Какво са празниците, ако не отличен повод да се съберем с близки и приятели, да поговорим за вечно отминаващото „добро старо време“, да пуснем злобна забележка по адрес на отсъстващ познат (когото иначе много обичаме) и съвсем не по клюкарски да се актуализираме за последните по-интригуващи събития в мимолетните ни животи на тази Земя?

Периодът от края на декември обаче е по-специален. Струпването на почивни дни в залеза на усилна година (през която почти сигурно не сме постигнали поставените цели) довежда до по-продължително време, прекарано със споменатите вече близки и приятели. Това пък от своя страна ни отваря очите за един много прост факт – има безброй много теми, за които да поспорим.

И ние със сигурност искаме да вдигнем гюрултия. Защото т.нар. коледни скандали са терапевтични. Насъбралата се жлъч през годината се излива от нас като руйно вино, а създаденият вакуум е запълнен от чувства на покой и смирение – които усещания все пак са желателни през тези свещени дни от годината.

От друга страна нашият справедлив гняв може да разкрие пред по-наблюдателните свидетели нюанси на вътрешния ни свят, които предпочитаме да останат заровени дълбоко в подсъзнанието ни.

Безсмислено е да се борим срещу човешката природа. Дори и да сме имали отлична година и да не изпитваме желание да повеждаме студена война около трапезата на 25 декември, много вероятно е някой от присъстващите да не е толкова благосклонно предразположен. И да си изкара на нас и на безсрамно самодоволната ни усмивка всичко, което му се е натрупало. Коледният скандал е малко като сезонния грип – един инфектиран е достатъчен да зарази останалите.

Не бива да се самозалъгвате. Вие почти сигурно ще се скарате с близки и приятели днес, утре или през следващите няколко дни. Просто приемете, че така е устроен светът и започнете да мислите проактивно – по коя относително безболезнена тема да влезете в препирня, така че като си се навикате хубаво, все още да се уважавате. Да не забравяме и че загубата на самоконтрол между словесните залпове може да доведе до ядни „ядрени бомби“ под масата, които пък ще предизвикат взаимно гарантирано унищожаване.

Затова като ще спорите, задайте на групата следния въпрос:

„Абе, ние сега какво празнуваме - „Коледа“ или „празничен сезон“?

Все някой от присъстващите ще се досети за какво иде реч и ще заеме бойна поза. Спорът „Коледа“ – „празничен сезон“ (Christmas vs Holiday season) отскоро се води по нашите ширини, но е придобил пандемични размери в Западна Европа и САЩ. Ето накратко какво пледират двете страни:

Кръстоносци 

Поддръжниците на „Коледа“ посочват, че държавите, от които произхождат, са християнски. Било то заради самоопределението на мнозинството от жителите, или важната роля на религията в близкото минало.

Те настояват, че наименованието „Коледа“ трябва да се съхрани от уважение към културните обичаи на нацията им или носталгия по „доброто старо време“. Тоест – не е задължително да са християни.

Някои възприемат политкоректния термин „празничен сезон“ като опит да се принизи един от най-светлите дни в християнския календар.

В най-радикалното си състояние тази съвсем ефирна форма на традиционализъм прераства в религиозен фундаментализъм – тези, които натрапчиво често употребяват израза „празничен сезон“, са набеждавани за гнусни джендъри, перфидни ислямисти или безсрамни родоотстъпници.

Джендъри

Симпатизантите на „празничен сезон“ изтъкват, че Коледа е не просто християнски празник. Представители от всички религиозни групи може да украсяват елхи, да гледат филми за Дядо Коледа и да разменят подаръци. Същевременно, посочват те, „Коледа“ не губи своя блясък, ако се нарича по различен начин.

Напротив – според радетелите за „празничен сезон“, малцинствените групи усещат „меката сила“ на хегемонното мнозинство и ако употребявате непридирчив израз като „Честит празник“, ще ги накарате да се почувстват по-приети и уважавани, което пък от своя страна ще спомогне за по-добрата им интеграция в обществото. Кой знае, може да се създадат условия за облекчаване на исторически травми между различните религиозни групи.

Не е трудно да си представим как при екстремни случаи една такава толерантна нагласа може да се изроди в непоносимост към религиозните институции, християните (които до един се оказват расисти, ислямофоби, сексисти, хомофоби, ксенофоби и какво ли още не)… и дори към Коледа.

„Коледа“ срещу „празничен сезон“ – през 2021 г.

Всяка година спорът се разпалва наново. В края на октомври 2021 г. вътрешен документ на Европейската комисия, в който еврокомисарите са съветвани да използват „празничен сезон“, вместо термини като „Коледа“ и „християнски“, достигна до страниците на италианския таблоид „Ил Джорнале“.

Последва остър отзвук от консервативни общественици, които обвиниха авторката на насоките, еврокомисарката по равенството Хелена Дали, че се опитва да „отрече Коледа“ (Cancel Christmas). Сред най-лютите критици бе папа Франциск.

„В историята много, много диктатури са се опитвали да направят подобно нещо. Замислете се за Наполеон… замислете се за нацистката диктатура, за комунистическата. Това е нещо, което през цялата история не е сработвало", заяви католическият лидер.

Не запази мълчание и бившият председател на европарламента Антонио Таяни.

„Приобщаването не означава отричане на християнските корени на ЕС“, написа той в туитър.

Скоро след като вътрешният документ стана обществено достояние, Дали се отрече от него и обеща да преразгледа насоките.

„Моята инициатива за изготвяне на насоки като вътрешен документ за комуникация между служителите на комисията имаше за цел да илюстрира разнообразието на европейската култура и да покаже приобщаващия характер на Европейската комисия към всички сфери на живота и вярванията на европейски граждани. Публикуваната версия на насоките обаче не изпълнява адекватно тази цел. Затова оттеглям насоките и ще работя допълнително по този документ.”

На помощ на Дали се притече Софи ин ’т Велд, либералната евродепутатка от Нидерландия. Тя обяви, че е обезпокоена от внезапната промяна в курса на комисията.

„Комисар Дали заслужава похвала за смелостта да се изправи срещу проблема, било то по малко тромав начин. Съгласуваната дезинформация и атаките срещу нея от страна на крайната десница и последващият отговор на комисията са тревожни. Трябва да признаем, че Европа и нейните институции представляват всички. Институциите трябва да бъдат строго неутрални: нека не забравяме, че по-голямата част от европейците не са религиозни."

Тази история завърши с победа на лагера „Коледа“. Но войната със сигурност не е приключила.

В спора се ражда… неудобството

Може би се чудите защо препоръчвам да спорите точно по този въпрос, като се съберете на коледната/празничната трапеза. Причините са много:

  1. Темата е нова и не са изтъркани аргументите, които можете да използвате в защита на вашата теза. Определено ще освежите разговора.
  2. Конфликтът е строго тематичен – дори да си размените остри думи с вашия опонент, едва ли ще разровите томахавките при следващата ви среща на Гергьовден.
  3. Трудно може да се пренесете на лична почва и да използвате като арсенал интимни моменти от живота на другия, което е и предпоставка въобще да се видите на Гергьовден.
  4. И най-накрая – бързо ще усетите колко нелепо звучите пред останалите ви близки и приятели на масата, които хал хабер си нямат защо спорите за такива глупости. Това чувство на неудобство може да спаси вашия коледен/празничен обяд.

Скъпи читатели на Клуб Z: спорете на воля. Но не се улисвайте. Не само заради комфорта на другите.

Ще ви изстине яденето.

Честита Коледа и весел празничен сезон!