НАТО трябва да промени поведението си към Беларус, чиято армия все повече се интегрира с руската.

Предупреждението е на литовския президент Гитанас Науседа, предаде Ройтерс. Той го отправи на съвместна пресконференция във Вилнюс с генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Не можем да се съмняваме, че режимът на Александър Лукашенко и силите, които го подкрепят, ще продължава да подлага на изпитание единството на Запада и способността му да реагира и отблъсква хибридните атаки“, допълни Науседа.

Литва е една от трите страни членки на ЕС, които граничат с Беларус. Предполага се, че след Полша тя ще бъде следващата мишена на натиск от мигранти, подмамени в Беларус, за да влязат оттам нелегално в ЕС.

Вилнюс вече получи 37 милиона евро спешна помощ за справяне с кризата, изтъкна Фон дер Лайен. Управлението на границата включва различни варианти. То може да бъде електронно, а при необходимост – и с дронове.

През седмицата стана ясно, че ЕК е утроила помощта за Литва, Латвия и Полша на 200 милиона евро за тази и следващата година.

Според председателя на ЕК хибридните атаки могат да имат различни форми. В Европа това вече е изпитано в разгара на пандемията и по време на избори. А сега Лукашенко инструментализира с политически цели човешки същества.

В отговор на всичко това ЕС и НАТО трябва да работят заедно, каза Урсула фон дер Лайен. Затова двете организации засилват координацията и сътрудничеството си в устойчивостта, ситуационната осведоменост и борбата с дезинформацията.

И именно по тази причина ЕС се нуждае от Съвместен център за ситуационна осведоменост. Той ще помогне за споделянето на опит в отблъскването на хибридни атаки, смята Фон дер Лайен.

Хибридните атаки обаче стават все по-остри. И поради това Урсула фон дер Лайен и Йенс Столтенберг работят върху нова съвместна декларация на ЕС и НАТО.                                                         

Столтенберг съобщи, че наскоро НАТО е разположила в Литва екип от експерти, които да споделят информация, анализи и опит в противопоставянето на хибридните заплахи.

На срещата с литовските представители е обсъдено и струпването на руски войски по границата с Украйна. Според генералния секретар на НАТО то е необяснимо и неоправдано.

Пактът продължава да бъде бдителен и е готов да защитава съюзниците си. НАТО ще продължи да оказва политическа и практическа подкрепа на съюзника си Украйна.

„Подкрепата ни за съюзниците не е заплаха към Русия“, категоричен бе Столтенберг.

НАТО обаче няма да предприема действия, огледални на руските. И няма намерение да разполага нови ракети в Европа, увери за пореден път генералният секретар.

Същевременно в сила остава предложението на алианса за нова среща на Съвета „НАТО-Русия“. Последната такава среща се състоя преди 18 месеца.

„Сега топката е в полето на Русия“, заключи Столтенберг.

От Литва той и Урсула фон дер Лайен отпътуваха за Латвия.

На 30 ноември и 1 декември в Рига под ръководството на Йенс Столтенберг ще заседават външните министри на страните от НАТО.