Петкратно е нараснала заболеваемостта от COVID сред децата в сравнение с броя им в началото на август. Ръст има във всички възрастови групи, но той е най-висок при хората между 18 и 29 години. В детската група под 18 години заболеваемостта към 27 август е 125,7 на 100 хил. души, като по този показател вече страната е стигнала пиковите стойности от предишната вълна.

Тези тревожни данни изнесе служебният здравен министър Стойчо Кацаров по време на изслушването си пред парламентарната комисия по здравеопазване във връзка с разпространението на коронавирусната епидемия и готовността на държавата да я посрещне.

Ето и още някои от акцентите от представянето на Кацаров как изглежда сега епидемичната обстановка в България:

- Доминира Делта вариантът. Той се характеризира с по-къс инкубационен период, по-лесно предаване на вируса, по-високо репродуктивно число (което показва колко души заразява един носител на вируса), колективният имунитет няма да е достатъчен.

- От средата на юли има всекидневно увеличение на броя на новорегистрираните случаи, към 27 август те са 247 на 100 хил. на 14-дневна база, т.е. съвсем на прага сме на преминаване на страната със средни стойности в червената зона. Смъртността също расте прогресивно - леталилетът през последните седмици е 4,2 на 100 хил. (През последните дни България заема първо място в ЕС по броя на починали от коронавирусна инфекция на 1 млн. души). Най-висока е заболеваемостта в областите Търговище, Бургас, Велико Търново, Русе и Пловдив.

- Боледуват хора от всички възрастови гупи, основно младите и неимунизираните. Рискът от хоспитализации е висок при всички възрастови групи, но по-висок при най-младите в сравнение с предишни вълни.

- Четвъртата вълна е много по-интензивна, като броят на заетите легла и за неутежнени пациенти, и за болни в интензивни структури вече е достигнал миналогодишните стойности, които са били факт към средата на октомври.

- Скоро се очаква страната да се окаже в експоненциална фаза. Действа комбинация от фактори - хората подценяват и пренебрегват противоепидемичните мерки, нивата на ваксинация са ниски.

Здравният министър посочи, че в други страни като Великобритания е имало рязък скок на случаите, но след това те доста бързо са започнали и да спадат, но припомни, че тази държава е с високо имунизационно покритие и нямаме никакви гаранции, че това ще се случи и в България. Той даде за пример и Израел, и САЩ, в които има много заразени, но смъртните случаи са много малко.

"Ще сме неприятно изненадани, ако подценим ситуацията. Точна прогноза за размера и тежестта на четвъртата вълна е трудна. Тежестта ѝ ще зависи и от прилагането на нефармацевтични противоепидемични мерки. Най-засетнаги ще бъдат неваксинираните хора", каза Кацаров на депутатите.

Той добави, че данните от другите държави показват, че 99 процента от смъртните случаи са на неваксинирани.

Кацаров обаче избегна конкретиката по темата за необходимите мерки и за ускоряването на ваксинацията.

Той отбеляза, че има умора сред населението от ограниченията, както и нежелание да се спазват мерките, въпреки че сегашните са сред най-либералните в Европа. 

"Има доклад на главния държавен здравен инспектор за мерки с оглед забавяне на разпространението на вируса и така да предпазим здравната система от претоварване. Утре ще има нова среща с експертите, когато ще бъде взето решение за приемане на нови мерки", каза само той.

Говори и за новата възможност за амбулаторна диагностика и лечение на болните в т. нар. COVID зони, които трябва да станат до 200 и да са географски равномерно разпределени. 

Идеята е да се намали натискът върху болниците, леките и средно тежките суачи да се лекуват основно в амбулаторни условия", добави министърът.

"Децата, учениците, не трябва да са тези, които да поемат основния удар", беше акцентът на изслушването на просветния министър проф. Николай Денков в комисията, който отчете, че слуша основно как ще пострадат бизнеси като ресторанти и кафенета.

Той спомена и мимоходом случая с Медицинския университет в Пловдив, в който има изискване студентите да са ваксинирани и това доведе до гневна декларация от ИТН, че се нарушават човешки права. "Има академична автономия, имат право да решават как да обучават студентите си, още повече като те са в контакт с пациенти в болница", каза лаконично професорът.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев представи пред депутатите данни за заетостта на болничните легла, като добави, че системата има достатъчно свободни.

Но не пропусна да напомни, че леглата не лекуват, а недостиг на персонал има. Според Салчев Касата редовно е изплащала всичко, което е трябвало в пандемията, и той не разбирал оплакванията, че се бавят т. нар. 1000 лв., както и допълнитените средства за болниците.

"Няма нито един лев, който да не е платен", каза той.

Договорено е увеличение на няколко клинични пътеки с 200 лв. 30 хил. ще се дава месечно на ДКЦ за т. нар. COVID зони.

Разчетите показвали, че средно престоят в болница за лечение на пациенти с COVID бил 5-6 дни, като имало и места, в които отчитали че болният е изписан след ден-ден и поливина, т. е. не е бил за хоспитализация, според Салчев.

Българският лекарски съюз подкрепя мерките, каза шефът му д-р Иван Маджаров като добави, че сега такива почти нямаме, а наличните въобще не се спазват.

"Българските медици са уморени, но и са демотивирани. Допуснахме през последните месеци да се демотивират. Сблъскаха се с отношение, което е бюрократично. Изпънени са фактурите (за т.нар. 1000 лв.), но на много места се връщат с доуточнение", каза той по повод думите на проф. Салчев.

"Трябват спешни мерки за връщане на доверието на бъларските медици. Вълната настъпва и по отношение на кадровия потнециал сме в по-лошо положение отколкото бяхме", обърна се Маджаров към депутатите от здравната комисия.