Продължаващата демонстрация на недоволство от страна на френския президент Еманюел Макрон от провалената сделка за продажба на подводници на Австралия може да се дължи на предстоящите президентски избори във Франция.

Това обяви пред "Найн нетуърк" австралийският министър на отбраната Питър Дътън, след като френският държавен глава и премиерът на Австралия Скот Морисън проведоха "продуктивен" разговор по телефона в четвъртък, предаде "Гардиън".

Това бе първият разговор между двамата лидери след обявяването на пакта AUKUS, който значително влоши дипломатическите връзки между Канбера и Париж.

Министърът на отбраната обяви, че правителството разбира недоволството на Макрон. Но Дътън предположи, че френският президент е принуден да се държи студено заради предстоящите предизвикателства в страната му.

"Вижте, нека не забравяме, че във Франция ще се проведат избори през април следващата година", заяви той. "Политиците и изборите винаги са интересна комбинация. Мисля, че като преминем през това следващата година, надявам се да можем да продължим стъпките по нормализиране на отношенията ни, но това е ситуацията в момента".

Франция обяви, че е "предадена", получила "нож в гърба" и "измамена", след като Австралия реши да се откаже от сделката за подводниците на стойност 48 милиарда паунда (56 милиарда евро).

По време на разговора между Макрон и Морисън френският държавен глава заявил, че провалът на договора е "развалил отношенията на доверие". Той добавил, че Канбера трябва да предложи "конкретни действия", с които да възстанови дипломатическите връзки.

Макрон също насърчил Морисън да приеме по-амбициозна политика в областта на климата, която да включва ангажимента за "спиране на производството и потреблението на въглища на национално ниво и в чужбина".

Морисън е на път за срещата на върха на Г-20 в Рим, където ще има поставен значителен акцент върху изменението на климата. След това той ще посети срещата на върха на CОР 26 в Глазгоу, където се очаква редица световни лидери да обещаят по-амбициозни цели за климата до 2030 г.

Все още не е планирана двустранна среща между Морисън и Макрон. Но двамата лидери ще се видят в Рим и Глазгоу.

Освен яростната реакция от Франция, AUKUS предизвика безпокойство от Индонезия и Малайзия. Съседите на Австралия се притесняват, че споразумението ускорява надпреварата във въоръжаването в Индо-Тихоокеанския регион. Морисън ще се срещне с индонезийския президент Джоко Видодо в кулоарите на Г-20.

Морисън ще проведе разговори лице в лице и с премиера на Обединеното кралство Борис Джонсън, корейския президент Мун Дже Ин, испанския премиер Педро Санчес и генералния директор на Световната търговска организация Нгози Оконджо-Иуела в събота. В австралийското съобщение за разговора на Морисън с Макрон в четвъртък вечерта не се споменава темата за спирането на производството и потреблението на въглища. Казва се, че австралийският премиер "се възползва от възможността да информира президента за ангажимента на Австралия да осигури нетни нулеви емисии до 2050 г."

Според проектокопие на комюникето на Г-20, представено от Ройтерс, лидерите, които се събират в Рим, работят върху общо изявление, което ще бъде представено в края на срещата на върха през уикенда. Предполага се, че то ще потвърди ангажимента за "поетапно премахване и рационализиране" на субсидиите за изкопаеми горива до 2025 г. и за ограничаване на въглищната енергия.

В проектокомюникето се казва също, че лидерите ще "направят всичко възможно", за да избегнат изграждането на нови въглищни централи. Но се добавя многозначителната фраза: "като се вземат предвид националните обстоятелства".

Морисън ще се сблъска с ожесточена вътрешна съпротива, ако бъдат поети съществени ангажименти за поетапно ограничаване на производството на изкопаемите горива. Според проекта на комюникето на Г-20, лидерите са готови да прекратят публичното финансиране на отвъдморските си въглищни централи до края на тази година и ще се стремят към "до голяма степен декарбонизирана" енергийна система през следващото десетилетие.

Страните от Г-20 също ще обещаят "съществено" да намалят емисиите на метан до 2030 г.