След грозното нападение на общностния център за ЛГБТ хора Rainbow Hub, логично във фокуса на прожекторите застана кандидатът за президент Боян Расате.

Това обаче е твърде много внимание за един политически труп. Както каза Веселина Седларска, дори не трябва да го наричаме Боян Расате - рожденото му име е Боян Станков, а опитите му да се прекръсти на историческа личност трябва да бъдат игнорирани.

Станков е краен, но и маргинален националист. Това, че е кандидат за президент в действителност го защитава от наказателно преследване, но Изборният кодекс има просто решение за такива случаи:

чл. 160, (1) От деня на регистрацията до обявяване на резултатите от изборите регистрираните кандидати не може да бъдат задържани или привличани като обвиняеми, освен за извършено престъпление от общ характер и с разрешение на Централната избирателна комисия въз основа на мотивирано искане от главния прокурор.

Накратко, достатъчно е Иван Гешев да си свърши работата и да поиска от ЦИК сваляне на имунитета, ЦИК да си свърши работата и да го свали и цялата драма с евентуалния побойник, който се пази с кандидатския имунитет, приключва.

Далеч по-притеснително е какво разкриха действията на Боян Станков за куража на българските политици. По-точно за липсата му.

Скъпи "демократи", страх ли ви е да кажете хомофобия?

Очаквано, много политически партии просто игнорираха случая. Това е стандартният "модус операнди" на българската политическа класа - ако не могат да се спечелят предизборни точки, проблемите на ЛГБТ хората се замитат под килима. Дори когато някой нахълтва, троши и ги бие.

Лошо впечатление обаче правят реакциите на партии, които се представят в обществото като европейски и модерни политически играчи.

Първо трябва да отбележим куража на "Зелено движение", което първо осъди нападението на Rainbow Hub и го нарече това, което е - престъпление от омраза с хомофобски подбуди. 

Оглушителна обаче е тишината от страна на обединението "Демократична България", от което "Зелено движение" е част. Направи впечатление и позицията на "Да, България", в която защитниците на върховенството на закона правят всякакви словесни акробатики, с които да избегнат споменаването на "ЛГБТ", "хомофобия". Вместо това те виждат само "вандализъм" и "насилие" - сякаш мотивацията за тях не е пределно ясна.

Подобен е подходът и на новата политическа сила "Продължаваме промяната", която видно не включва различен подход към престъпленията от омраза. Формацията на бившите служебни министри нарече Rainbow Hub "офис на законно съществуваща неправителствена организация". Каква организация - не се споменава. 

Дори Бойко Борисов посмя да каже, че нападението е над "ЛГБТ офис".

В крайна сметка им трябват и гласовете на хомофобите. Въпросът е колко ще им струва липсата на кураж да заемат принципна позиция. Да имат смелостта да нарекат нещата такива, каквито са, и да си носят политическите последствия. 

Подобна позиция е не по-малко срамна от мълчанието на другите. С половинчати принципи не се печелят избори. С лицемерие се губят.