„Ролята на средните сили в насърчаването на мира и устойчивото развитие нараства не само регионално, но и глобално“, заяви Ержан Ашикбаев - първи зам.-министър на външните работи на Казахстан.

Това бяха встъпителните му думи по време на Astana Think Tank Forum (ATTF), който се състоя на 15 и 16 октомври в Астана – столицата на централноазиатската държава.

Клуб Z бе единствената българска медия, поканена на събитието. То бе организирано от Казахстанския институт за стратегически изследвания (КазИСИ) и се провежда ежегодно от 2024 г. насам. Заявената му цел е да предостави платформа за честен и конструктивен политически диалог между Изтока и Запада в един поляризиран свят.

Казахстан – най-голямата на площ в света държава без излаз на море, чието население е 20 милиона души, за първи път бе класирана като „средна сила“ през 2024 г. от Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността SWP наред със страни от Г-20 като Индия, Япония, Германия, Турция, Мексико, Канада, Южна Корея, Саудитска Арабия и Бразилия. Такива държави могат да влияят върху международните процеси и често се характеризират с активна дипломация, силни икономики и участие в многостранни институции. Сред по-малките страни, включени в категорията „средни сили“, са Норвегия, Нидерландия, Полша и Белгия.

Ашикбаев наблегна на възстановяването на доверието и приспособяването на институциите към днешната променяща се геополитическа среда, като потвърди глобалните инициативи на Казахстан. Сред тях е предложението за създаване на Международна агенция за биологична сигурност под егидата на ООН, която трябва да предотвратява пандемии и биотероризъм. Друга инициатива на Астана е откриването на Регионален център на ООН за устойчиво развитие за Централна Азия и Афганистан в бившата столица Алмати.

Като пример Ержан Ашикбаев посочи неотдавнашната мирна среща за Газа в египетския курорт Шарм ел-Шейх. По думите му, тя е била организирана не само от САЩ, но и с помощта на средни сили.

Казахстан е изиграл роля в решаването на конфликта между Армения и Азербайджан. Министрите на външните работи на двете страни са провели разговори в Алмати през май, а първата стъпка към мир е била направена във Вашингтон през август, поясни зам.-министърът, който само допреди седмица бе посланик на страната си в САЩ.

На 25 септември казахстанският президент Касъм-Жомарт Токаев заяви пред Общото събрание на ООН, че гласовете на отговорните средни сили трябва да бъдат сериозно усилени в Съвета за сигурност. „В противен случай ООН е обречена вечно да смекчава последствията, докато коренните причини безкрайно се разрастват“, каза той.

Казахстан отговаря на критериите за „средна сила“ заради своята територия (близо 64 на сто от площта на ЕС), потенциала си (богата е на критични суровини и е политически стабилна) и амбицията си, включително доказаната способност да допринася за укрепване на регионалната и международната сигурност и стабилност. Това споделиха пред Клуб Z висши експерти в Астана.

Астана не се вижда като посредник между Москва и Киев

Въпреки това Казахстан не се вижда като посредник в конфликта между Русия и Украйна, заяви високопоставен източник.

Наистина бившата съветска република, която е исторически близък съюзник на Русия – е възприела предпазлива, официално неутрална позиция спрямо агресивната война срещу Украйна. Тя балансира между дълбоките си икономически и отбранителни връзки с Москва, растящите антивоенни настроения в самата страна и международния натиск. Тази многостранна външна политика, която отдавна е отличителна черта на казахстанската дипломация, позволява на Астана да избегне открита критика към Русия, като едновременно демонстрира независимост чрез символични и практически действия, изтъкнаха нашите събеседници.

„По-скоро сме готови да предложим себе си като платформа за среща между страните, които искат да прекратят конфликта. Опитваме се да подхождаме към въпросите от тяхната хуманитарна страна, без да претендираме, че имаме капацитет да уредим окончателното споразумение“, обясниха те.

Столицата на Казахстан е била споменавана многократно като възможно място за мирни преговори между Украйна и Русия, най-вече заради неутралното дипломатическо позициониране на Казахстан между двете държави. До момента обаче не са се провеждали реални преговори там по този конфликт.

Съвсем различно нещо е Процесът от Астана, довел до международна сеща през 2018 г. за уреждането на конфликта в Сирия. 

„Казахстан е интересна илюстрация на дипломатическия баланс, необходим в глобалното управление“, - заяви Джошуа Линкълн - старши сътрудник във училището „Флечър“ по право и дипломация към американския университет „Тъфтс“. - Страната е член на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) и Евразийския икономически съюз, както и асоцииран член на БРИКС плюс. В същото време тя продължава да защитава суверенното равенство, ненарушимостта на границите и мирното разрешаване на спорове. Именно този вид двупосочна дипломация ще ни бъде необходим в предстоящия период.“

Чарлз Маклийн - основател и управляващ директор на американската компания Borderless Consulting Group, изтъкна необходимостта от ефективен инструментариум за справяне със съвременните кризи:

„Въпросът е как да се постигне натискът, необходим за решаване на големи проблеми като тези в Газа или Украйна. Понякога се нуждаем от външен импулс, нещо достатъчно мощно, за да ни накара да седнем заедно на масата. Експериментирахме с всичко – динамит, самолети, бомби, дори ядрени оръжия – но може би сега имаме нужда от натиск, който да ни върне към мултилатерализма.“

Балансиране между ЕС и Русия

„Вярваме, че нашите партньори в ЕС много добре разбират значението на нашите отношения с Русия.“

Това бе основното послание, което Клуб Z чу от официални лица по време на форума в Астана. То бе заявено както н изказванията, така и зад кулисите. Изтъкнат бе интересът на ЕС към развитието на повече партньорства в Централна Азия.

„Още от самото начало на нашето съществуване като независима държава един от приоритетите на външната политика на Казахстан беше установяването на отношения с европейските държави. Но географията е нещо, което не може да се промени", каза високопоставен служител пред Клуб Z.

Той пожела анонимност, за да може да говори откровено по чувствителните теми.

„Съсед, която ще остане с нас завинаги“

„Имаме много дълга и уникална обща граница с Руската федерация - 7500 километра, и много активни икономически връзки през тази граница. Това е съсед, който ще остане с нас завинаги. А осъзнаването на значението на поддържането на отношения с Русия за благополучието на Казахстан е признание за реалността. Тя е, че можем да запазим баланса и да поддържаме равнопоставени отношения както с Брюксел, така и с Москва“, заяви източникът.

Казахстанският президент Касъм-Жомарт Токаев обясни пред ООН подхода на страната си към конфликта в Украйна. Снимка АП/БТА

„Основното за нас са клаузите на Устава на ООН в тяхната цялост - признаване на принципа на зачитане на териториалната цялост и основните права. Това означава, че не заемаме страна. Съгласни сме по едно нещо – че всички спорове, конфликти и различия трябва да бъдат решавани по мирен път, въз основа на Устава на ООН. Това е пътят за уреждане на конфликтите в Украйна и Газа“, каза нашият събеседник.

На припомнянето, че Русия е агресорът, нарушила принципите на териториалната цялост и окупирала части от Украйна, той предпочете да говори за разрешаването на конфликта:

„Това, което се е случило, не може да се промени. Важно е да гледаме напред и да намерим решения, които ще бъдат приемливи за всички страни в конфликта.“

Тези думи са отражение на речта на президента Касъм-Жомарт Токаев пред ООН от 24 септември.

„Казахстан остава загрижен за украинската криза, която продължава сериозно да вреди на цивилното население, да разрушава глобалното доверие и да подкопава международната сигурност. Независимо от това, двустранните и международните дипломатически усилия по този конфликт трябва да продължат, като се проявява политическа гъвкавост за постигане на дългосрочните интереси и на двете държави. Териториалните спорове никога не се решават лесно и изискват взаимно сдържане и отговорност в името на бъдещите поколения“, каза той.

„Не сме конкурент на Русия“

Казахстан няма да се конкурира с Русия в диверсификацията на енергийните източници за ЕС, заяви експерт от Астана пред Клуб Z.

„Търговската и икономическата стратегия не е въпрос на заместване на някого, а на взаимноизгодно сътрудничество. Ако нещо е икономически жизнеспособно и полезно и за двете страни, то трябва да се подкрепи. Ако е осъществимо, не виждаме причина да не продължим с редки метали или други критични суровини, които имаме. Не сме в конкуренция с никого и не се опитваме да изтласкваме никого от пазара. Предлагаме това, с което разполагаме. Ако то е приемливо за ЕС, Русия, Китай, САЩ, държавите от Близкия изток или Южна Азия, готови сме за такъв тип сътрудничество“, каза експертът.

Гюлшан Пашаева - депутат от Азербайджан и член на управителния съвет на Центъра за анализ на международните отношения в Баку, добави, че и нейната страна не може да се конкурира с Русия и да я замести като източник на газ или петрол за ЕС.

„По отношение на ЕС до 2027 г. трябва да увеличим доставките си на газ до 20 милиарда кубически метра годишно. В момента доставяме малко над 12 милиарда. Но става дума само за увеличаване до 20 млрд., не повече. Разбира се, нещата могат да се променят, но само ако страните от Централна Азия се присъединят към нас“, каза тя пред Клуб Z.

Казахстан, който е богат на природни ресурси, включително критични суровини, се стреми да развие потенциала си чрез взаимноизгодни партньорства, включително с ЕС. В търсенето на партньорства за критичните си суровини страната търси сътрудничество, което да носи добавена стойност чрез иновации и устойчиво развитие, а не просто чрез добив.

„Има голям интерес към петролните и газовите ресурси на Казахстан. Пречка са разстоянието и недостатъчно развитата инфраструктура за доставка. Но един от начините е проучване на нови маршрути. Имаме също така уран, редкоземни метали и зелени източници като водород“, добави събеседникът ни.

Казахстан има причини да развива производството на зелен водород в партньорство с големи компании от страни като Германия и Италия. Икономически това диверсифицира енергийния сектор, намалява зависимостта от въглеводородите и създава работни места в сферата на възобновяемата енергия- Хиляди хора ще работят в строителството и експлоатацията.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен спомена графитните ресурси на Казахстан в речта си на конференцията „Една година след доклада на Марио Драги“ на 16 септември.

„С Казахстан договорихме доставка на графит за 100 000 батерии за електромобили всяка година“, каза Фон дер Лайен.

Всичко това се случва ва фона на наближаващата 10-годишнина от подписването на Споразумението за разширено партньорство и сътрудничество (СРПС) между ЕС и Казахстан. Сред страните от Централна Азия Казахстан е първата, подписала подобно споразумение.

Търговският оборот между ЕС и страните от Централна Азия възлиза на около 55 милиарда евро. От тях 49 милиарда се падат на Казахстан. Тази страна остава основният икономически партньор на Европа в региона.

Днес в Казахстан работят над 3000 компании с европейско участие, а общите инвестиции достигат 200 милиарда долара.

Поглед от Китай

Санкциите не са правилният начин да се справиш с Русия.

Такова е мнението на Ян Чен - професор и изпълнителен декан на Шанхайската академия по глобално управление и регионални изследвания в Университета за международни изследвания в Шанхай.

„Мисля, че санкциите не са толкова ефективни. Русия е голяма държава с много природни ресурси и добра верига на доставки. Необходими са години, за да станат икономическите санкции по-осезаеми“, каза той пред Клуб Z.

Като пример Ян Чен посочи, че Иран не е рухнал въпреки дългогодишните санкции на САЩ срещу него. А в случая с Русия положението е още по-трудно.

„Санкциите срещу Русия имат повече политическа символика и въздействие. Руските компании са се приспособили спрямо западните. Например в Украйна бяха открити руски оръжия – най-вече особено ракети и снаряди, много от чиито части са били внесени от западни страни. Това показва, че санкциите не успяват да променят позицията на Русия и едновременно с това натоварват руската икономика“, смята Ян.

На въпрос дали Китай помага на Русия военно професорът отговори:

„Мога да кажа, че много строго контролираме нашия износ. Никога не сме изнасяли оръжия или материали, които биха помогнали на Русия да модернизира своите оръжия. Никога не сме го правили.“

Санкциите, наложени от ЕС върху китайски компании и банки заради предполагаемо подпомагане на Русия при заобикалянето на ограниченията, не доказват, че Пекин е помогнал на Москва, добави Ян Чен. Това според него е европейски наратив.

Неразпространение на ядреното оръжие - Семипалатинската дипломация

Участниците във форума обсъдиха и въпросите на неразпространението и разоръжаването. На фона на конфликта в Украйна и постоянното напрежение в Близкия изток няколко държави все по-често се изкушават да развият собствени ядрени арсенали като средство за стратегическо възпиране.

В изказванията си участниците във форума признаха, че традиционните механизми за контрол на въоръженията и неразпространението, създадени за двуполюсен свят, трудно се справят с днешното многообразие от ядрени играчи и съперничещи помежду си сили.

Владимир Орлов, основател и директор на аналитичния ПИР-център и професор в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), изтъкна, че Договорът за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) остава уникален и универсално приет документ.

„Трите му стълба - разоръжаване, мирно използване на ядрената енергия и неразпространение, остават в сила за всички страни“, заяви Орлов.

Дарил Кимбъл - изпълнителен директор на Американската асоциация за контрол на въоръженията, се фокусира върху засилването на ядрените гаранции и напредъка на дипломацията по разоръжаване в новата ера на стратегическо съперничество:

„В днешната среда всички отговорни държави трябва да отстояват нормите на ДНЯО, които забраняват натрупването, разпространението, тестването и заплахата от използване на ядрени оръжия.“

Казахстан активно отстоява политиката на неразпространение и разоръжаване чрез своята „Семипалатинска дипломация“. Това е подход, произтичащ от закриването през 1991 г. на съветския ядрен полигон в Семипалатинск и доброволния отказ на страната от наследения ядрен арсенал след независимостта ѝ. Между 1949 и 1989 г. СССР е извършил приблизително 460 ядрени опита там, като е оставил трайни екологични и човешки последици.

-----------

Материалът е написан в партньорство с изданието EUalive.