Преодоляването на разликите в броя и процента на ваксинираните срещу COVID-19 в отделните страни членки ще бъде един от приоритетите на ЕС през следващата година.

Това стана ясно от годишната реч „За състоянието на Съюза“, която председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнасе днес в Европейския парламент в Страсбург.

ЕС ще продължи усилията си на европейско ниво, каза Фон дер Лайен.

„Има големи разлики в броя на ваксинираните в отделните страни членки. Има тревожни разлики“, изтъкна тя.

• (България е с най-нисък процент ваксинирани в целия Европейски съюз – б.р.)

Съвсем наскоро стана ясно, че ЕС е изпълнил с месец предсрочно поставената си цел до края на лятото да бъдат ваксинирани 70 на сто от пълнолетните в Общността.

Фон дер Лайен припомни също, че ЕС е гарантирал допълнителни 1,8 милиарда дози ваксини. Те ще бъдат разпределени, ако е необходима трета доза.

"Нека тази пандемия да не се превърне в пандемия на неваксинираните", призова тя в пленарната зала.

ЕС ще дари допълнителни 200 милиона дози ваксина на страни извън него, обеща Фон дер Лайен. Доставките ще бъдат извършени до средата на 2022 г. Те ще бъдат допълнение към обещаните досега 250 милиона дози.

„Нашият първи и най-спешен приоритет е да ускорим глобалното ваксиниране. В някои страни с ниски доходи са поставени ваксини на под 1 процент от населението. Това е огромна неспрадевливост“, заключи председателят на ЕК.

Същевременно ЕС трябва да гарантира по-голяма подготвеност за бъдещи пандемии.

„Предлагам да се учреди нова мисия за подготвеност в сферата  наздравеопазването и тя да бъде финансирана от „Екип Европа“ с 50 милиарда евро до 2027 г. Така нито един вирус няма да се превръща в пандмия от световен мащаб“, каза Урсула фон дер Лайен.

Тя изтъкна, че при тази криза ЕС е действал бързо и единно, за разлика от преди. В резултат още тази година 19 страни членки ще възстановят нивота на своя БВП отпреди кризата. А останалите 8 ще го направят догодина.

Шефката на ЕК припомни, че миналата година е казала, че е време за Европейски здравен съюз. Днес това се изпълнява, като Комисията представя предложение за създаването и функционирането на Европейски орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA). 

Време е за Европейски отбранителен съюз

С голям интерес се очакваше Урсула фон дер Лайен да говори за бъдещ Европейски отбранителен съюз. Информация за това се въртяха в публичното пространство от месец насам. Още повече, преди да оглави Комисията, Фон дер Лайен бе министър на отбраната на Германия.

„Имаме дълга история в изграждането и опазването на мира. Пред последните години започнахме да развиваме един вид европейска отбранителна екосистема. Но това, от което имаме нужда, е Европейски отбранителен съюз“, каза тя.

„Променя се характерът на заплахите, пред които сме изправени. Групировките вече не се нуждаят от оръжия за масово поразяване. Стига просто с един лаптоп да нарушиш действиято на болниците. Можеш да нарушиш едни избори само с един смартфон“, изтъкна Фон дер Лайен.

Затова според нея ЕС трябва да се превърне в гарант на сигурността. Ще има мисии без НАТО, в които обаче Европа трябва да присъства.

Трябва обаче да бъдат изградени основи за колективно вземане на решение. Страни членки не споделят информация една с друга, макар да са изправени пред едни и същи заплахи. Но става дума и за споделяне на познания от всички източници. ЕС може да съдаде съвместен център за ситуационно разузнаване и реагиране.

„Не можем да говорим за отбрана без да говорим за киберсигурност. Ако нещо има в интернет, то винаги може да бъде хакнато“, каза Фон дер Лайен.

Най-важната новина по този въпрос обаче бе, че Фон дер Лайен и френският президент Еманюел Макрон ще свикат европейска отбранителна среща на върха. Това ще стане по време на френското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2022 г.

Тя настоя ЕС да задълбочи сътрудничеството с най-близките си съюзници, най-вече със САЩ, в сферата на технологиите.

Фон дер Лайен тръгва из Западните Балкани

ЕС и САЩ винаги ще бъдат по-силни заедно. Същото важи и за съседите на ЕС от Западните Балкани, смята Фон дер Лайен.

Преди края на месеца тя ще посети този регион, за да изпрати силен сигнал за ангажимента на Комисията към процеса на присъединяване.

„Дължим това на всички онези младежи, които вярват в европейското бъдеще. Ето защо увеличаваме подкрепата си чрез нашия нов инвестиционен и икономически план на стойност близо една трета от БВП на региона. Защото инвестицията в бъдещето на Западните Балкани е инвестиция в бъдещето на ЕС“, посочи председателят на Комисията.

• (Същевременно обаче България от година насам блокира започването на преговорите за членство със Северна Македония заради споровете за историята и езика - б.р.)

Съюзът ще продължи да инвестираме в партньорствата с всички съседни на него държави - от засилването на ангажираността ни в Източното партньорство до изпълнението на новата програма за Средиземноморието и продължаването на работата по отношенията с Турция.

Още € 100 млн. за Афганистан

„Навлизаме в епоха на регионални съперничества и подновена бдителност на големите сили едни към други. Неотдавнашните събития в Афганистан не са причината за тази промяна, а са неин симптом“, продължи Урсула фон дер Лайен.

Тя бе категорична, че ЕС поддържа афганистанския народ - жените и децата, прокурорите, журналистите и правозащитниците. Фон дер Лайен открои специално жените съдии и изтъкна, че сега те се крият от мъжете, които са изпратили в затвора. Те са под заплаха, защото са дали своя принос за правосъдието и върховенството на закона.

„Ние трябва да ги подкрепим и ще координираме всички усилия на държавите членки, за да ги отведем на безопасно място“, каза председателят на ЕК.

Но също така Съюзът трябва да направи всичко, за да избегне реалния риск от масов глад и хуманитарна катастрофа. Затова хуманитарната помощ за Афганистан ще бъде увеличена със 100 милиона евро. Пакетът от нови помощи ще бъде представен през следващите седмици.

За миграцията и инструментализирането на човешките същества

Режимът в Беларус инструментализира човешките същества, каза Фон дер Лайен. И даде за пример случващото се по границите на тази страна с Полша, Литва и Латвия, които са членки на ЕС.

„Нека наричаме случващото се с неговото име: това е хибридна атака за дестабилизиране на Европа“, призова тя.

Нейното мнение е, че такива случаи ще има и по други граници. И сега е моментът за управление на миграцията. Въпреки многото противоречия в Европа по въпроса, Фон дер Лайен е убедена, че постигането на обща позиция не е далече.

„Ако питате повечето европейци, те биха се съгласили, че следва да предприемем действия за ограничаване на незаконната миграция, но и да действаме, за да се предостави убежище на лицата, принудени да бягат. Че следва да връщаме тези, които нямат право да останат, но трябва да посрещнем като добре дошли онези, които идват тук законно и дават жизнено важен принос за нашето общество и икономика. Всички трябва да се съгласим, че темата за миграцията не трябва никога да се използва за разделение. Убедена съм, че има начин, по който Европа може да изгради доверие сред нас по отношение на миграцията“, заяви Фон дер Лайен.

За върховенството на закона в страните членки

Председателят на Европейската комисия не пропусна да повдигне темата и за върховенството на закона в ЕС. Което бе изтълкувано от анализатори като послание към определени страни, най-вече Полша, макар имена да не бяха споменати.

„Нашите ценности са гарантирани посредством нашия правов ред, както и чрез решенията на Съда на ЕС. Тези решения са задължителни. И ние бдим за това те да бъдат спазвани. Без изключение, във всяка държава членка на нашия Съюз“, предупреди Фон дер Лайен.

Полша не изпълнява решението на Съда за несъвместимост на дисциплиниращия режим на съдиите в страната с европейското законодателство.

От 2022 г. докладите за върховенството на закона ще включват и конкретни препоръки към държавите членки.

Изпълнителният зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс бе в залата с маска с цветовете на дъгата. Очевидно така той подкрепи ЛГБТ общността в страни като Полша, където тя има проблеми с властите. Тази маска предизвика подигравката на българския евродепутат Ангел Джамбазки.

Франс Тимерманс си сложи в залата маска с цветовете на дъгата.

 

За свободата на медиите

Свободата на медиите е свобода, която дава глас и на другите сободи, посочи Урсула фон дер Лайен.

„Журналисти и журналистки биват нападани просто защото си вършат работата. Някои биват заплашвани и пребивани, а други - убивани. Това е трагедия насред нашия Европейски съюз“, каза тя.

И спомена трима убити журналисти - Дафне Каруана Галиция от Малта, Ян Куцияк от Словакия и Петер де Фрийс от Нидерландия.

„Информацията е публично благо. Трябва да защитим журналистите, които са хората, създаващи прозрачност. Ето защо днес представихме препоръка за подобряване на защитата на журналистите. Трябва да спрем тези, които заплашват свободата на медиите. Медийните дружества не са просто каквито и да са търговски предприятия“, заяви председателката на ЕК.

Следващата година ще бъде представено предложение за законодателен акт за свободата на медиите, гарантиращ независимостта им.

Тази година завод за полупроводници...

В частта за технологиите Урсула фон дер Лайен обърна специално внимание на полупроводниците.

Тя изрично посочи, че благодарение на тези миниатюрни чипове функционира всичко - от смартфоните и електрическите скутери до влаковете и цели заводи, оборудвани с интелигентни технологии:

„Без чипове няма цифровизация. Докато говорим, цели производствени линии работят с намалена мощност въпреки нарастващото търсене, заради недостига на полупроводници. Докато световното търсене рязко се увеличи, делът на Европа по цялата верига на стойността - от проектирането до капацитета за производство - намаля. Ние зависим от чипове със съвременни технологии, произведени в Азия.“

В случая не става дума само за конкурентоспособността на ЕС, а за неговия технологичен суверенитет. Комисията ще предложи нов европейски законодателен акт за чиповете.

Какво казаха българските евродепутати

България е сред страните в ЕС, които отново ще трябва да поемат основния поток от хора, търсещи убежище, след случващото се в Афганистан, би тревога Ева Майдел от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП).

„Променихме ли Дъблинския регламент, за да разпределяме поравно тежестта? Искаме ли да превърнем държави като България, Гърция, Кипър отново в отворените рани на Европа?“, попита тя.

И предупреди, че пред нашия праг този път са хора които са още по-чужди на нашата куртура, но имат още по-голяма нужда от закрила.

„Затова се питам какво променихме ние, за да можем по-добре да прценим кои можем да приемем и кои не. Скоро границите ни могат да бъдат подложени на огромен риск“, предупреди Майдел.

Ангел Джамбазки от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти, остро нападна политиката на Европейската комисия.

„Състоянието на съюза днес може да се определи с едно изречение – „Щеше да бъде комично, ако не беше трагично“, започна той.

След което обвини ЕС, че вместо да решава кризите, се занимава с икономически лобизъм, наречен Зелен пакт, и с това всеки ден във всеки доклад да има призив, насочен срещу традиционното семейство.

„Тази маска много ви отваря, г-н Тимерманс, Поддравления Тя показва, че сте загрижен да истински важните въпроси“, подигра се той със зам-председателя на ЕК.

Но докато ЕС се занимава с такива неща, конкурентите му се развиват. Фалриките в Китай изземват работните места на европейците.

Накрая Джавбазки се обърна към Урсула фон дер Лайен:

„Политиката, която водите, е слаба. Не може да си избирате какво е върховенство на закона. Не може да се правите, че не виждате нарушение на правата на човека.  Този съюз ще стане отново силен само когато се върне към своите основи – християнското начало, защита на националната идентичност и нулевата миграция.“

Сергей Станишев от БСП и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) се изказа на английски език.

Той се спря на зеления и цифровия преход. И изтъкна, че ако искаме те да бъдат успешни, трябва да предоставим инструменти да бъдат справедливи. Необходими са и ресурси, за да защитим тези, които най-много ще пострадат от тях.