Рикарда Ланг е само на 27 години, но вече има сериозна политическа кариера зад гърба си. От 2019 година тя е зам.-председател на германската Зелена партия, а в края на януари ще се кандидатира за председателското място на редовния конгрес на партията.

Родена е във Филденщат, Баден-Вюртемберг. Майка й я отглежда сама и семейството често има финансови затруднения. Рикарда въпреки това завършва гимназия и следва право. В Зелената партия тя обръща внимание на проблема със социалното неравенство в Германия.

"Разбира се, екологията и зелените енергии са акцент и за мен, но трябва да обърнем поглед и към социалните проблеми, за да привлечем повече хора, да можем да отговорим на проблемите им", смята тя.

Тя се бори за отваряне на партията към всички слоеве на обществото и в представянето й и в селските региони.

„На всеки конгрес и във всяка младежка организация можем да видим, че в момента сме предимно хора с академични степени, завършили унивреситет, с модерни професии и с над средния доход. Трябва да се отворим към другите части на обществото, към хората с по-нисък бюджет, към хората от земеделските региони, към хората с мигрантски произход“, заявява тя.

Ако стане председател на Зелената партия, това ще промени доста профила на партията и тя би могла да излезе от образа на формация за градски хипстъри, които са по-скоро богати и могат да си позволят скъпия преход към зелена политика.

Ланг разговаря с кореспондентите на чужди медии в Берлин, за да представи политиката на зелените сега, когато отново е във властта след пауза от почти 20 години. Сред тях бе и кореспондентът на Клуб Z.

Атомният ток и таксономията

Рикарда Ланг взе отношение по най-актулната тема в момента – Германия обяви, че ще каже ясно „не“ на вкарването на атомната енергия и газа в таксономията на ЕК. Това означава, че ЕС ще инвестира и ще подпомага развитието и на ядрени и газови мощности, което според зелените ще забави сериозно преминаването към обновяеми енергии.

„Разбира се, че Германия ще продължи да използва газ, а другите европейски държави - и атомна енергия. Въпросът обаче е защо те трябва да се включват към зелените енергии и така да получават субсидии", заяви Ланг.

Германия е против това и вече го заяви ясно, посочи още тя.

Грешка ли бе за Германия, че се отказа от атомната енергия?

До 2030 година Германия иска да получава до 80% от тока си от вятърни мощности. Но построяването на инфраструктурата се оказа трудно, тъй като особено в земеделските региони много хора протестират.

„Необходимо е да ускорим процедурите по построяване на вятърни мощности. Но за целта е нужно от една страна да съкратим бюрокрацията, а от друга най-сетне да разговаряме с хората по места, при това - не когато вече стане ясно, че има някакви конфликти. А още при обявяване на намерението да се строят вятърни мощности.

Освен това да допуснем финансово участие но отделните общини, тоест те също да печелят от преминаването към вятърна енергия. Разбира се, че хората трябва да видят каква е ползата и да печелят от това и по места. Когато видят, че промяната е свързана със създаване на нови работни места, с финансови перспективи и със съкращаване на разходи за домакинствата, тогава разговорите ще са по-конструктивни“, смята Рикарда Ланг.

Що се отнася до атомната енергия, разбира се, че това не беше грешка, убедена е тя.

„Атомната енергия си остава високорискова технология. Германия е първенец в темата за търсене на решение с атомния отпадък и такова така и не се е намерило. Досега в политическата си кариера не съм срещнала нито един депутат от партия, която подкрепя атомната енергия, който да е заявил, че в неговия избирателен регион няма проблем да се направи атомно хранилище. Няма такъв.

И на трето място – атомната енергия е и невероятно скъпа технология, когато към сметката се прибави и разходът за атомния отпадък, но и застраховката на риска от страна на държавата. Една енергия е икономически изгодна и смислена, само ако държавата може да застрахова риска при аварии с нея“, обясни Рикарда Ланг.

Полша и атомните централи

Полша обяви, че ще строи нови ядрени мощности точно до границата с Германия. Дали това не обезмисля отказа на Берлин от АЕЦ заради високия риск?

„Да, разбира се, рискът не намалява с това, че на няколко километра оттатък границата ще се строи АЕЦ. Но ние не можем да казваме на другите държави какви решенията да взимат за енергийната си политика. Имаме общи европейски цели, как ще се постигнат, това решава всяка членка за себе си. Нашата цел е да покажем, че е възможно да се мине и без атомни централи, че Германия може да  е първата страна, която да премине изцяло към обновяеми енергии. Ние ще проправим път и ще сме пример“, заяви Ланг.

„Северен поток“ 2

Тя зае категорична позиция и за „Северен поток“2.

„Засега решението за пускането в експлоатация на този газопровод е правен въпрос и ще се реши от Федералната мрежова агенция през февруари. Но, доколкото виждам, газопроводът далеч не изпълнява всички правни условия на ЕС.

Отделно от това има и политически въпрос. Защото опитът да се изкара този газопровод чисто икономически проект е наивен и заблуждава. Той е свързан с дълбоки геополитически интереси на Русия и докато тя засилва военното си присъствие в Украйна или се намесва в протестите в Казахстан, няма как Зелената партия да склони проектът да бъде пуснат в експлоатация.

Съзнаваме напълно, че са създадени вече много факти, че бе строено бързо и Зелената партия е поставена пред съществуваща реалност. Но все пак „Северен поток“ 2 трябва да спази изискванията от правна гледна точка, а Русия от политическа. Дотогава той няма да бъде използван“, категорична е тя.