Докато вариантът Омикрон вилнее из Европа, паралелно с него действа и по-малкото му братче - подвариантът BA.2. В някои държави като Индия, Дания и Швеция той вече е доминантен. За момента обаче СЗО не го счита за отделен и го държи в една категория с Омикрон. 

Дали това е просто подвариант, който не е за притеснение, или може да предизвика втора вълна върху първата? Възможно ли е той да е по-опасен?

Учените по света все още чакат достатъчно данни, за да отговорят на този въпрос.

Откъде идва BA.2?

BA.2 е известен от миналия месец - засечен е в Индия и Южна Африка в края на годината. Както Омикрон е мутация на Делта, така BA.2 е мутация на Омикрон. Не е заслужил свое отделно гръцко име, защото засега не се отличава достатъчно.

Има още подварианти на Омикрон - BA.3, BB.2 и други, но те засега не привличат вниманието на епидемиолозите.

Различава ли се сериозно от Омикрон?

BA.2 има над 20 мутации спрямо своя "батко", половината от тях - на шипчестия протеин, с който коронавирусът навлиза в клетката. Засега не е установена сериозна разлика в симптомите или прекарването на болестта при него.

Защо някои учени се притесняват от BA.2?

Не защото е много по-инфекциозен или по-смъртоносен - в това отношение той поне на пръв поглед не се отличава сериозно от Омикрон. Последният пълноценен вариант може би достигна пика на инфекциозност.

Основното притеснение е, че BA.2 може да предизвика втора вълна върху вълната от Омикрон - т.е. той е достатъчно генетично различен, че да зарази хора, изкарали наскоро Омикрон или Делта бързо след тяхното излекуване. Според някои епидемиолози това се случва в Дания в момента, където по първоначални данни пикът трябваше да е достигнат, но ръстът на случаи продължи. И в други държави се наблюдава удължаване на пика спрямо първоначалните проекции.

Друго притеснение е, че BA.2 не може да се отличава лесно с PCR тест от Омикрон. Настоящият доминиращ вариант бе лесно отличим от Делта и това даде възможност на държавите в Европа и по света да се подготвят за него по-ефективно. BA.2 явно е твърде близък до своя "батко" за толкова лесно засичане и се установява само с генетично секвениране, процес, който отнема чисто технологично около 2 седмици.

Повечето специалисти обаче твърдят, че за момента BA.2 не е повод за притеснение и е достатъчно подобен на Омикрон, че да бъде третиран като него.