„Толерантна, открита, диалогична и търпелива...“

Тези кратки думи от Олга Керелска - председател на Етичната комисия на съдиите във ВСС, описват в голяма степен многочасовите оценки, които днес бяха чути за Галина Захарова - единствения кандидат за председател на ВКС. Тя бе и безапелационното предложение на Пленума на самите съдии от Върховния съд - без нито един глас против.

Днес бе избрана с уникалните 20 гласа от 20 присъстващи на заседание на Пленума на ВСС. Остава президентът Румен Радев да подпише указ - нещо, което той може да откаже само веднъж.

Освен етичната, днес и Комисията по атестирането и конкурсите за втори път потвърдиха отличните си референции за Захарова (в момента - зам.председател на ВКС и шеф на Наказателна колегия, б.р.).

"Знаещият и можещият съдия е абсолютният гарант за правата на човека.

Независимостта в крайна сметка се гради на компетентността.

Говорим вече отдавна, че независимостта е състояние на духа", бяха някои от запомнящите се констатации на кандидатката.

Тя направи впечатление още с това, че се обяви, че макар в мандатите по 7 години на тримата големи да има "вложена специална конституционна целесъобразнаст и конституционна математика", ги смята за твърде дълги.

"И то комплексно – както за самия ръководител, да изчерпи потенциала си, а от друга страна формира и един риск от авторитарност. Защото продължителното пребиваване на ръководните постове неминуемо поражда опасност от създаване на командно – административни практики и поведение", каза кандидатката.

От интересните въпроси, които й бяха поставяни часове наред, Иван Гешев я попита - макар че на него лично му било ясно, какво тя мисли за мястото на прокуратурата. "Въпрос, който се дискутира, бих казал от близките 30 г. Този въпрос няма значение към решението как ще гласувам, което вече се е оформило в мен", обяви главният прокурор часове преди гласуването.

Захарова бе напълно категорична, че мястото на обвинителите е в съдебната система. Защото "трябва да се вземе под внимание действителното, реалното ни състояние на обществото". 

"Защото това е силна гаранция – имам предвид независимостта на съдебната власт - е силна гаранция за възможността да се провежда качествено разследване на лица, спрямо които съществуват съмнения.

В нашето общество не е изградена култура на независимост", заключи тя.

Същото становище Захарова изрази и за следствието - че мястото му е в магистратурата.

По-любопитен бе отговорът й на друг питащ от прокурорската колегия - Калина Чапкънова. А въпросът бе по друг от "горещите картофи", декларирани от новото управляващо мнозинство - дали ВСС трябва да остане постоянно действащ или кампанийно събиращ се орган.

Захарова първо отбеляза, че в миналото е била убеден привърженик на това ВСС да е постоянно действащ. Но...

Към днешна дата реалностите - "особено като недоволство от съдиите", били други.

"По мое мнение действа един особен фактор – органът се институционализира, затваря и започва да комуникира като част от  бюрокрацията. Това положение къса връзката със съдиите и въобще с магистратите. Отдалечава ги, бюрократизира дейността и в крайна сметка накърнява ефективността на самия орган", призна кандидатката, без особено да се интересува от физиономиите на членовете.

Все пак финално обобщи, че към настоящия момент не може да даде отговор.

Даниела Марчева (член от политическата квота на БСП в Съвета) я попита също подхлъзващо - как разбира комуникацията с другите власти.

Захарова отговори спокойно, че те е добре да взаимодействат, а проблем има само "когато представители на едната власт започват да влияят върху взимането на решения от другата“.

Тя отговори още на куп строго професионални въпроси - за броя на съдебните помощници, за отпушване на конкурсите, за самоуправлението, за новата електронна система ЕИСС, за командироване на съдии и дали то да има времеви ограничения и пр., и пр.

Накрая бе избрана с удивителните 20 от 20 гласа възможни. От заседанието отсъстваха Боян Новански и Драгомир Кояджиков.

Гласуваха я заедно и мнозинство, и опозиционери в Съвета. 

А Атанаска Дишева от вторите нарече момента уникален и капитализира:

"Никога през последните 30 г. разбирането обществото за необходимостта от съдебна реформа, от реформа на правораздавателните органи, не е била толкова близка и толкова остра – по ред причини."

Биография:

Галина Захарова е завършила „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1988 г. и е с над 33 години съдийски стаж.

В периода 1988 – 1989 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а от 1989 г. до 1991 г. е младши съдия в същия съд. От 1991 г. до 1992 г. е районен съдия в Пети районен съд (СРС), като през 1992 г. става заместник-председател на съда. Работи като съдия в Софийския градски съд от 1993 г. до 1998 г., а в периода 1998 – 1999 г. е заместник-председател на съда. В Софийския апелативен съд е съдия от 1999 г. до 2004 г., а от 2004 г. до 2007 г. е негов заместник-председател.

От 2007 г. до 2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. След това продължава да работи като съдия в Софийския апелативен съд до 2013 г.

Във Върховния касационен съд съдия Галина Захарова правораздава от 2013 г., а от 2017 г. е председател на Второ наказателно отделение. На 13.11.2018 г. е назначена от Съдийската колегия на ВСС за заместник на председателя на ВКС и ръководител на Наказателната колегия.

Има специализация по европейско право в Европейския център за съдии и адвокати към Европейския институт за публична администрация в Люксембург.

Член е на Програмния съвет на Националния институт на правосъдието, била е лектор в редица обучения, организирани от института.

Галина Захарова е представител на ВКС в Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет (МС), в Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни към МС, в Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и в Националния съвет по антикорупционни политики към МС.

Участвала е в Експертен комитет за ранна превенция на младежката престъпност на Съвета на Европа в Страсбург. Била е експерт в регионален проект за Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора, както и експерт за България в проучвания на Европейската комисия за институционална и правна рамка на съдебното сътрудничество по наказателни дела в Европейския съюз; за минималните санкции, приложими в държавите членки, и за наказанията, свързани с лишаване от права в държавите членки.