По обясними причини малко хора в България са чували за Кърт Уорнър, бивш състезател по американски футбол, куотърбек. Това не значи, че историята му не трябва да бъде разказвана. История не за едно, а за няколко чудеса, за търпение, вяра, доброта, за това как от г-н Никой можеш да станеш Някой от нищото и въпреки това да не се промениш като човек.

Невероятната история на Кърт Уорнър е на филм - "Американски аутсайдер", който излиза по кината в САЩ на 25 декември. Разбира се, това не е случайно. Чудесата са не едно, а много и вероятно продължават да се случват в живота на Уорнър. Но лентата е за дните, в които той подрежда рафтове в супермаркет, а години по-късно става шампион на Супербоул и най-добър играч в Националната футболна лига на САЩ.

И още един жокер преди същинската част. Писателят Иво Иванов, приятел на Клуб Z, посвети един от разказите си на Кърт Уорнър - "Кривата на щастието". Така се казва и една от книгите му, защото дефинира много от нещата, за които Иво пише и иска да предаде на своите читатели.

Така - защо историята на Кърт Уорнър е необикновена, чак толкова, че Холивуд да й обърне внимание за мащабна продукция?

Играчът Кърт Уорнър

Кърт Уорнър е роден на 22 юни 1971 г. в Бърлингтън, щата Айова. Той не е звезда в училище. И в колежа не е. Учи комуникации в неособено престижния Университет на Северна Айова. В най-добрия случай може да се каже, че нивото му е средно. Дипломира се през 1993 г. и нито един отбор не го избира в драфта (избора на новобранци) на НФЛ на следващата година. Поканен е все пак на предсезонен лагер от "Грийн Бей Пакърс", един от най-големите и популярни клубове в играта. И освободен.

"Не ставаш, дадохме ти шанс. Помисли за кариера извън футбола". Уорнър чува тези думи много пъти в онези години.

След пропадналата възможност с "Пакърс", Кърт, вече семеен и с деца, си намира работа в супермаркет от веригата Hy-Vee в градчето Сидър Фолс срещу 5,50 долара на час. На нощни смени. Подрежда рафтове и върши друга работа, каквато има.

През 1996 г. Кърт подписва договор да играе в лигата по Арена футбол - вариант на американския футбол, в който теренът е по-малък и отборите са 8 на 8, вместо 11 на 11. Колкото най-популярният спорт отвъд океана е агресивен и с акцент върху физиката, в тази му разновидност е дори повече. Някои го определят като "цирк", но това си е обида за цирковото изкуство.

Уорнър обаче е звезда в Арена футбола, по-късно е приет и Залата на славата й. Най-после привлича внимание и в края на 1997 г. е взет във втория състав на отбор от НФЛ - "Сейнт Луис Рамс". Изпратен е на Стария континент - в "Амстердам Адмиралс". По онова време имаше такова нещо като НФЛ Европа. Дори тук обаче е резерва.

Кърт Уорнър със съпругата си на премиерата на филма.

 

През 1999 г. Кърт се завръща в Съединените щати и от трети става втори избор за куотърбек в "Рамс". Получава и шанс заради тежка контузия на титуляря Трент Грийн. На 28 г. той е направо стар за дебютант в НФЛ. Но чудесата започват да се случват. Уорнър застава начело на изключителното нападение на "овните", наречено месеци по-късно The Greatest Show on Turf от щатските медии. Чупи рекорд след рекорд, избран е за MVP на редовния сезон, а след това и на Супербоул, на който "Рамс" побеждава "Тенеси Тайтънс" и е шампион.

На следващата година Уорнър сключва 7-годишен договор за 47 милиона долара, но се контузва и тимът му губи титлата. На по-следващата куотърбекът връща формата си, отново е MVP, но съдбата започва да го загърбва. На Супербоул през 2002 г. "Рамс" и Уорнър губят от други аутсайдери до онзи ден - "Ню Инглънд Пейтриътс" Том Брейди - бъдещият №1 в историята. 

И кривата на щастието се насочва надолу за него. След поредица от слаби изяви (и контузии), Уорнър е освободен от "Сейнт Луис". Годината е 2004-та, той е вече на 33 г. Следва неуспешен опит в "Ню Йорк Джайънтс", преди Уорнър да се озове в "Аризона Кардиналс", един от най-слабите отбори в лигата тогава. За да подготви още едно чудо. На третия си сезон във Финикс Къртис най-сетне е титуляр, жъне победи и рекорди. На 1 февруари "Кардиналс", воден от №13, губи драматично на Супербоул от "Питсбърг Стийлърс" в един от най-великите финали. 

Преди сезона обаче никой не е очаквал да стигне толкова високо. Защото е аутсайдер. Годината е 2009-а, Уорнър е на 38 г. Той слага край на кариерата си година по-късно, след като отново извежда "Аризона" до плейофите. През 2017 г. е приет в Залата на славата на НФЛ. Детската му мечта е осъществена. И много повече.

Човекът Кърт Уорнър

Славата идва и си отива, а може да звучи банално, но истински важните неща са други. Малките неща, както сме свикнали да ги наричаме, друг е въпросът колко "малки" са нещата, направени от Кърт в личния му живот. Напълно логично филмът акцентира на описаното по-горе, на Супербоул, реденето на стоки по рафтовете в магазина, но има и от личните неща.

Уорнър среща бъдещата си съпруга още в колежа. Когато те се запознават в кънтри бар, толкова си пасват, че танцуват и разговарят цяла вечер. Бренда не знае много за футбола и не се впечатлява от това, че е куотърбек. В края на вълнуващата вечер, когато Кърт опитва да я целуне, тя му прошепва, че няма време за игрички - майка е на две деца, едното от които е инвалид.

До онзи момент Бренда също има труден живот. Първият й съпруг изпуска техния син Закари, когато е бебе, той пада на главата си и уврежда мозъка. Принудена е да се грижи и за мъжа си - заради заболяване, но го напуска, тъй като той й изневерявал. Била е морски пехотинец.

От ляво на дясно - Закари Леви, Ана Пакуин, Бренда и Кърт Уорнър.

 

Онази нощ, когато чува, че е свободен да си тръгне и Бренда няма да му се разсърди, Кърт Уорнър леко се шокира. Но още на следващия ден отива в дома й, за да се запознае с децата. Не много по-късно той казва на (вече) половинката си:

"Не се тревожи, ще се погрижа и за теб, и за децата..."

Междувременно торнадо срива къщата на Бренда със земята и убива родителите й. Живеела е с тях. Но Кърт Уорнър спазва обещанието си. Дори по времето, когато подрежда рафтове през нощта, а през деня работи като помощник треньор. Бренда го подкрепя безусловно в това да гони и сбъдне мечтата си от детството, когато е лепял букви с името си и номер 13 на фланелки.

Кърт осиновява първите две деца на съпругата си. Двамата имат още пет, а вече и внуци. Закари боготвори втория си баща. Той е полусляп, но има добър комфорт на живот, работи. Заради времето, любовта и усилията на Уорнър.

Кърт Уорнър е известен с фондацията си, с получени награди и почести за благотворителност и десетките акции в които е участвал и още участва. Помогнал е и още помага на деца в неравностойно положение, на бедни, на нещастни, на проблемни... Религиозен е, често изтъква ролята на Господ в живота си (още една причина филмът да излиза утре).

Бренда казва днес, че съпругът й винаги е бил един и същи човек. Този, когото е срещнала в бара. Когото нито един отбор от НФЛ не е искал да вземе и да му повярва. Станалият после звезда, пак потънал и проправил си път нагоре. Онзи, когото се е погрижил за нея и децата й без да има много. 

Режисьори и сценаристи на филма са братята Ендрю и Джон Ървин. Също и продуценти. В главната роля е Закари Леви, а популярната и магнетична Ана Пакуин влиза в "кожата" на Бренда. Звездата Денис Куейд пък играе Дик Върмил, бившият главен треньор на "Рамс", който дава шанс на Уорнър. Някои ще си спомнят, че Куейд беше куотърбек във филма "Всяка една неделя" с Ал Пачино, Джейми Фокс и т.н.

Може и да не е на Коледа, но "Американски аутсайдер" трябва да се гледа. Защото ни казва неща, в които трябва да вярваме и правим не само на Коледа.