Даниил Медведев - №2 в света. Малко повече от 1000 точки го делят от върха, на който все още е Новак Джокович. Вече e шампион в Големия шлем - спечели титлата на US Open, при това доста убедително срещу сърбина на финала.

Андрей Рубльов - №5 в света. Също с потенциал да стане №1 или поне в топ 3.

Аслан Карацев изпраща година, в която ще бъде запомнен - не само с полуфинала на "Аустрелиън оупън". Той е №23. 

Карен Хачанов единствен от тази компания бележи спад - той е 29-и, но беше в топ 10.

Това прави четирима руснаци сред първите 30. От Изтока единствено Сърбия има по-солидно присъствие и то, ако вземем топ 100 - петима.

На какво се дължи този възход на руския мъжки тенис? Случайност? Това са просто четири момчета от богати семейства и голяма спортна страна, които от малки са напуснали родината си и са се изградили в големи академии?

Не точно. Рубльов все още живее основно в Москва, извън напрегнатия календар той прекарва доста време там.

Андрей Рубльов

 

Медведев до пълнолетието си се готви предимно в руската столица. След това се мести с богатото си семейство (заради бизнеса на своя баща - IT специалист) в Южна Франция.

Карацев е роден във Владикавказ и много малък заминава за Израел, но 12-годишен се връща с баща си (етнически осетинец и бивш футболист) в Русия и тренира няколко години там, преди да се насочи към академии в Германия и Испания.

Карен Хачанов прохожда в тениса в Москва. 15-годишен той отлита за Хърватия, следва Барселона, а сега живее основно в Дубай.

Трябва да отбележим, че преди това каре (по едно време Медведев, Рубльов и Хачанов бяха в топ 15) Русия имаше двама големи, които бяха номер 1 в света и спечелиха по две титли от Шлема - Евгени Кафелников и Марат Сафин.

Аслан Карацев

 

Когото и да питате от сегашните руски асове на тениса, той ще ви каже, че поне един от двамата е бил сред детските му идоли. Най-често и двамата. И че са изиграли роля да изберат тениса, а не някой от националните спортове на страната като хокей на лед и футбол например.

"Когато аз влязох в топ 10 на световната ранглиста, Марат беше с шест години по-млад от мен и искаше да ме настигне, спомни си Кафелников в интервю за "Ройтерс" в средата на юли 2020 г. - Между нас имаше здравословна конкуренция, която караше и двама ни да се подобряваме. Сега (през м.г., бел. ред.) имаме трима в топ 20, те са от едно поколение и се съревновават помежду си. Това е причината за успеха на руския тенис в момента."

Кафелников триумфира на "Ролан Гарос" през 1996 г. и в Австралия три години по-късно. През 2000 г. той стана олимпийски шампион в Сидни. През 2019-а беше приет в Залата на славата на тениса в Нюпорт, САЩ.

Карен Хачанов

Сафин, който стана №1 на US Open (2000 г.) и "Аустрелиън оупън" (2005 г.), подкрепи това твърдение и добави още детайли:

"Да, конкуренцията между тримата е здравословна, защото те си остават приятели. Понякога излизат заедно на вечери и всичките са добри момчета. Това е чудесно. Отворени са да продължават да се учат, което също е чудесно."

А какво се е случило в Русия преди изгряването на тримата (вече четирима с Карацев), за да има почва въобще за тенис? Основите са поставени още преди Сафин и Кафелников - за да ги има тях самите. Родителите на Марат са татари - бивши тенисисти и треньори, първите, които са го учили да играе в тенис клуба на "Спартак" (Москва).

Много спортни и в частност тенис специалисти в Русия сочат бившия президент Борис Елцин като човека, изиграл най-голяма роля тенисът в страната днес да е на това ниво.

"Той постави основите и беше свидетел на прераждането на тениса в страната ни, заяви пред Си Ен Ен Шамил Тарпишчев - член на МОК, бивш треньор и тенисист, сега шеф на Руската федерация по тенис. - Може да се каже, че сега тенисът се мери с хокея и футбола. От буржоазен спорт за момичета, както го наричах аз, той наистина стана много популярен."

Тарпишчев казва, че запалил Елцин по тениса, когато още не бил на власт, а в немилост - през 1988 г. От следващата година те започнали да играят редовно в Москва. Борис Елцин е бивш елитен волейболист, така че спортът е в кръвта му.

Рубльов и Александър Зверев на "Лейвър къп" тази година. Саша е с руски корени, но не е тренирал в Русия.

Когато през 1991 г. е избран за президент, той кани Тарпишчев да му стане личен треньор, а през 1994 г. го прави и министър на спорта.

"Ставаше много рано - към 5 часа, казва функционерът за Елцин. - След два часа работа, около 7 излизахме на корта и играехме 40 минути. И след това работният му ден продължаваше. Беше нещо обичайно и той се чувстваше добре. Беше ли добър? В сервиса - да, тъй като е бивш волейболист, а техниката е сходна. Имаше обаче какво да се желае от играта му с крака."

През 1996 г. на президента е поставен четворен байпас заради проблеми със сърцето и той почти спира с физическите активности. Но остава верен на новата си любов. 

"Влиянието му беше огромно, той беше велик президент на страната ни за дълго време", твърди Кафелников, цитиран от Си Ен Ен.

Елцин се обадил на Евгени да го поздрави за титлата в Париж през 1996 г. След това и през 1999 г., когато стана №1 в света. Двамата често разговаряли, президентът се интересувал от всичко около звездата. Канел него и други тенисисти в резиденцията си в Москва.

Шокирал Кафелников с енциклопедични познания:

"Той знаеше всеки един играч в топ 100 и всяко едно руско момче или момиче, което участваше в турнири."

Винаги посещавал големи турнири в Русия, мачове за "Купа Дейвис" и "Фед къп"... Елцин беше в ложите в Париж, когато през 2002 г. тимът на Русия грабна "Купа Дейвис", побеждавайки Франция.

"Той беше този, който изскочи на корта, за да ликува, когато Михаил Южни спечели решителната точка, казва журналистът Михаил Иванов за Си Ен Ен. - Тенис феновете в Русия никога няма да забравят този момент."

Следват четири спечелени турнира "Фед къп" от руските тенисистки в периода 2004-2008 г. Това са годините на доминация пък на рускините. През 2004 г. три от Мейджър титлите са техни - Анастасия Мискина е първа в Париж, Мария Шарапова на "Уимбълдън", а Светлана Кузнецова - в Ню Йорк.

Кузнецова прибавя още една титла (2009 г.), а Шарапова - четири, последната от които през 2014 г. Тогава е и последният голям руски успех при дамите в Шлема. 

А държавният глава редовно ставал нощно време да гледа по телевизията мачове от Австралия и САЩ.

Заслугите на Елцин? Всичко започна от популярността, на която той даде тласък, уверяват Шамил Тарпишчев и Михаил Иванов пред Си Ен Ен. Тенисът печели все повече популярност в Русия, става по-достъпен, бележи бум първо на аматьорско ниво. Навсякъде по света ще ви кажат, че това е базата на пирамидата на спорта - оттам тръгва всичко, за да се стигне до върховете при професионалистите.

Президентът подпомага построяването на все повече кортове, обучението на треньори, насърчава програми за подпомагане на подрастващите... 

В страна като Русия такъв пример "от най-горе" е решаващ. Много бизнесмени започват да играят тенис, наемат си наставници... Така де - щом президентът го прави. Нещо повече - започват да дават пари за турнири и клубове, на таланти за участия зад граница и т. н.

По негово време на тенисистите започва да се позволява да прекарват повече от 40 дни в чужбина (стара комунистическа мярка) и да прибират пълния размер на спечелените от наградни фондове пари. Младите състезатели вече са можели да преминават в чуждестранни академии.

С днешна дата в Русия се организират около 2500 турнира годишно - на всички равнища. А броят на децата под 18 години, които се занимават с тенис и играят в турнири, е над 8000. Тези числа казват всичко.