ЕС се готви са засили присъствието си в Индийско-Тихоокеанския регион, обяви днес върховният представител по въпросите на външната политика и сигурността Жозеп Борел.

Той представи днес стратегията за сътрудничество в региона. Нейната цел е противопоставяне на нарастващото влияние на Китай. Не случайно тя предвижда и засилено базиране на военноморски сили на страни членки на ЕС в региона за защита на морските линии за комуникация и свободното корабоплаване в региона.

Същевременно стратегията понесе тежък удар още преди да бъде огласена. Вчера Австралия обяви, че се присъединява към тристранно партньорство с Великобритания и САЩ в сферата на сигурността в същия регион. В резултат бе отменено споразумението межу Австралия и Франция за строителството на 90 подводници на обща стойност 66 милиарда долара.

Стратегията

ЕС и Индийско-Тихоокеанският регион имат много общи интереси и стабилни връзки в различни области - от търговията и инвестициите до научните изследвания и иновациите, устойчивото развитие, климатичните промени, опазването на биологичното разнообразие и сигурността.

Европа има за цел да допринесе за стабилността, сигурността, просперитета и устойчивото развитие на региона в съответствие с принципите на демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и международното право.

Изпълнението на стратегията на ЕС ще включва следните действия:

• Завършване на търговските преговори на ЕС с Австралия, Индонезия и Нова Зеландия, възобновяване на търговските преговори и започване на инвестиционни преговори с Индия, финализиране на споразумение за икономическо партньорство с Източноафриканската общност, изготвяне на оценка за евентуалното възобновяване на търговските преговори с Малайзия, Филипините и Тайланд, както и за евентуални преговори за междурегионално търговско споразумение с АСЕАН – Асоциацията на страните от Югоизточна Азия;

• Сключване на споразумения за партньорство и сътрудничество (СПС) с Малайзия и Тайланд, започване на преговори за СПС с Малдивите и пълно осъществяване на предстоящото ново споразумение за партньорство на ЕС с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ);

• Сключване на зелени съюзи и партньорства с партньори от Индийско-Тихоокеанския регион с цел борба с климатичните промени и увреждането на околната среда по подобие на първия подобен съюз, постигнат с Япония преди четири месеца;

• Укрепване на управлението на океаните в региона, включително засилване на подкрепата на ЕС за системите за управление и контрол на риболовните дейности на държавите там, на борбата срещу незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов и на изпълнението на споразуменията за партньорство в устойчивото рибарство;

• Разширяване на мрежата от цифрови партньорства с партньорите от Индийско-Тихоокеанския регион, както и проучване на възможността за нови споразумения за цифрово партньорство с Япония, Южна Корея и Сингапур;

• Засилване на прилагането на партньорствата за свързаност с Япония и Индия, подкрепа за партньорите при създаването на подходяща регулаторна среда и улесняването на мобилизирането на необходимото финансиране за подобряване на свързаността на място между Европа и Индийско-Тихоокеанския регион;

• Укрепване на сътрудничеството в научните изследвания и иновациите по програма „Хоризонт Европа“, проучване на възможността за асоцииране към тази програма на партньори от Индийско-Тихоокеанския регион като Австралия, Япония, Република Корея, Нова Зеландия и Сингапур;

• Търсене на начини за осигуряване на засилено базиране на военноморски сили от държавите от ЕС с цел подпомагане на защитата на морските линии за комуникация и свободата на корабоплаване в Индийско-Тихоокеанския регион, като същевременно се укрепва капацитетът на партньорите от региона за гарантиране на морската сигурност;

• Засилване на подкрепата за здравните системи и подготвеността за пандемия на най-слаборазвитите държави в Индийско-Тихоокеанския регион, увеличаване на съвместните научни изследвания на заразните болести в контекста на програмата за научни изследвания „Хоризонт Европа“.

Част от „Глобален портал“

Огласената днес стратегия представлява част от новата стратегия за свързаност „Глобален портал“ (Global Gateway), която ще бъде представена съвсем скоро. За това съобщи вчера председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишната си реч „За състоянието на Съюза“.

Този портал ще бъде главното оръдие на ЕС за противодействие на Китай.

„Ние сме добри във финансирането на пътища, но за Европа няма смисъл да изгради идеален път между медна мина и пристанище, които са собственост на Китай“, бе примерът, даден от Фон дер Лайен.