Честита нова революционна 2022 година, приятели! Как изкарахте празника? Показахте ли на душманите, че каквото и да ви забраняват, не могат да ви пречупят?

Аз лично сготвих осем тави мусака на огън, запален от медицински маски и изгърмях трите си следващи заплати във вид на фоейрверки. Сигурно сте чули, че Израел пак е в извънредно положение, щото ги били обстрелвали терористи с ракети. Не бяха терористите, аз бях. Купих едни нелегални новогодишни гърмежи и се оказа, че под първия ред китайска заря има ракетни установки.

Каква радост, приятели! Най-сетне и аз да съм първа по нещо в нашия блок. Че даже в квартала, да не казвам в целия град и дори в цялата държава... Абе Северното полукълбо умря от ужас, когато удари дванайсетият час в България.

Първо изстрелях пиробатериите „Огнен дракон“. Беше красиво – небето се обсипа със звезди, а торотарът с врабчета, кучето на съседа май получи удар и млъкна завинаги, а най-хубаво стана, когато драконът подпали прането на гадната съседка отдолу, дето все ми прави забележки, че готвя на балкона и си изсипвам олиото върху чаршафите й. Е па, реших й проблема!

После дойде ред на късоопашатите петолъчки, на кутиите „Блек Джек“ и на ракетите „New Start“, дето всяка година с тях освобождавам място на паркинга пред блока и после поне до юни никой не смее да ми взима мястото. Та, като свършиха тия фойерверки, гледам в кутиите има боеприпаси. Калашници, патрони, ракети „Земя-въздух“, една подводница и осем фалкона, от тия, дето ни ги продадоха.

Леле как се развихрих. Тва гранати, тва боен газ, тва бомбардировки – от петия етаж на блок 17 в „Красно село“ превзех света.

Буквално! Чета днес - Ким Чен Ун бил помолил за примирие, а Путин заплашил с ответен отговор САЩ, щото били нарушили договора за неразполагане на ядрени ракети. За израелците и палестинците вече ви казах. Бежанците по турската граница хукнали наобратно по родните си места, че там било по-спокойно, а Македония моли да си я вземем обратно. Една новогодишна нощ и малко пуцане от „Красно село“ може да реши всеки световен проблем, приятели, така че не обръщайте внимание на забраните на общината – те целят да държат народа ни потиснат, беден и заробен.

Слава Богу, има и истински българи сред елита ни. Получих, например, поздравително писмо от откривателя на българската ДНК Андрей Арнаудов, или по-познат като единия брат от светите братя Иваниандрей. Обеща заради приноса ми към патриотизма и величието на българския народ да кръсти българската ДНК на мен! Толкова се развълнувах, че изтървах едно куфарче, което ми беше хартисало от фойерверките и се включи някаква аларма за ядрена атака. Мисля, че Тихият океан остана без някои от островите си. Ма те там и без това потъваха заради климатичните промени, така че просто спестих малко мусака като ускорих процеса. 

След като се напуцах, както душа ми иска, дойде време за новогодишните късмети. 

На мен ми се падна „Работа, работа, работа“. Пу, да му се не види, бе... От работа не се богатее, от работа се гърбавее, на това късмет ли му викат? Освен това работата е неблагодарна история. Даже си имам списък с топ 3 на най-неблагодарните професии.

Абсолютната кралица на неблагодарната работа е „сценарист на новогодишна забавна програма“. Вие някога човек, който да е доволен от новогодишната програма, срещали ли сте? Според мен това си е нещо като новогодишна традиция – всички да се съберем я пред телевизора, я в някое заведение и да страдаме, да страдаме... от тъпата новогодишна програма. Мисля, че без новогодишна програма ще сме много по-нещастни, отколкото със. Ала това не означава, че някой изпитва благодарност към авторите й.

Втората по неблагодарност професия е треньор на „Левски“.

Трета – български участник в „Евровизия“. Мисля, че оптимално би било, ако компримираме трите длъжности в една – така хем срамът ще е по-нарядко, хем няма да се налага да разпиляваме енергията си в целогодишен хейт.

А ако концентрираме цялата омраза, която изливаме 12 месеца в годината само в една-единствена нощ, тогава, приятели, мисля, чевсеки фоейерверк и всяка атомна ракета ще са блед фон на онова, което можем с дружни усилия да изсипем.