Така беше в началото на демократизацията от 1990-та. Всеки, който не го мързеше да отиде до "Сан Стефано" имаше реален шанс да се появи същата вечер по телевизията. Малко по-късно тази възможност бе регламентирана в избирателния закон.

Години наред по екрана се точеха живописни персонажи с познавателни и поведенчески проблеми, решили да ги компенсират с участие в политиката. Това бе периода, кръстен от зевзеците "Орел с ориз" - по повод названието на една от стотиците регистрирани по това време партии, чийто "председател" правеше може би най-безутешно впечатление.

Впоследствие нещата се нормализираха и "извънпарламентарните" минаха в часови пояс на близка до нулата гледаемост - ей така, да си начешат крастата... Сега "Орел с ориз" отново вилнее в праймтайма.

Подаде му ръка събратът Тошко, който бе поставен на парламентарната банка за да покаже - заедно с другарчетата си - че парламентаризмът може да бъде фасада, може да бъде шоу, но може да бъде и гротеска, злъчна подигравка с обществото, режисирана от тези, които са решени да запазят своята корумпирана и репресивна задкулисна власт.

Същите тези направиха възможното хората да се отвратят от парламентаризма, населен с клоуни в два мимолетни парламентарни мандата, придружени от "служебно управление на промяната".

Част от тази подигравка бе промяната в избирателния закон, върнал псевдополитическата маргиналия в праймтайма. Ще кажете - всеки Тошко си търси за компания другарчетата. И да, и не. Всеки Тошко беше само на фасадата. Подигравката дойде от тези зад него. От тези в сарайско-библиотекарските простори, които искат да убедят мнозинството българи, че истинският парламентаризъм и демократичните процедури са "Орел с ориз".

Че доброто управление е де факто диктатура на могъщите крадци, организирани като ОПГ зад сцената. Че всеки опит за промяна в управлението на крадците може да доведе само до "Орел с ориз". Затова е много важно какво ще направим на 14 и на 21 ноември.

Но още по-важно е какво ще направим и какво няма да направим след това.

Още от сега вървят - за пореден път - лакърдиите, че този път вече трябвало да се направи кабинет на "партиите на промяната"... Казвам ви го направо - съберете ли се пак с Тошковците и с метачите на развалени яйца в имитация на правителство - ще предизвикате нов аборт на пореден парламент и на пореден опит за управление.

Е, тогава какво, ще попитате - да оставим властта в ръцете не статуквото. Не, вие вече сте оставили властта у статуквото по най-лошия начин - чрез разиграване на безвластие. Сега ще трябва да извадите нова гънка на мозъка си и да се опитате да направите такова правителство, което няма да служи на идиотски предпоставки - а именно, че Тошковците били борци за свобода.

Трябва да направите правителство, което да включва категорична програма за промяна в конфигурация, която самият избирател ще ви предложи с вота си в средата на ноември.

"Ние не искаме компромис с партиите на статуквото", репчи се вече жълтият плочкаджия.

Не те питам какво искаш приятелю. Затова си обществен елит - за да можеш да взимаш трудни, но правилни решения.

А не да се моткаш и да се фукнявиш пред царя на коня с приятелчетата си от партия "Орел с ориз" и с малко чалга за гарнитура. Нямам предвид конкретна партия на жълтата плочка, нямам предвид никого конкретно. Имам предвид избраника - избраниците на българското гражданство.

Или спасявате парламентаризма, институционализма и демократичното управление - или тичате с Тошковците да приготвяте поредния "Орел с ориз". А ние, останалите - оставаме да живеем в безутешната диктатура на идиотите. Която много скоро ще бъде последвана от откритата диктатура на крадците и милиционерите.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Той е писан по повод статията "Кът на идиота" , публикувана в Клуб Z, с автор Веселин Желев. Заглавието е на редакцията