигранти от Афганистан независимо от положението в страната. Всички те (Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания и Нидерландия) имат много по-големи възможности за прием от България.

Строго погледнато, Афганистан вече не е военна зона. Талибаните обявиха край на бойните действия, обещаха амнистия на военните, държавните служители и работилите по договор с чуждестранните войски. Вчера командването им издаде заповед да не влизат в домовете на хората, да не спират автомобили.

Дори в отделни райони на страната още да се водят спорадични боеве, би било пресилено да говорим за гражданска война. Белгийският държавен секретар за бежанците и миграцията Сами Махди каза: "Това, че райони в дадена страна не са безопасни, не означава, че всеки неин гражданин автоматично има право на закрила". Външните министри на ЕС, които се срещнаха извънредно онзи ден, нищо не споменаха за приемане на бежанци.

В декларация на върховния представител на европейската дипломация Жозеп Борел след срещата има само една мъглява фраза: "Европейският съюз ще обърне специално внимание и на онези афганистанци, чиято сигурност сега може да бъде застрашена поради принципния им ангажимент към нашите общи ценности". Не е ясно какво се разбира под "специално внимание".

Според германския вътрешен министър Хорст Зеехофер 5 милиона афганистанци са избягали от страната си с население малко над 37 млн. души. Съществуват основателни съмнения, че всички тези 5 милиона бежанци имат "принципен ангажимент към нашите общи ценности".

Европа направи военноморска операция, за да спира мигрантите и бежанците от Либия, докато там бушуваше гражданска война. Плати на Турция милиарди, за да спира мигрантите и бежанците от Сирия, докато там също имаше и още има гражданска война. С какво може да бъде обосновано изключение за Афганистан?

Унгария вече ясно заяви, че няма да приема бежанци. Външният министър на Гърция Никос Дендиас заяви, че ЕС трябва добре да защити външните си граници и той да не позволява на никого да използва мигрантите като политически инструмент.

Самите съседи на Афганистан не искат да приемат бежанци. Още през юни пакистанският министър-председател Имран Хан каза, че страната му ще затвори границата си Афганистан, ако там талибаните дойдат на власт. Пред "Ню Йорк таймс" Хан заяви, че Исламабад не иска ново нахлуване на бежанци от съседната страна, тъй като в Пакистан вече ими 3 милиона афганистански мигранти. Иран,  който вече подслонява 3,5милиона афганистанци, каза, че те ще ги върне в страната им, щом веднъж положението там се нормализира.

Поуката от предишната миграционна криза в Европа през 2015 г. е, че пуснеш ли един, после няма спиране. 

Да не забравяме съображенията за национална сигурност. Когато отвориш вратата си за бежанци или мигранти, на практика е трудно да прецениш кого точно пускаш. Опитът (Франция - 2015 г. , Белгия - 2016 г.) показва, че рискът от проникване на инфилтрирани терористи е висок.

София трябва да може да казва "не" и на други столици освен на Скопие. България има нужда от министър-председател като Иван Костов, който не се огъна под натиска на САЩ да приеме косовски бежанци от лагерите в тогавашна Македония по време на кризата през 1999-2000 г.

Каквото и да бъде следващото правителство, неговото главно лице в условията на миграционна криза трябва да бъде добре познато и в Анкара, и в Атина, и в Брюксел. Господинникоевци от протести и тв кастинги с подсладени сиви-та само ще вредят на националния интерес.