Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата е постановил, че фирмата собственик на „Параходство Български морски флот“ АД – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, дължи на държавата малко над 25,3 млн. лева неустойка по договора за приватизация, съобщава правният сайт „Лекс“, позовавайки се на собствена информация.

Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата Агенция за приватизация) претендираше от купувача на БМФ над 52,2 млн. лева.

Решението от близо 60 страници, е постановено единодушно от арбитражния състав.

Делото пред Арбитражния съд започна през октомври 2019 г., след като агенцията предявява неустойката и „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД завежда отрицателен установителен иск. Купувачът твърди, че не дължи исканите от агенцията 52,2 млн. лева, включително е навел доводи, че уговорената в договора за приватизация неустойка е нищожна, а и при всички случаи е изпълнил далеч повече от това, което агенцията е зачела.

Както е известно, „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД на братя Домусчиеви придоби 70% от „Параходство Български морски флот“ АД през 2008 г. С договора за приватизация купувачът поема за срок от 10 години 13 групи задължения, сред които: за запазване на основната дейност и статут на дружеството (запазване предмета на дейност; недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност; забрана за преобразуване; ограничения за промяна на акционерното участие и за намаляване на държавното участие в капитала на дружеството); задължения за инвестиции в придобиването на кораби; задължения, свързани с трудовоправни и социални въпроси (поддържане на предложената от купувача средносписъчна численост на плавателния състав и повишаване нивото му на заплащане); задължения, свързани с притежаваните от дружеството кораби (поддържане на средногодишно общ тонаж на корабите не по-малък от 1 300 000 DWT, осигуряване не по-малко от 60%  от общия тонаж на корабите да плават под знамето на Република България или под знамето на друга държава – членка на ЕО или на ЕИП; средната възраст на корабите, които плават под знамето на Република България или под знамето на друга държава – членка на ЕО или на ЕИП, да бъде намалена под 20 години) и т.н.

През 2008 г. започна една от най-големите икономически кризи за последните 50 години, която засегна сериозно международния фрахтов пазар. Кораби на възраст над 15 години бяха отхвърлени от пазара – отказвани да бъдат наемани и застраховани. Същевременно, повече от 50% от корабите на дружеството, при приватизацията, са на възраст над 25 години, а близо 75% от тях, са на възраст над 15 години. През този период купувачът – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, успява да подмени голяма част от корабите на „Параходство Български морски флот“, като купува съвременни и високотехнологични кораби, за да осигури конкурентността си на пазара. С това, преизпълнява инвестиционната си програма и освен това средната възраст на корабите се намалява на 10 години.

Спорът между купувача и агенцията, обаче е за поддържане на средногодишен общ тонаж на корабите на дружеството не по-малък от 1 300 000 DWT, за срок от 10 години.

По делото, освен две подробни комплексни експертизи, с които арбитражният състав се е съобразил, са разпитани свидетели на страните и са приети десетки писмени доказателства, които потвърждават, че отчетения от „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД и реално поддържан в „Параходство Български морски флот“ АД среден тонаж на корабите, е бил с над 200 хил. тона по-голям от този, който е приела Агенцията за публичните предприятия и контрол.

По данни на дружеството, към настоящия момент, то притежава флот от близо 1 500 000 DWT, при средна възраст на корабите от 7 години.

По информация на „Лекс“ решението на арбитража е постановено през декември 2021 г. То е окончателно, задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение, но всяка от двете страни по спора има процесуалната възможност да поиска отмяната му в следващите три месеца. Евентуална отмяна на решението означава, че ще отпадне и задължението на „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД да заплати неустойка от над 25,3 млн. лв. и би отворила възможността да се преразгледа и въпросът за нищожността на клаузата за неустойка по договора, което би могло сериозно да засегне интересите на държавата. Ако бъде уважено възражението за нищожност на неустойката, на практика ще означава, че държавата вече няма да има вземане срещу купувача по договора.