Талибаните спечелиха войната в Афганистан, но сега трябва да управляват. Ислямисткото движение ще трябва да се докаже в една от най-бедните страни в света, дипломатически изолирана и излизаща обезкървена от над четири десетилетия война.

Ето кои са петте главни предизвикателства, пред които ще се изправи новият афганистански режим според АФП, цитирана от БТА.

Липса на доверие

Сред градското и образованото население битува широко разпространеното подозрение относно талибаните, и то с основание.

Мнозина афганистанци още помнят периода 1996-2001 г., когато ислямисткото движение беше на власт и прилагаше изключително строг прочит на шериата - ислямското право. Жените нямаха право да работят, а девическите училища бяха затворени. Политическите противници бяха екзекутирани, а етническите малцинства - преследвани.

Двадесет години по-късно, талибаните уверяват, че възнамеряват да водят различна политика, включително по отношение на правата на жените.

Те обещаха също да сформират представително правителство. Установени са контакти с бившия президент Хамид Карзай. Те изпратиха представители, които да разговарят с преобладаващо шиитското малцинство на хазарейците, преследвано от талибаните през 90-те години на миналия век.

Докато завръщането на талибаните беше посрещнато с облекчение в някои селски райони на страната, където жителите жадуват преди всичко да се сложи край на насилието, мнозина афганистанци предупредиха, че ще съдят само по делата.

Жените в градовете остават нащрек, голяма част затворени по домовете си, като знак за силно недоверие.

В долината Панджшер, североизточно от Кабул, има истинска съпротива, организирана най-вече около Ахмад Масуд, син на полевия командир Ахмад Шах Масуд, убит през 2001 г. от Ал Каида.

 

Хуманитарна и икономическа катастрофа 

Афганистан е една от най-бедните държави в света. След падането на талибанския режим, свален от власт през 2001 г., в страната имаше наплив на чуждестранна помощ. През 2020 г. международната помощ представляваше над 40 процента от БВП.
 
Голяма част от тази помощ обаче сега е спряна и талибаните нямат достъп до средствата в централната банка на Афганистан, повечето от които са държани в чужбина. Вашингтон вече даде да се разбере, че талибаните няма да имат достъп до активи, държани в САЩ.
 

Така че ситуацията би могла да се превърне в бедствие в момент, когато талибаните ще трябва бързо да намерят пари за заплатите на държавите служители и да гарантират, че жизненоважната инфраструктура (вода, електричество, комуникации) ще може да продължи да функционира.
 
 
Настоящите приходи на талибаните, които са главно от престъпна дейност, се оценяват от ООН на между 300 милиона и над 1,5 милиарда долара годишно - финансова благодат, която е като капка вода в сравнение с настоящите нужди на Афганистан, според експерти.
 
В този контекст ООН предупреди за "хуманитарна катастрофа", която ще засегне с пълна сила афганистанците през зимата.

Изтичане на мозъци 

Освен икономическата криза, талибаните ще трябва да се справят и с друг недостиг, също толкова критичен и драматичен, този на изтичането на "мозъци".
 
Юристи, длъжностни лица, технически специалисти, много квалифицирани афганистанци избягаха от страната с евакуационните полети, организирани от чужди сили през последните седмици.
 
 
Като израз на безпокойството им миналата седмица талибаните призоваха Запада да евакуира само чужденци, а не и афганистански специалисти, като инженери, които са нужни на страната. 

Дипломатическа изолация 

Между 1996 и 2001 г. на международната сцена се гледаше на талибанския режим като на нелегитимен субект. Сега ислямисткото движение изглежда склонно да се опита да получи широко признание в чужбина, въпреки че повечето държави са преустановили дейността на дипломатическите си мисии в Кабул или са ги затворили.
 
 
Групировката има контакти с няколко регионални сили, като Пакистан, Иран, Русия, Китай и дори Катар. Никоя от тях обаче не е признала за момента новата власт в Кабул и САЩ предупредиха, че талибаните трябва да "заслужат" легитимността си.
 

Терористична заплаха

Поемането на контрола в страната от талибаните не сложи край на терористичната заплаха, както се видя от атентата, извършен на 26 август до летището в Кабул, за който пое отговорност местният клон на "Ислямска държава".
 

Придържайки се към радикална сунитска линия, подобна на тази на талибаните, "Ислямска държава в Хорасан" (ИД-Х) обаче, се различава от тях в богословски и стратегически план. Като признак за силната враждебност помежду им, в няколко свои съобщения ИД нарече талибаните вероотстъпници и не ги поздрави след като превзеха Кабул на 15 август.

Затова предизвикателството пред талибаните изглежда сложно: да защитят афганистанското население, изправено пред същия тип атаки, които неговите собствени бойци извършваха в продължение на години в страната.