Европейската комисия смята до края на годината да преразгледа Кодекса на шенгенските граници, заяви нейният председател Урсула фон дер Лайен.

Целта е в критични ситуации като настоящата миграционна криза по границата на ЕС с Беларус страните членки да имат възможност за повече гъвкавост. Става дума за възможността те да имат пунктове за регистриране на бежанците, както и по-голяма гъвкавост, когато става дума за навременни действия и реакция.

Фон дер Лайен каза това в отговор на журналистически въпрос в Рига, където е на посещение заедно с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Латвия, която е една от трите страни от ЕС, граничещи с Беларус, е сред държавите, настояващи за преразглеждане на Кодекса на шенгенските граници.

Гъвкавостта има за цел също да позволи на страните членки да полагат грижи за хората на територията на ЕС - да има необходими процедури. Всичко това трябва да бъде в съответствия с европейското и международното право, изтъкна Фон дер Лайен.

„Смятаме, че НАТО трябва да увеличи присъствието си в Балтика“, каза латвийският премиер Кришянис Каринш.

Причина е не само миграционният натиск от Беларус, но и друга заплаха за региона - струпването на руски войски по границата с Украйна.

Така Каринш коментира призива от по-рано днес на литовския президент Гитанас Науседа пактът да промени поведението си към Беларус, защото армията на тази страна все повече се интегрира с руската. Апелът бе отправен в присъствието на Урсула фон дер Лайен и Йенс Столтенберг, които преди да дойдат в Латвия, бяха в съседна Литва.

Столтенберг припомни, че през последните години пактът значително е увеличил присъствието си в региона.

„За първи път в историята ни имаме готови за битки бойни групи в Балтика, включително по една в Латвия и Литва“, каза той.

Утре генералният секретар ще посети латвийската военна база „Адажи“, където са разположени канадски военнослужещи от НАТО.

На 30 ноември пък в Рига започва двудневната среща на външните министри на страните от НАТО.

Каринш обвини Русия, че е създала изкуствена криза, за да поскъпне енергията.

„Газпром“ притежава газови хранилища в Германия и Австрия. Макар компанията да изпълнява задълженията си по договора с ЕС, тя остави хранилищата си почти празни, като създаде изкуствен дефицит, който тласна цените нагоре“, каза той.