Уважаеми читателю,

Попаднах на статия със заглавие “САЩ - 250 години. Германия - 150. Как да проумеят нашите 1300?” на Любен Обретенов в “Клуб Z” и понеже изданието е сериозно, реших, че ще е полезно да споделя някои бележки за читателите на блога ми, а може би и Клуб Z ще ги публикува. Целта ми не е да влизам в някакъв спор с автора, г-н Обретенов, а да ти помогна да погледнеш по-критично върху така деликатния “македонски въпрос”.

Любен Обретенов: “Ако изобщо може да се говори за натиск спрямо България по македонския въпрос, то той идва най-вече от две места - САЩ и Германия.”

Коментар (ВМ): Не може да се говори за “натиск спрямо България”. България е суверенна държава, върху която приятелите не оказват натиск; ако има натиск, той ще е от някой, който не е задължително да мисли доброто на България. САЩ и Германия са приятели на България и на българския народ; двете страни нееднократно са демонстрирали и доказвали това, че са искрени приятели на страната.

ЛО: “Лесно е да забравиш за историята, когато нямаш такава.”

ВМ: Днешна България често показва, че самата тя обича да забравя собствената си история, когато тя не е позитивна. Конкретен пример: случилото се с евреите по време на Втората световна война. Официална България (а и много отделни хора, някои от които – историци!) упорито говори само за “спасяването на евреите през 1943 г.”, но нито дума за това, че преди да бъдат “спасени” 48 хиляди евреи, едни други – 11 343 – са били депортирани от българската държава в концлагера Треблинка, където почти всички са убити. Ако стане дума за тях, то е под сурдинка, с половин уста, с някакви уговорки и условности. Дали не, защото е по-лесно е да забравиш историята, отколкото да имаш куража да се изправиш – честно и почтено! – срещу истината?

ЛО: “Например САЩ. Тази държава има история около 250 години. Как да схванат, че ние тук със Скопие си говорим за цар Самуил, царувал преди повече от 1000 години?”

ВМ: Така е, САЩ са млада държава. Същевременно те – за разлика от България? – си говорят за грозните моменти в своята история. Пример: случилото се с американците от японски произход по време на Втората световна война, които са интернирани в страната. 40 години по-късно е приет нарочен закон, с който държавата им се извинява и ги обезщетява.  От друга страна, да не забравяме все пак, че преди 250 години българската държава не е съществувала изобщо.  А това, че в САЩ не могат да схванат защо България и Северна Македония си говорят за цар, живял преди повече от 1000 години, това е вярно. Никой човек, който си гледа работата и иска да има нормален живот, не би се вторачил толкова назад в миналото, освен ако не е, за да научи нещо, което би му помогнало в днешния свят.

ЛО: “Как да разберат, че за някои хора държава означава много повече от просто “land of the free and home of the brave”?”

ВМ: Дали всъщност това не е и един от проблемите на днешна България – че все още не е земя на свободните и дом на смелите? Както знаем от Иван Хаджийски, той бе стигнал до извода, че още княжество България се бе превърнало в страна на дребните хора, на дребните шмекери.

ЛО: “При тях отделни държавици са се обединявали, докато по същото време при нас на един народ му се е наложило да живее в три държави.”

ВМ: Трябва да отбележим, че отделните “държавици” са всъщност земи с доста добре  развита икономика и култура. А българите на територията на Бългрия в последните 30 години са все по-малко обединени, а за последните 10 години намаляха и с 844 000 души – не звучи като атестат за добра държава, нали?

ЛО: “Това го е разпоредил един конгрес, който се е провел, хм, провел се е всъщност в Берлин. Случайност? Както е видно ние можем да забравим историята, но тя, някак си, никога не ни забравя. И дори си прави шегички. В европейската столица [Берлин – б.м., В.М.], в която навремето създадоха проблема между България и Македония, сега се чудят откъде точно се е появил този проблем.”

ВМ: Тъкмо на този конгрес в Берлин е създадено българското княжество! В Берлин, а не в Сан Стефано, където граф Игнатиев умело пуска въдицата на Санстефанска България, за която обаче Русия не само никога не е настоявала, а дори напротив – предварително се е договорила, че няма да я има в този размер! А благодарение на Бисмарк, в рамките на княжеството е включен Софийският санджак (за който Русия е настоявала да си остане в рамките на османската империя)…
За истинската и малко известна политика на Русия спрямо българите през XIX в. е добре да се прочетат тези статии: https://bg.wikipedia.org/wiki/Райхщадско_споразумение, https://bg.wikipedia.org/wiki/Будапещенска_конвенция и https://bg.wikipedia.org/wiki/Лондонско_споразумение както и книгата на Иво Инджев “Измамата Сан Стефано”, където има доста документи, хвърлящи светлина върху заблудите на хората: https://www.ciela.com/izmamata-san-stefano.html

ЛО: Много просто – две от държавите, създадени изкуствено в Берлин, се обединиха.

ВМ: Берлинският конгрес не създава “две държави”. Източна Румелия не е държава, а автономна провинция в рамките на Османската империя. Създаването им не е “изкуствено”, а резултат от предварителните договорености на Русия с останалите велики сили, посочени по-горе.

ЛО: “Може би е редно ние да проявим известно великодушие към нашите западни партньори. От висотата на нашите 1300 години история. Когато в САЩ и Германия са правили първите си държави, ние сме започвали с третата.”

ВМ: Надменният тон никога не е от полза, а историята не се мери дали е висока или ниска в зависимост от годините съществуване на коя и да е държава. Пък и как така “имаме” 1300 години история, а същевременно и пет века “турско робство”? И още два века византийско владичество, нали?

ЛО: “По времето, когато американските колонии са се бунтували срещу Великобритания, при нас Паисий е припомнял, че сме имали царство и пак трябва да имаме.”

ВМ: Близо 100 години преди Паисий да наругае българите, че се гърчеят, е основан Харвардският университет, в “американските колонии”. Университетът все още съществува и един от най-добрите в света!

ЛО: “По времето, когато Германия се е обединявала с огън, меч и “реал политик”, нашите предци са създавали третата България с черешови топчета.”

ВМ: Всъщност по онова време лудите глави – предимно емигранти в Румъния, сред които Раковски, Ботев, Левски и др., са се опитвали да събудят “нашите предци”, за да се преборят за освобождението си.

ЛО: При тях е динамично - от 150 години насам е Германия, а преди това друго. При нас е статично - от 1300 години все е България.

ВМ: Това наблюдение всъщност би било по-точно, ако се има предвид, че динамичното е свързано с движение, а статичното – със стагнация. Но това, за което можем да твърдим със сигурност, че е статично, е описано от багдадския летописец Ибн-Фадлан, който е бил посланик при волжките българи:

"Ако [те] срещнат или видят човек, притежаващ енергичност и гъвкавост и познание за нещата, [те] казват: "Този има право да служи на нашия Господ." И така вземат го, слагат му на врата въже, закачват го на дърво, държат го, докато не издъхне."

Големият български писател Кирил Христов цитира Ибн-Фадлан, за да каже, че нищо не се е променило в нравите на българите за 1000 години. Статично гледаме как някои хора са по-кадърни от другите и ги хващаме, за да ги обесим.

ЛО: "Може би наистина историята ни е повече, отколкото можем да понесем."

ВМ: Ако ни е повече, тогава защо непрекъснато се опитваме да се покажем като много горделиви хора, можещи да понесат не само 1300 години история, а повече? И защо някои хора изглежда не правят разлика между горди и горделиви?

ЛО: "…ако ще сме партньори, е редно да се приемаме такива, каквито сме."

ВМ: Това звучи така, сякаш все още не сме партньори, но ще станем (ако “партньорът” ни говори през цялото време колко сме велики)? Истинските партньори не се притесняват да си казват честно нещата, в лицата, а не зад гърба. Истинските партньори са откровени, дори и това да предизвика болка. Истинските партньори не се крият зад “хилядолетната история”, погледът върху която в последните три десетилетия я прави да изглежда по-скоро като истерия, отколкото история.

***

Преди да седнем да гледаме другите държави и тяхната история, редно е да си поставим нашата в ред – и историята, но и държавата! Такъв преглед е задължителен, особено що се отнася до историята ни със съседните страни, с които искаме да имаме нормални и приятелски взаимоотношения.

Никой не ни кара да бъдем “като тях” и да имаме същата история “като тях”, но за наше собствено добро е крайно време да погребем призраците на историята, които ни преследват от десетилетия, а много от които са ни и настигнали. Ако човек  продължава да върви напред, но с извърната глава назад, към “славното” минало, то със сигурност ще се спъне, ще падне и ще се удари, а може би – и нарани.

Нито една история не е свързана само с положителни моменти. Силните хора – и държави! – обаче си признават недостатъците, лошите моменти, извиняват се на засегнатите, коригират си поведението и вървят напред.

Коментарът е от блога на автора.