Article_top

От началото на Българското председателство на Съвета на ЕС, когато имах възможност да наблюдавам държавната администрация отвътре, в нея се ширеше една мантра: БСП и президентът нарочно провокират правителството на ГЕРБ, за да предизвикат криза, предсрочни избори и да назначат свое служебно правителство. Затова на провокациите на БСП и на президента не трябва да се отговаря.

Тази мантра не беше тайна, тя е звучала многократно и в медиите. Поводи не липсваха – “протестите” по случай откриването на председателството, съвпадналият с него неуспешен вот на недоверие срещу правителството и пр.

Позицията на президента Румен Радев за Венецуела е очевидно поредната такава провокация продиктувана от партията му носителка. С нея той тества прага на търпение на управляващите, на обществото и на международните партньори на страната ни.

Тази провокация обаче не може да бъде отмината с лека ръка, защото засяга външнополитическия курс на страната ни и свързани с него национални интереси.

Какво означава позицията на Радев

Тя изолира България от водещите държави в Европейския съюз и я приобщава към евроскептичното популистко правителство на Италия и крайнолявото правителство на Гърция.

Извън ЕС президентът нарежда страната ни до режими като Русия, Китай, Турция, Иран, Сирия, Боливия, Куба и я противопоставя на партньори като САЩ и Канада.

Представлявана от президента си, България изглежда в неприятно малцинство пред резолюцията за Венецуела на Европейския парламент, приета с 439 гласа „за“, срещу 104 гласа „против“ и 88 „въздържал се“. С нея евродепутатите заявиха пълната си подкрепа за Националното събрание като единствения легитимен демократичен орган на Венецуела и признаха Хуан Гуайдо като легитимен временен президент в съответствие с венецуелската конституция.

Радев прави това, престъпвайки правомощията дадени му от конституцията. Съгласно нейния член 98 президентът: “сключва международни договори в случаите, определени със закон” и “назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната”.

Той може също да “отправя обръщения към народа и Народното събрание”, като законодателят не ограничил техния предмет. Затова пък той изрично е посочил в чл. 105 от конституцията, че правителството ”ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната”.

Тоест Радев се изказва по въпрос, където думата има правителството – при това, като сравним позициите им – в противоречие с него.

Какво означава това за България

То означава, че не друг, а държавният й глава призовава за външна политика, отдалечаваща я от Европейския съюз и от водещите партньорски страни в НАТО и приближаваща я към недемократични режими в очевидно противоречие с националния интерес. Т.е. държавният глава работи против държавата си, солидаризирайки се с главната опозиционна партия (бивша комунистическа).

България няма интереси във Венецуела (например петролни концесии), нито пък Венецуела има интереси в България (не сме залети от милиардни инвестиции от венецуелски петродолари).

Затова пък сили като Русия и Китай имат очевидни и неприкрити интереси в поддръжката на режима на Николас Мадуро, чийто избор миналата година нито ЕС, нито САЩ, нито Канада, нито повечето от държавите в Латинска Америка признават за честен и демократичен. Основни партии го бойкотираха, а част от опоненти на Мадуро бяха хвърлени в затвора.

Излиза, че българският държавен глава не само превишава правомощията си, но го прави в защита на чужди интереси. Ако САЩ разследват Доналд Тръмп по подозрения, че екипът му тайно си е сътрудничил с Русия, за да се намеси тя в негова полза на президентските избори през 2016 година, България има много повече основания за такова разследване срещу своя президент. Той не пропуска възможност явно да се солидаризира с Кремъл против Европа.

Но това не е всичко. Радев предлага България да се въздържи от ясна и недвусмислена позиция спрямо сегашния венецуелски режим, който докара една от най-богатите на петрол страни в света до инфлация от 1,7 милиона процента, до хуманитарна криза, която прокуди 4 милиона от гражданите й в чужбина. Там те дирят спасение от липсата на храни, лекарства, питейна вода и от престъпността. Как да обясним, че България е готова да си затвори очите за тези факти?

Най-сетне, българският президент предлага държавата ни да постъпи така, точно когато ЕС е на кръстопът и предстои да решава условията за по-нататъшната си интеграция след “Брекзит”. Когато е очевидно, че липсата на ясен ангажимент към принципите и ценности на Европа праща съответните страни в нейната периферия. Когато предимствата от членството, включително бъдещите еврофондове, се поставят в зависимост от европейската солидарност, а не от пролетарския интернационализъм на замръзналата в миналото си партия-носителка на Радев.

Изводът

Тази провокация на президента не може да остане без последствия. На теория той трябва да бъде гласът на нацията. На дело обаче Радев не е нищо повече от високоговорител на антиевропейската опозиция в парламента. Не може на върха на държавната пирамида да има прокремълски провокатор, който, вместо да обединява, да разделя българите с хибридните си изяви. Не може той да е главнокомандващ на въоръжените сили. Това е въпрос на национална сигурност.

С позицията си Радев ясно показа от коя страна на разделителната линия в съвременния свят стои и това не е страната на България. Той престъпи нещо, което би трябвало да бъде червена линия за достойна за името си европейска демокрация. Какво още трябва да направи Радев, за да се сетят управляващите, че така повече не може?

Ако от ГЕРБ и сега безхарактерно си затворят очите за поведението на държавния глава, рискуват за пореден път (след Истанбулската конвенция и случая “Скрипал”) да самоопровергаят претенциите си, че са граждани, че са за европейско развитие и че работят за България.

Или си за България, или си за сегашния й президент. Среден път няма. Импийчмънт – сега.

П. П. : Излишно е да говорим за т.нар. “патриоти”. Мълчанието им казва достатъчно.

Текстът е от блога на автора.

 

От началото на Българското председателство на Съвета на ЕС, когато имах възможност да наблюдавам държавната администрация отвътре, в нея се ширеше една мантра: БСП и президентът нарочно провокират правителството на ГЕРБ, за да предизвикат криза, предсрочни избори и да назначат свое служебно правителство. Затова на провокациите на БСП и на президента не трябва да се отговаря.

Тази мантра не беше тайна, тя е звучала многократно и в медиите. Поводи не липсваха – “протестите” по случай откриването на председателството, съвпадналият с него неуспешен вот на недоверие срещу правителството и пр.

Позицията на президента Румен Радев за Венецуела е очевидно поредната такава провокация продиктувана от партията му носителка. С нея той тества прага на търпение на управляващите, на обществото и на международните партньори на страната ни.

Тази провокация обаче не може да бъде отмината с лека ръка, защото засяга външнополитическия курс на страната ни и свързани с него национални интереси.

Какво означава позицията на Радев

Тя изолира България от водещите държави в Европейския съюз и я приобщава към евроскептичното популистко правителство на Италия и крайнолявото правителство на Гърция.

Извън ЕС президентът нарежда страната ни до режими като Русия, Китай, Турция, Иран, Сирия, Боливия, Куба и я противопоставя на партньори като САЩ и Канада.

Представлявана от президента си, България изглежда в неприятно малцинство пред резолюцията за Венецуела на Европейския парламент, приета с 439 гласа „за“, срещу 104 гласа „против“ и 88 „въздържал се“. С нея евродепутатите заявиха пълната си подкрепа за Националното събрание като единствения легитимен демократичен орган на Венецуела и признаха Хуан Гуайдо като легитимен временен президент в съответствие с венецуелската конституция.

Радев прави това, престъпвайки правомощията дадени му от конституцията. Съгласно нейния член 98 президентът: “сключва международни договори в случаите, определени със закон” и “назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната”.

Той може също да “отправя обръщения към народа и Народното събрание”, като законодателят не ограничил техния предмет. Затова пък той изрично е посочил в чл. 105 от конституцията, че правителството ”ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната”.

Тоест Радев се изказва по въпрос, където думата има правителството – при това, като сравним позициите им – в противоречие с него.

Какво означава това за България

То означава, че не друг, а държавният й глава призовава за външна политика, отдалечаваща я от Европейския съюз и от водещите партньорски страни в НАТО и приближаваща я към недемократични режими в очевидно противоречие с националния интерес. Т.е. държавният глава работи против държавата си, солидаризирайки се с главната опозиционна партия (бивша комунистическа).

България няма интереси във Венецуела (например петролни концесии), нито пък Венецуела има интереси в България (не сме залети от милиардни инвестиции от венецуелски петродолари).

Затова пък сили като Русия и Китай имат очевидни и неприкрити интереси в поддръжката на режима на Николас Мадуро, чийто избор миналата година нито ЕС, нито САЩ, нито Канада, нито повечето от държавите в Латинска Америка признават за честен и демократичен. Основни партии го бойкотираха, а част от опоненти на Мадуро бяха хвърлени в затвора.

Излиза, че българският държавен глава не само превишава правомощията си, но го прави в защита на чужди интереси. Ако САЩ разследват Доналд Тръмп по подозрения, че екипът му тайно си е сътрудничил с Русия, за да се намеси тя в негова полза на президентските избори през 2016 година, България има много повече основания за такова разследване срещу своя президент. Той не пропуска възможност явно да се солидаризира с Кремъл против Европа.

Но това не е всичко. Радев предлага България да се въздържи от ясна и недвусмислена позиция спрямо сегашния венецуелски режим, който докара една от най-богатите на петрол страни в света до инфлация от 1,7 милиона процента, до хуманитарна криза, която прокуди 4 милиона от гражданите й в чужбина. Там те дирят спасение от липсата на храни, лекарства, питейна вода и от престъпността. Как да обясним, че България е готова да си затвори очите за тези факти?

Най-сетне, българският президент предлага държавата ни да постъпи така, точно когато ЕС е на кръстопът и предстои да решава условията за по-нататъшната си интеграция след “Брекзит”. Когато е очевидно, че липсата на ясен ангажимент към принципите и ценности на Европа праща съответните страни в нейната периферия. Когато предимствата от членството, включително бъдещите еврофондове, се поставят в зависимост от европейската солидарност, а не от пролетарския интернационализъм на замръзналата в миналото си партия-носителка на Радев.

Изводът

Тази провокация на президента не може да остане без последствия. На теория той трябва да бъде гласът на нацията. На дело обаче Радев не е нищо повече от високоговорител на антиевропейската опозиция в парламента. Не може на върха на държавната пирамида да има прокремълски провокатор, който, вместо да обединява, да разделя българите с хибридните си изяви. Не може той да е главнокомандващ на въоръжените сили. Това е въпрос на национална сигурност.

С позицията си Радев ясно показа от коя страна на разделителната линия в съвременния свят стои и това не е страната на България. Той престъпи нещо, което би трябвало да бъде червена линия за достойна за името си европейска демокрация. Какво още трябва да направи Радев, за да се сетят управляващите, че така повече не може?

Ако от ГЕРБ и сега безхарактерно си затворят очите за поведението на държавния глава, рискуват за пореден път (след Истанбулската конвенция и случая “Скрипал”) да самоопровергаят претенциите си, че са граждани, че са за европейско развитие и че работят за България.

Или си за България, или си за сегашния й президент. Среден път няма. Импийчмънт – сега.

П. П. : Излишно е да говорим за т.нар. “патриоти”. Мълчанието им казва достатъчно.

Текстът е от блога на автора.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"Свалете Радев"

"Свалете Радев"

Не ми стана ясно, как може да бъде свален.

А иначе съм напълно съгласен с автора, че в Конституцията е записано кой опроделя външната политика и като следствие кой дефинира "националния интерес". .. И това съвсем не е радев !

Описано е в Конституцията

Според нея това може да стане в случай на държавна измяна или друго нарушение на основния закон. За стартирането на процедурата по импийчмънт (неофициално име) са нужни подписите на 60 депутати, а след това 160 гласа (две трети) в Народното събрание, за да бъде потвърдено решението.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Имах предвид, че тази

Имах предвид, че тази процедура е неизпълнима при сегашната парламентарна конфигурация

Кръстев,

Знаем конституцията. Тя не е свещенна крава, а тема за размисъл. Защо изборите назначават, а някой друг трябва да "уволнява"? При това САМО в крайни, фрапантни случаи. Не е ли достатъчно услови за смаяна на президент появата на по-читава и харесвана фигура? Едни извънредни избори за президент, в които старият участва по право не са ли по-добър вариант? Само така този, който назначава и ще сменя "наетия" от него. Ясно е как може да стане - както се предизвиква референдум.
Със здраве.
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

АУ!!!!

За забравилите как скачаха на стадион Васил Левски на концерта на Роджер Уотерс....
Ами той също е на страната на Мадуро...

Roger Waters

Потвърден профил

@rogerwaters
3.02
Още
A note from Roger:

THIS IS TODAY!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

STOP THIS LATEST USG INSANITY, LEAVE THE VENEZUELAN PEOPLE ALONE. THEY HAVE A REAL DEMOCRACY, STOP TRYING TO DESTROY IT SO THE 1% CAN PLUNDER THEIR OIL.

US HANDS OFF #VENEZUELA! #NICOLASMADURO #STOPTRUMPSCOUPINVENEZUELA

Него пък как да го сваляме?

Мартине

Откъде да го сваляме въпросния Роджър?
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

Там отгдето ша свалим и

Серджо Матарела и Джузепе Конте...

Щото Италия блокира решението на ЕП за Гуайдо..

До "чеп за зеле"

Абе!
Ми нали трябва да каже нещо та да го отбележат за участвал.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

... плаща се за 50 поста,

... плаща се за 50 поста, така пишеше в инструкцията
godo1952's picture
godo1952
godo1952

Калин

Този емотикон на Русия, назначен от Решетников, до такава степен е обезличил президентската институция, че вече дали слушаш Нинова или Радев няма никакво значение. Безлична фигура, не притежаваща достатъчна интелигентност, за да прояви каквато и да е минимална гъвкавост и политическа дипломатичност. Един червен партиен бордюр следващ интересите на тези които са го сложили на това място.
Той повече от това не може. Ще му берем срамовете до края на злополучния му мандат.
Боян Дуранкев's picture
Боян Дуранкев
проф. Боян Дуранкев

Резолюцията за Венецуела на

Резолюцията за Венецуела на Европейския парламент е приета с 439 гласа „за“, срещу 104 гласа „против“ и 88 „въздържал се“. По брилянтната логика на автора, въздържалите се и гласувалите "против" са... "изолирани в ЕС, равняват я с деспотични режими, изземват правомощия на правителството". Слабо, прекрасни авторе!
Ivan Samichkov's picture
Ivan Samichkov
Samichkov

Вчера искахте Радев да свали Бойко, днес - обратното

Ама нали, вие психодесните избрахте Радев. Сега защо ревете? Невежи неосъществени болшевики окупираха СДС, днес пременени в ДБГ. Предлагам всички невежи десни първо да се просветат и след това да се занимават с политика.

Да бе!

Ние от ДСБ го предложихме за кандидат.
Той Решетников нас дойде да ни инструктира!....
Смешко!
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Борисов - Радев, Радев - Борисов!

Дами и господа, относно импийчмънта, имайте предвид следното.

1. Във васалните държави, каквато реално е България спрямо Русия, без някъде да е записано, Конституцията най-малкото е частично окастрена, суспендирана.

2. Радев е избран за президент на избори формално. Той по-скоро е назначен от господаря Путин, но в съучастие и на Премиера, който изгони Плевнелиев по руска директива и по същата директива провали целенасочено своята кандидатка за президент – Цачева. Затова ако Путин каже „може импийчмънт”, само тогава Радев евентуално ще може да бъде свален.

3. Радев е чудесен, прекрасен президент в над 90 % от случаите за ГЕРБ, не за Отечеството. Радев обира обществения гняв, Радев с действията и бездействията си отклонява общественото внимание от тежките проблеми на държавата. Борисов е сравняван с Нинова и Радев и политически упоеният български народ възприема Премиера като по-добра алтернатива. Прави са тези, които казват, че народът иска да смени Борисов, но не вижда с кого при сегашната вътрешна конюнктура. Конюнктурата, разбира се, е режисирана от Кремъл. Така конюнктурно Борисов се очертава да е несменяем в бъдещи избори.

4. Премиерът Борисов също е зависим от господаря Путин. Реално Борисов е не по-малко русоугоден от Радев, но постъпва по-хитро, затова господарят Путин ще го остави да управлява до момента на откриване на още по-голям русоугодник.

5. Иначе и двамата – Президентът и Премиерът – от гледна точка на родолюбие и защита на българските национални интереси, са отдавна узрели за смяна!

6. Относно статията - чудесна, но политически упоеният български народ не може да е забележи!
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Имам си позиция

Желев, ай стига с тва лизане на еврозадници!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията