Седем души са били убити, а 140 - ранени, при протести в Судан срещу военния преврат, с който вчера бе свалено от власт преходното правителство, предаде Ройтерс, като се позова на министерството на здравеопазването.

Пучът бе осъден от редица държави, сред които Съединените щати, Великобритания и Норвегия. Съветът за сигурност ще се събере днес при закрити врата по искане на западни страни на извънредно заседание, за да обсъди ситуацията в Судан, съобщиха дипломати, цитирани от БТА.

Ръководителят на преврата ген. Абдел Фатах Бурхан. Снимка АП / БТА

Лидерът на превратаджиите, генерал Абдел Фатах ал Бурхан, разпусна съставения от военни и цивилни Суверенен съвет, който бе създаден, за да преведе Судан към демокрация след свалянето на дългогодишния авторитарен президент Омар ал Башир преди две години. Бурхан обяви извънредно положение, което аргументира с необходимостта армията да гарантира сигурността. Той обеща през юли 2023 г. да бъдат произведени избори, след които да предаде властта на избрано цивилно правителство.

Суданското министерство на информацията, което остана вярно на задържания от превратаджиите премиер Абдала Хамдок, определи действията на военните като престъпни. Само министър-председателят има право да обявява извънредно положение, припомни то.

 

Основната опозиционна коалиция призова за ескалация на мирните протести срещу пуча, включително "пълно гражданско неподчинение".

Редица западни държави, сред които Съединените щати, Великобритания и Норвегия, осъдиха военния преврат в Судан. ООН, Арабската лига и Африканският съюз изразиха безпокойство във връзка със ситуацията в страната.

САЩ спират помощта

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс осъди преврата в Судан, поиска незабавно възстановяване на цивилната власт и обяви замразяването на американска помощ в размер на 700 милиона долара за демократичния преход, предаде Франс прес.

Русия за сметка на това определи пуча като "логичен резултат" от "провалилата се политика", водена през двете години след свалянето на Башир от власт.

"Мащабната външна намеса във вътрешните работи на (Судан) доведе до загуба на доверие на (неговите) граждани към преходните власти. . . предизвиквайки обща нестабилност в страната", каза руското министерство на външните работи в комюнике.

Британският в. "Индипендънт" отбелязва, че събитията в Судан идват след среща между американския специален пратеник за региона на Африканския рог Джефри Фелтман в събота и неделя и представителите на военните и гражданското общество.

Изданието допълва, че през по-голямата част от постколониалното си съществуване Судан се е управлявал от военни лидери, дошли на власт с преврати. Африканската страна се превърна в парий за Запада, след като при Башир, който през 90-те години беше приел на суданска територия Осама бин Ладен и е издирван от Международния наказателен съд в Хага за военни престъпления, беше включена в черния списък на САЩ за тероризма, коментира "Индипендънт", цитиран от БТА.

В. "Вашингтон пост" пише, че политическата коалиция на премиера, която е съставена предимно от поддръжници на свалянето на Башир, е успяла да постигне напредък в диалога със западните правителства за нормализиране на дипломатическите и икономическите отношения на Судан с останалия свят след десетилетия санкции.

Миналата година Хартум беше изваден от американския списък на държавите спонсори на тероризма и започна да си взаимодейства със западни кредитни институции за изчистване на огромния си дълг и за да си осигури заеми за стабилизиране на разтърсената от инфлация икономика, посочва изданието.

"Ню Йорк таймс" коментира по темата, че със завземането на властта от военните демократичният преход в Судан изпада в хаос, а "Файненшъл таймс" допълва, че напрежението между военните и гражданските лидери на страната се е изострило на фона на спираловидно задълбочаваща се икономическа криза.

Суданските военни решиха да управляват страната самостоятелно. Те се отказаха от договореностите с гражданското общество за споделяне и преход на властта. Провалът на проекта за демократичен транзит сериозно разтревожи международната общност и на първо място САЩ, подкрепяли този процес, пише руският в. "Комерсант", цитиран от БТА.

Изданието припомня борбите за власт между различни групировки в Судан след преврата, свалил през 2019 г. президента Омар Башир на фона на демонстрации заради тежката икономическа ситуация в страната, влошаваща се още повече днес.

След падането на Башир САЩ извадиха Судан от списъка на държавите, подкрепящи тероризма. Това отвори път за множество инвестиционни проекти и международна финансова помощ. Новото правителство проведе с тази цел реформи, но в резултат годишната инфлация надхвърли през юни 400 процента, което пак предизвика вълнения в цялата страна.

Специалният пратеник на САЩ за Африканския рог Джефри Фелтман няколко пъти посети Хартум, призовавайки за компромис между правителството и Суверенния съвет. Той предупреди управляващите, че ако не спазят договореностите за предаване на властта, може да се лишат от американската подкрепа.

Развитието е изгодно за Русия

Изданието припомня борбите за власт между различни групировки в Судан след преврата, свалил през 2019 г. президента Омар Башир на фона на демонстрации заради тежката икономическа ситуация в страната, влошаваща се още повече днес.

След падането на Башир САЩ извадиха Судан от списъка на държавите, подкрепящи тероризма. Това отвори път за множество инвестиционни проекти и международна финансова помощ. Новото правителство проведе с тази цел реформи, но в резултат годишната инфлация надхвърли през юни 400 процента, което пак предизвика вълнения в цялата страна.

Специалният пратеник на САЩ за Африканския рог Джефри Фелтман няколко пъти посети Хартум, призовавайки за компромис между правителството и Суверенния съвет. Той предупреди управляващите, че ако не спазят договореностите за предаване на властта, може да се лишат от американската подкрепа.

След последните новини от Хартум Вашингтон настоя за незабавно освобождаване на арестуваните и изрази "дълбока тревога във връзка със събитията". ЕС и ООН осъдиха действията на военните. Арабските страни и Турция също изразиха тревога, но без да обвиняват никого - само приканиха и двете страни към сдържаност.

Руската дипломация нарече "острата системна криза" в Судан резултат от "провалилата се политика" през последните две години: "Отчаянието и бедственото положение на преобладаващото мнозинство от населението фактически се пренебрегваха от преходните власти и чуждестранните им покровители и консултанти".

"Ключовото действащо лице в суданската драма е Вашингтон. Много ще зависи от това дали САЩ и занапред категорично ще осъждат преврата или ще смекчат позицията си. Ако се решат да върнат санкциите, за да подкрепят гражданските активисти, това ще предизвика тотална социално-икономическа катастрофа в Судан", прогнозира историкът Сергей Серьогичев.

Русия според експерта ще спечели при всяко развитие на събитията, но за Москва е по-изгодно на власт да останат военните - и колкото по-малко западно влияние има в Судан, толкова по-добре, добавя "Комерсант".

Превратът в Судан се развиваше отдавна и отрази недоволството на днешното армейско ръководство, принудено да се примири с това, че народът не прие диктатурата на Башир. Така че става дума за преврат, целящ да възстанови военното управление без Башир и да унищожи демократичната революция, коментира за "Известия" лондонският политолог Джордж Джофи.

А Николай Еверстов, представител на Руската търговско-промишлена палата в Хартум, вижда в събитията "опити на западните сили, сред които САЩ и ЕС, да сменят военните елити със свои". "Те не успяха, оттам иде и тази реакция на военните", казва той.

Според Еверстов натискът на САЩ върху суданските военни е довел през юни и до решението на Хартум да преразгледа споразумението за руска военноморска база на Червено море от 2020 г. Оттогава договореността виси. Той впрочем е убеден, че "суданците обичат да се пазарят, а не са си получили докрай парите за базата и ситуацията ще се реши в най-близко време - след три до пет години, мисля, базата ще е факт".

База в този регион би била крайно важна за руския флот, подчертава "Независимая газета", но московският африканист Леонид Фитуни изтъква пред вестника, че въпросът остава отворен - "ставаше дума само за намерения, а не за пълноценно споразумение".

Според него задържаният премиер Хамдок като прозападен политик, следвал и взел жена във Великобритания, вероятно ще бъде подкрепен от Запада, по-специално от медиите там.

"С генерал Бурхан нещата не са толкова ясни. Той е военен, но също и много религиозен човек. Последният фактор може да подейства срещу Русия. В съзнанието на религиозните суданци страната ни все още е център на "антирелигиозния комунизъм". Затова Хартум се отнася с подозрение към Москва", заключава аналитикът.