В разгара на коалиционните преговори от Брюксел получихме поредните бележки и коментари по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Разбира се, вродената ни самокритика веднага определи нещата като злополучни, а бележките като фатални. Това съвсем не е така и има своето обяснение.

Насоките за промяна са в няколко области, една от които е правосъдието или по-общо казано – върховенството на правото. Преводът на тази абстракция включва няколко неща и за да разберем проблемите на институциите си трябва да ги разгледаме накратко, така ще се очертаят и дефицитите. Върховенството на правото, познато още и като принцип на правовата държава, почива на обуздаването на коя да е неподлежаща на граждански и институционален контрол власт.

За такова проявление можем да твърдим относно фигурата на главния прокурор като елемент от съдебната власт (дали ще се казва Гешев или Дешев е все тази). Трудно би било и да поддържаме разбирането, че материалният смисъл на правовата държава, де факто сведен до ефективна защита на основните права и съдебен контрол на актовете на властта, може да бъде отстояван от зависим от политически и икономически фактори съд.

Данни за последното не липсват, включително и по отношение на начина на администриране на кариерните и административни въпроси на съдиите и цялостно на съдилищата, включително и при избора на техните ръководители на всички нива. Така всички тези сложнотии следва да насочат вниманието ни именно към отчетност, редовен контрол и понасяне на отговорност на главния прокурор и редовите прокурори.

Към тях добавяме ясни правила за назначаване, повишаване и наказване на съдиите. И цялото това усилие, за да сме сигурни като граждани, че правата ни са защитени, а действията на властта – контролирани от съда.

Защо се стигна до поредните бележки?

Причините са две - първата е исторически натрупаната несвършена работа през последните 30 години. Втората - липсата на постоянно действаща законодателна власт и правителство.

Насоките за ревизия на плана в областта на правосъдието припомнят дългогодишни непреодолени дефицити. И ни дават възможност да осъществим всичко, което не свършихме в предприсъединителните години на членството в ЕС, а съседите, по-успешно от нас, успяха.

Всички са изморени да слушат за необходимостта от преформатиране на Съдебния съвет така щото властта на Главния в него да бъде сломена, уморени са, но без това няма да стане. Сега отново се долавя твърдението, че  периферни изменения на Закона за съдебната власт могат да бъдат постигнати сериозни резултати. Може да се постигне по-засилен съдебен контрол над актовете на прокуратурата, да се прецизират определени функции, но главното ще убегне отново. Добре е да знаем това и да не се самозалъгваме.

Важно е да си припомним и друго - измененията на българската Конституция от 2003 – 2006 г. преследваха политическа цел - да пробутаме това-онова на ЕС, но в дълбочина много не свършихме. Ако след 20 години ще правим отново същото - безсмислено е.

Второто - във време, когато действаха два кратки парламента и липсваше постоянно правителство няма как да се поемат ясни ангажименти, защото няма кой да поеме отговорност за тях. В тази среда служебното правителство бе изправено пред обстоятелството или да приеме поредните бутафорни проекти на ВСС, КПКОНПИ, прокуратурата и ВАС за поредните вяли, но скъпи правни системи, или да играе по същество.

Вторият подход бе определено по-смел, за да не отидат парите на вятъра и дневният ред - подменен. Срещу това именно имаше жестока съпротива на всички нива, включително и от част от редовите чиновници на МП. А ВСС доволно потриваха ръце пред възможността в обществени поръчки и проектни бонуси да довършат този нелеп мандат.  

В избора между мними и удобни действия и главоболни, но важни реформи подкрепа заслужава втория, той именно и залегна в областта на правосъдието. Липсата на конкретика, преведено на езика на прагматизма, значи липса на решения, което е липса на резултати.

Как да се справим с проблема?

Станалото - станало, мерките в НПВУ предполагат отговорно поведение поне към настоящето, ако в миналото не сме успели. Част от политическите герои на предприсъединителните към ЕС години са представени в 47-ото НС: ДПС, СДС, БСП, отломките от НДСВ в ГЕРБ и другите отломки от СДС в ДБ.

И преди да се възхитим за пореден път как сега новите коалиционни партньори ще "чегъртат" ГЕРБ и ДПС, да помислим има ли формат, в който чегъртащите и чегъртаните да бъдат заставени да застанат на масата на преговорите.

И в тези преговори именно да поемат ангажимент да разпишат и изпълнят съществените мерки в областта на правосъдието. Така като общество можем да постигнем повече. А който не иска да участва от политическите играчи - да обясни защо и да понесе тежестта на това.

На управляващи и опозиция ще им се наложи неизбежно да действат заедно заради изборите на съдебни инспектори и нов състав на ВСС в рамките на по-малко от година.

В Европейската комисия инак добре знаят, че самата реформа в правосъдието не струва почти нищо и лесно можем с нашия си държавен бюджет да се справим, стига да има политическа воля над тази на управляващите. А за самата ЕК е важно да не злоупотребяваме с евро средства докато строим магистрали, детски болници, соларни паркове и всевъзможни иновативни центрове.

А за да защити своите финансови интереси ЕК има достатъчно механизми, просто ги употребява избирателно, в зависимост от това дали или не ѝ харесва управляващите у нас. Ласкавите доклади в областта на правосъдието от последните години само доказват това.

Институт за пазарна икономика