Знам, че ще прочетете тази дописка. С нея ще направя нещо нечувано досега - ще кажа добра дума за президента Румен Радев.

Само че ще я кажа чак накрая, за да прочетете дотам. Ако пък нямате търпение да го узнаете и започнете да четете отзад напред, пак ще бъде интересно.

В романа си "Възвишение" Милен Русков разсъждава над "българската работа". И стига до заключението, че тя е ту руска, ту немска, но най-вече е турска. 

Може да е било така през Възраждането и стотина години след него. Днес обаче май навлизаме в нов етап, а с нас в него навлиза и "българската работа".

Преди изборите на 11 юли тя беше малко италианска. "Има такъв народ" беше българската "Пет звезди". И тя като италианската "Пет звезди" беше тръгнала от телевизионно шоу, и тя беше против цялото статукво, и тя събираше около себе си учени хора и неизвестни никому дотогава технократи, и тя излезе първа на изборите на 11 юли, както истинската "Пет звезди" стана първа политическа сила през март 2018 г.

След това обаче започнаха разликите. "Пет звезди" направи правителство и до днес е в управлението на страната. ИТН не можа или не поиска. Една работа, ако е свършена докрай, не е българска.

Сега, в кампанията за изборите на 14 ноември, започва нов опит да бъде свършена работата. Този път той си пада малко френски.

Като се замисли човек, може да открие доста френски неща у Кирил Петков и Асен Василев. Двамата бивши служебни министри са колективен аналог на ранния Еманюел Макрон.

И те като президента на Франция са сравнително по-млади от известните вече играчи на политическия терен.

И те идват от бизнеса. И те като него първо бяха министри.

Макрон беше министър на икономиката в правителството на левия президент Франсоа Оланд. Но не се разбираше с най-левите си колеги и го наусна да прави свой политически проект.

И Петков и Василев бяха министри в общо взето ляво ориентирано, макар и служебно, правителство - назначено от издигнатия от социалистите Румен Радев. Писиарът за това какво е едно правителство е бюджетът му. Актуализацията на бюджета, предложена от служебния кабинет е от лява по-лява и е обект на десни критики.

И Петков и Василев, подобно на Макрон, предпочетоха да основат своя партия, вместо да се присъединят към някоя друга. И те подобно на него избраха за официален партньор малка либерална партия без реални шансове за участие във властта освен като нечий сателит (движението МоДем на Франсоа Байру и "Волт" и "Европейска средна класа" у нас).

И те като Макрон отказват да влязат в традиционния калъп на ляво-дясно и го смятат за анахроничен. И те като него чертаят някакъв среден път - "леви цели с десни средства".  

И те, подобно на Макрон, имат шанса да изсмучат доста разочаровани избиратели и отляво, и отдясно. И не само избиратели - но и партиен елит.

На президентските избори през 2017-а и на парламентарните след тях Макрон буквално обезкърви дотогавашните политически мастодонти - социалистите и републиканците - и ги остави в руини. Техни депутати и министри влязоха в неговата парламентарна група и в неговото правителство. От тази гледна точка протестите на БСП, че имало опити да им крадат организации, изглеждат обясними.

Петков и Василев като Макрон имат маркетингови умения и знаят как да продадат не само финансов, но и политически продукт. Името "Промяната продължава" звучи като телевизионна реклама, "утепало се е" за саундбайт и наподобява Макроновото En marche - кратко, ясно и точно, синтезиращо същността на проекта и лесно преводимо на чужд език. Не може да се каже същото за имена като "Изправи се БГ. Ние идваме" и "Има такъв народ". Тях отвъд Калотина и Дунав мост (1 и 2) е трудно да ги обясниш и преводите им звучат странно. Да не говорим, че заради многословието си трудно се побират в заглавие.

Пак като Макрон доскорошните служебните министри са приветливи (не намръщени, гневни и груби черноризци като ИТН), говорят охотно пред медиите, произвеждат заглавия, които "свалят" блуждаещия електорат с точни и конкретни попадения в болните му теми - как се краде, как се пречи, как се подкупва, а как може да бъде. Това не значи, че всичките им разкази са верни. Значи, че са въздействащи. Ако един ден ги опровергаят, ще бъде късно - след изборите.

И ето, идва време за добрите ми думи за Румен Радев. Президентът очевидно има нужда от още една левица - модерна, европейска, прогресистка. Не му стига БСП - застаряваща, оредяваща, битово консервативна, соцносталгична, в значителна част криптокомунистическа, еврофобска и антинатовска,  лява само в социалните си искания и крайнодясна в разбиранията си за миграцията, ЛГБТ, семейството, образованието.  

Т.е. левият президент се опитва да модернизира българското ляво, като синтезира негов нов компонент с вероятната надежда той да засмуче и части от градските протестни партии, които все още се самозалъгват, че са десни.

Досегашният път на Макрон обаче показва какви са рисковете пред такива проекти. Грандиозните планове не винаги се изпълняват, защото животът налага различен от тях дневен ред. Движението на "Жълтите жилетки", което изяде масивна порция от подкрепата за френския президент и отложи най-амбициозните му реформи, започна от една подобна на днешната ситуация - поскъпване на горивата.

Ако България по нещо прилича на Франция, то е по преобладаващо левеещото, вечно недоволно с несекващи претенции към държавата-майка население, което лесно се влюбва в новите политически звезди и после лесно ги разлюбва. Това се случи и на Макрон, когото много от французите днес смятат за твърде елитарен и откъснат от всекидневието на обикновените хора. 

Но да не пророкувам преждевременно. Работата у нас поне засега изглежда френска. В един момент обаче неминуемо ще се побългари. Ще видим кога и как.