Ако изобщо може да се говори за натиск спрямо България по македонския въпрос, то той идва най-вече от две места - САЩ и Германия.

Именно от тези две държави най-често се чуват призиви да забравим за историята и да гледаме бъдещето.

Редно е да се подходи с разбиране към тамошните политици, журналисти и други подобни.

Лесно е да забравиш за историята, когато нямаш такава.

Например САЩ. Тази държава има история около 250 години. Как да схванат, че ние тук със Скопие си говорим за цар Самуил, царувал преди повече от 1000 години?

Как да разберат, че за някои хора държава означава много повече от просто "land of the free and home of the brave"?

Историята на Германия е още по-кратка - около 150 години. Допреди това такава държава не е имало. Имало е Прусия, Бавария и други подобни.

Трудно им е да схванат това при нас, защото то е точно обратно на тяхното.

При тях отделни държавици са се обединявали, докато по същото време при нас на един народ му се е наложило да живее в три държави. Това го е разпоредил един конгрес, който се е провел, хм, провел се е всъщност в Берлин.

Случайност? Както е видно ние можем да забравим историята, но тя, някак си, никога не ни забравя. И дори си прави шегички.

В европейската столица, в която навремето създадоха проблема между България и Македония, сега се чудят откъде точно се е появил този проблем.

Много просто - две от държавите, създадени изкуствено в Берлин, се обединиха. Едната си остана отделно. И си съществува до днес.

Столицата ѝ е Скопие. От около 70-80 години си имат нова идентичност, създадена най-вече върху люта омраза към старата.

Може би е редно ние да проявим известно великодушие към нашите западни партньори. От висотата на нашите 1300 години история.

Когато в САЩ и Германия са правили първите си държави, ние сме започвали с третата.

По времето, когато американските колонии са се бунтували срещу Великобритания, при нас Паисий е припомнял, че сме имали царство и пак трябва да имаме.

По времето, когато Германия се е обединявала с огън, меч и "реал политик", нашите предци са създавали третата България с черешови топчета.

Първата ни държава е тази на Аспарух. Тя е приключила малко след гореспоменатия Самуил.

Втората е тази на Петър и Асен. Да не се бъркат с Кирил и Асен.

Третата е тази, в която живеем днес.

"Ами Карл Велики", ще възроптае някой хер? Чест и почитания, но това на Карл Велики е било Франкска империя.

Докато и това на Аспарух, и това на Петър и Асен, и това нашето днес все си е България.

Германия се появява чак при Бисмарк. Същият онзи чичко, специалистът по "реал политик",  дето е командвал парада на въпросния конгрес в Берлин.

Затова те смятат нацията за нещо динамично и ни обвиняват, че според нас тя е статична.

Няма място за обвинения. Просто са ни различни историите - и като продължителност, и като съдържание.

При тях е динамично - от 150 години насам е Германия, а преди това друго. При нас е статично - от 1300 години все е България. Дори когато сме били част от нечия друга империя.

Въпросът какво са правили предците на днешните американци и германци по времето на Аспарух, както и по времето на Петър и Асен е доста интересен, но да не задълбаваме.

Все пак и ровичкането в историята трябва да бъде с мяра.

"С враг врагувам - мера според мера".

Опа, пак задълбахме. Сори, еншулдиген зи бите!

Не може да се каже кой е крив и кой е прав. Дали те с малкото история, която са склонни да забравят или ние, с многото история, на която си държим.

Може би наистина историята ни е повече, отколкото можем да понесем.

Може би те наистина са по-умни или поне по-далновидни  от нас. Все пак техните държави са много по-добре уредени от нашата.

Има много "може би", но едно е сигурно - ако ще сме партньори, е редно да се приемаме такива, каквито сме.

Трябва да спазваме еднакви правила, но няма как да бъдем еднакви хора с еднакви истории.