Плащът с „черното тото” се развява за пореден път в публичното пространство. С малък риск да сгреша - за пети. Почна се с един случай в Благоевград. След това се разшумя покрай убийството на неформален букмейкър, достигнал за нула време до сериозни печалби. След това, някъде преди две години по това време, се проведе шумна акция в Бургас.

През лятото на тази година футболист на юношеския националния отбор попадна под прожекторите. И сега дойде най-мащабната операция за прочистване от последствията на „черното тото”.  Материята е специфична и масовата аудитория е доста заблудена по отношение на това, точно какво е „черно тото”.

Хората смятат, че

това са нелегални къщи за залагания, които са извън закона. Подобен сценарий бе развит по така наречения "бургаски случай". Там следствието потърси точно подобна схема, играчите са давали пари на трето лице, което ги залагало в някаква митична букмейкърска къща. Такава естествено не е имало, а и няма нужда от нея. Интернет къщите за залагания са вече хиляди и няма никакъв смисъл да правиш домашно, пардон "черно тото". Необходими са две неща - банкова карта и регистрация. И двете се придобиват с лекота.

Оттам-нататък следват другите действия. И те не се наричат „черно тото”, а "фиксирани" мачове. Може и нагласени. Това е утвърденият, международен термин, но явно понеже сме много упорити, при нас за увеличаване на ефекта се налагат думичките „черно тото” . Нещо като "черен пазар" или "черна борса", което увеличава неимоверно ефекта у масите. В чието въображение се раждат някакви митични чудовища, около които се въртят милиарди.

Фиксираните мачове наистина представляват чудовище, което в наши дни бие по обема на своята страховитост вечната битка с допинга. Запознатите като мен са напълно наясно, че резултати се нагласяват във всички спортни състезания, дори на най-високо ниво. А в индивидуалните спортове това става много по-лесно, защото за целта е нужен само един състезател. Един лек за смилане пример: в тениса фаворитът в мача позволява на по-слабия си съперник да му вземе един сет. Побеждава го с 2:1, но разликата в печалбата в двата случая е десет пъти. При победа с 2:0 печели 1 лев, а при победа с 2:1 - от 8 до 10 лв.

Ето една отлична възможност силен тенисист да спечели сериозна сума, надвишаваща в пъти наградния фонд на турнира, за който се бори и с други достойни съперници. Това се прави. Отвреме навреме вадят на показ някой уличен и става точно като с допинга. Две години "сбогом", после - "пак заповядай". Естествено, няма да извадят от играта Новак Джокович или Роджър Федерер, макар че за сърбина има доста сериозни съмнения, че участва в "дирижирани обрати".

Фиксираните мачове дойдоха

у нас по най-естествения начин. Просто ги доведе нищетата. Всички сме наясно, че българският футбол отдавна е умрял като самостоятелна пазарна единица. Функционира върху егото на главните участници, но това его трябва и да се плаща с реални пари. На собствениците им е готино да дават всеки ден интервюта и постоянно да са на екран, но на заден план стои и необходимостта от финансиране.

Защото клубовете не печелят нищо. Или почти нищо. Сегашния пети поред скандал е най-голям като обем на засегнатите лица, защото се произвеждаше в най-дълъг период от време. През целия престой на Константин-Коко Динев като собственик на „Локомотив” (Пловдив) витаеше сянката на уредените мачове. В някои от двубоите наглостта преминаваше всякакви граници. Върхът бе достигнат в мачовете от митичната зимна подготовката на тима тази година в престижни испански курорти. То бе ясно защо "Локомотив" е там: заради възможността да срещне силни противници и мачовете да са поставени в тото фиша.

УЕФА обича да удря по-малките и да отчита дейност. И Коко Динев с неговия "Локомотив" са прекрасна мишена. Ето, в предишните дни целият световен печат гърми с тази новина. А бурята всъщност е в чаша вода. Коко е една дребна риба, позволила си да изкара някой лев. Най-вероятно ще му забранят завинаги да участва под каквато и да е форма във футбола. Но и за това си има начин, ако иска ще влезе отново с подставени лица.

Разследването поне отстрани изглежда смехотворно

Привикват футболистите, но този отбор е имал треньори, технически лица... Ако през някой е била спускана информацията, то това са били точно хората на собственика. Футболистът в най-добрия случай е получил някакво завоалирано съобщение, тези неща не стават "ачик-ачик". Посветени са капитанът, вратарят, останалите го разбират по още по-заобиколен начин.

По-важното е как се прави фиксиран мач. Обикновеният зрител не трябва да влиза в заблуда, че това е нещо много просто, от което се правят лесни милиони. Залаганията се извършват в множество букмейкърски къщи. Трябва да се има предвид, че всяка една от тях има мобилна система за реакция, която да ограничи залозите и дори да ги прекрати. Точно това се прави с българските мачове.

Дори най-големите къщи не биха допуснали залози по-големи от 10 000 лева. И вече тук започват вариациите. На тази база се състояха и големите циркове в нашето първенство. Пари не могат да се изкарат от резонните знаци 1-Х-2, възможностите там са лимитирани. Търсят се огромните залози, които идват от головете и картоните. Или любимата им „обръщалка”, което на простонароден език е аутсайдерът да води на полувремето, а фаворитът печели накрая. Това са залози от типа срещу един лев получаваш от 25 до 100.

Преди година футболисти на сигурен изпадащ почти са го ударили на молба противниците да им вкарат четири гола още през първото полувреме. Коефициентът е бил 15-20. Така могат да се направят 20 хиляди от 1000 лв. Това е кокашкарската история, за която днес гърми целият свят.

България изобщо не е проблем

Даже е унизително, че момчетата са преспали една вечер в ареста. Поне на петимата от Бургас, сред които бяха известни имена като Румен Трифонов, Преслав Йорданов, Даниел Младенов, това им остана като кошмарен спомен за цял живот. Никой обаче не пита през тези две години следователите какво стана, защо няма продължение на тази тема, която също разбуни духовете преди две лета. И това е оценка колко сериозна е битката с "черното тото".

Да си дойдем обаче на думата с няколко реални числа. Улисани в ежедневието си, хората не си дават сметка какъв минотавър се е пръкнал в последното десетилетие. Ще го илюстрирам с примерния оборот на залаганията по време на мачовете от Шампионска лига. Тогава УЕФА поставя „затворен прозорец” от 2 часа, в който се играят само 8 футболни мача в целия свят. Единствено англичаните не благоволяват да го спазват, но там по това време има нискоразредни двубои.

Парите, които се залагат в този момент, са колкото няколко годишни бюджета на България, а може да се равняват и на целия ни брутен вътрешен продукт. При тези размери е ясно какво се случва. Някой съмнява ли се в непорочното зачатие на великите футболни клубове и техните президенти? Как се дават 100 милиона за Гарет Бейл и заплата от 20 милиона годишно на Кристиано Роналдо? И едва ли Коко и Камбуров са единствения проблем на футбола.

По същество, някъде там в невидимото, съществува колосална мрежа за фиксиране на резултати от спортни събития и вероятно ще дойде ден кълбото да се разплете. Естествено, не е от българин, защото ние сме десета глуха. Някой смел и безразсъден ще извади потресаващи факти.

България няма да я има в тях. Причината е проста: нашите далаверки са за трохички, залозите на български мачове представляват една милиона част от целия световен оборот. Дори в България залагането е в размер 1 към 100 в полза на мачовете от големите първенства и турнири. Какъв проблем нищят тогава националното разследване и изпратеният нарочен представител от УЕФА? Нищожен. Прах в очите. Дори не е буря в чаша вода.