Кратката, но съдържателна история на Реформаторския блок (РБ) е белязана от много компромиси. Още при самото си създаване блокът обедини партии, наричащи себе си "автентична десница" и формация, чийто лидер бе министър в правителството на Сергей Станишев. А в парламентарната група на блока присъстват депутати, за които има основателни съмнения, че са станали такива благодарение на контролиран вот.

РБ влезе в коалиция с ГЕРБ в правителство с премиер Бойко Борисов. Ако се вярва на предизборните заявки на реформаторите това не трябваше да се случва. Нещо повече. РБ е основният защитник на присъствието на Патриотичния фронт в управляващото мнозинство. Една формация, от чиито идеи голяма част от избирателите на блока изпитват отвращение. На всичкото отгоре реформаторите се видяха принудени да преглътнат присъствието в коалицията на АБВ, формацията на президента Георги Първанов, който за тях е просто Гоце.

Всички тези компромиси намериха своите обяснения от лидерите на блока. Консолидацията на десницата, изхвърлянето на ДПС от властта, дясно управление, финансова стабилност... Целият арсенал от аргументи бе вкаран в употреба.

Огромна част от българските граждани обаче - симпатизиращи и несимпатизиращи на блока - очакваха да видят нещо повече от думи. Да разберат дали наистина всичко това си е струвало. И съответно да изпаднат в отчаяние или във възторг в зависимост от политическите си предпочитания ако се окаже, че компромисите са били напразни.

Промените в пенсионната система, гласувани от парламента в последния му работен ден, бяха може би първото сериозно изпитание за блока в рамките на управленската коалиция. И трябва да се каже, че реформаторите го издържаха с чест. Те се противопоставиха категорично на идеята за създаване на възможност част от парите в пенсионните фондове да отидат в НОИ както и на начина, по който тази идея бе прокарана - набързо, в последния момент, без сериозен дебат. Всички 23-ма депутати на блока бяха в залата и гласуваха против.

По всичко личи, че по този казус реформаторите ще успеят да изпълнят и ролята си на коректив в новия кабинет. И премиерът Бойко Борисов, и финансовият министър Владислав Горанов, вече заявиха, че са готови да отстъпят по въпроса за частните пенсионни фондове.

Нищо чудно ако за реформаторите противопоставянето срещу ГЕРБ и ДПС се окаже онзи фактор, който да катализира процеса на консолидация на блока и постепенното му превръщане в партия. В късната доба, когато спорните текстове бяха изгласувани от парламента под зоркия поглед на Делян Пеевски, вътрешните противоречия  в РБ определено бяха на заден план. Прекаленото самоизтъкване на ДСБ, прекомерните амбиции на Меглена Кунева, твърде склонното към компромиси СДС  - всичко това бе забравено.

Едно е сигурно - казуси, като този с частните пенсионни фондове, тепърва ще има. А поведението на реформаторите по отношение на тези казуси ще е един от основните критерии за това доколко светло е бъдещето, което ги очаква.