Войната между правителството и прокуратурата се пренесе в Брюксел.

Това стана ясно от изявленията на премиера Кирил Петков и главния прокурор Иван Гешев пред журналисти след изслушването им в Брюксел.

Двамата се явиха в Европейския парламент по покана на Мониторинговата група към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Те и отговаряха на въпроси на нейните членове на закрито заседание.

Гешев иска специално наблюдение над България по новия механизъм, обвързващ върховенството на закона с получаване на средства от европейските фондове. Това заяви самият той след изслушването му .

Главният прокурор обаче изрично посочи, че нито желае страната ни да бъде третирана като Унгария и Полша, нито желае тя да бъде лишена от европейските пари. Той просто е обърнал вниманието върху сериозен проблем.

„Има проблем с върховенството на закона и човешките права, особено на малцинствените групи и хората в неравностойно положение“, кза обвинител номер 1.

Според него организираната престъпност води война срещу прокуратурата. И българските граждани плащат цената за това.

"С бързи крачки вървим към престъпността от началото на 90-те г. Скоро няма да може да бъде скрито за повечето български граждани. Освен корупцията по високите етажи се възраждат десетки други проблеми, които считахме за забравени. Това са телефонните измами, обикновените кражби, убийствата, които се случват през ден. Това е част от липсата на взаимодействие между институциите", смята главният държавен обвинител.

Причина за искането на Гешев за мониторинг са доклад и анализ на прокуратурата за последните два избора за Народно събрание:

„За съжаление, констатирано е заобикаляне и нарушаване на закона, недокладване на прокуратурата на определени случаи, прилагане на изключението на член 212, алинея 3, когато без разрешение се извършва претърсване. Тези нарушения могат да представляват състав на престъпление.“

Нарушен е и член 18 от Изборния кодекс. Той изисква формирането на общи щабове между МВР и главния прокурор. Това обаче не е направено, но не по вина на прокуратурата. В резултат МВР се опитало да изземе правомощията на съдебната власт чрез заобикаляне на закона.

„Много бих се радвал да имаме максимално засилен мониторинг за върховенството на закона. Това е и нашият приоритет. Така че колкото повече, толкова по-добре“, коментира Петков.

Но веднага допълни, че това, от което няма как да се избяга чрез общи шаблони, е липса на добро правосъдие у нас.

„На всички е ясно, че прокуратурата не работи добре“, заяви министър-председателят.

Този път от Мониторинговата група не са изпращани предварителни въпроси до нашите представители, каза Гешев.

Какво става с "Барселонагейт" и кога Рашков казва истината

Евродепутатите са се поинтересували от конкретни досъдебни производства у нас. Става дума за „Барселонагейт“ и снимките със златните кюлчета.

„По тези въпроси българската прокуратура винаги коректно е предоставяла писмени отговори. В случая също сме представили писмен отговор по всички поставени теми, без да са били зададени въпросите, защото предполагахме, че ще ни питат“, каза Гешев.

Делото за „Барселонагейт“ още не е приключило. Причина за това на базата на изготвената от наблюдаващите прокурори справка е, че са изготвени заповеди за европейско разследване до Испания. На тях до момента няма отговор. И при такова положение няма как делото да е приключено.  А българските съдеебни власти нямат правомощия да кажат кога и как да бъде приложен испанският закон.

„Нито аз, нито жената до мен имаме недекларирани имоти в чужбина“, котегоричен бе главният прокурор в отговора си на журналистически въпрос.

И допълни:

„Когато г-н Рашков (министърът на вътрешните работи – б.р.) каже едно нещо, което се окаже вярно, ще ви дам подробно интервю и ще ви отговоря изключително подробно.“                                                         

Работата на прокурора изначално е да не го харесват, отговори Гешев на въпрос дали проблемът не е липсата на доверие в неговата фигура.

Как Гешев вижда "т.нар. съдебни реформи"

Прокуратурата има желанието да участва в съдебната реформа. Тя обаче не е започнала. Това е от компетентността на законодателната власт, включително на правителството.  Пред евродепутатите Гешев изтъкнал, че е свидетел на всички т.нар. реформи от 1994 г. насам, когато е в прокуратурата:

„Основното в тях е едно – да завземеш определени позиции и да смениш някой човек, за да можеш ти да упражняваш някакъв контрол. Тази рвеформа никога и по никакъв начин не е била консултирана през годините с хората, които практикуват наказателно право. Подозирам, че и сега резултатите ще бъдат същите – трагични и тъжни. Никожга целта не е била ефективност на съдебната система, а е била политическа.“

И въпреки всичко прокуратурата има желание да участва в реформата. Гешев се надява някой да попита  съда, следователите кои са реалните проблеми.

И даде за пример закон от 1968 г., който и до днес урежда обществени отношения, които вече не са актуални.

Гешев обясни, че наказателното правосъдие е 10 на сто от цялото правосъдие. Т.е. прокурори участват в 10% от делата. По 96 процента от тези дела са произнесени осъдителни присъди. Толкова няма в нито една страна от ЕС, твърди обвинител номер 1.

„Приемаме, че тук сме виновни за всичко. А останалите 90 процента от наказателното правосъдие? Всичко ли е наред? Къде са основните интереси? В наказателните дела или административните и търговските? Къде са проблемите с инвеститорите? В наказателните дела ли са? Като се говори за съдебна реформа, всичко се концентрира едва ли не върху прокуратурата. Проблемът е обаче в много органи . съда и МВР, които трябва също трябва да се реформират. В процедурите, в отговорността на магистратите, защото един магистрат у нас не може да бъде уволнен почти за нищо. Ако случайно бъде уволнен, той ще бъде възстановен, защото такова е законодателството“, продължи Гешев.

От кого зависи отчетността на главния прокурор

Отчетността на главния прокурор зависи от законодателните решения, а не от него. Самият Гешев сподели, че няма проблеми всяка седмица да се отчита пред Народното събрание. Той отишъл там дори лятото, когато го повикали без правно основание. Колкото до въпроса с отчетността, може да се изготви доклад. Такъв е внесен в парламента още през май 2021 г.  Гешев още не е извикан да бъде изслушан. И затова постави под съмнение дали този въпрос наистина представлява интерес.

Темата е проблем на законодателна промяна. Тя трябва да е съобразена с препоръките на Венецианската комисия и Съвета на Европа.

„Ние изпълняваме законите такива, каквито са. Не ги правим, ние не сме законодателен орган“, изтъкна  Гешев.

Ако някой еши да промени законите и конституцията, нека ги промени. И прокуратурата е готова да ги спазва.

Коя е поредната фалшива новина за прокуратурата

Гешев бе попитан и дали смята, че липсата на резултати в борбата с корупцията у нас ще окаже отрицателно влияние върху националния план за възстановяване и парите за България.

„Това е поредната фалшива новина, целяща сриване на прокуратурата“, отговори обвинителят.

И обясни каква според него е истината. Едно от служебните български правителства поискало в плана да бъдат включени неща, засягащи съдебната власт. Не ставало дума обаче за прокуратурата. След като съдебната реформа е включена по настояване на българското правителство и със съгласието на европейските партньори, изведнъж започва да се представя като изискване на евроинституциите.

Чрез Петков в ЕП усетили колко сме истински

Премиерът Кирил Петков бе доста по-оптимистичен. Според него партньорите в залата констатирали, че у нас за първи път има истинско политическо желание за справяне с проблемите на корупцията.

„Те усетиха, че не сме тук, за да обещаем неща, в които не вярваме“, каза той.

И допълни, че евродепутатите дори били изненадани от нивото на готовността, която новото правителство имало за извършване на промените у нас. Всичко трябва да стане в рамките на закона, което отнема малко повече време.

„Радвам се, че и те разбраха, че сме истински и с истински намерения. Мотивацията е последното, което ни липсва“, заключи Петков.

Щом един от първите ни закони ще бъде този за КПКОНПИ, има готовност и желание за премахване на спецпрокуратурата, няма начин европейските институции да бъдат излъгани с добри думи, продължи министър-председателят. Хората били достатъчно интелигентни да разберат кога нещо е фалшиво или истинско.

Без главен прокурор само с Господ над главата му

„Първото нещо, което се случва, е, че в  националния план за възстановяване и развитие главният прокурор няма да бъде само с Господ над главата му, ако успеем да направим това, което сме заложили. А ще има съдия, който ще има временна роля на прокурор, и след това ще може да се върне като съдия. С други думи, няма да го има конфликта на интереси, който можеше да се случи, ако вкараме друг прокурор, който след това трябва да е под него“, обясни Кирил Петков.

Другото нещо,  върху което работи управляващата коалиция, е ролята на главния прокурор да се промени изцяло и той да стане администратор. На България не й трябвало четвърто ниво в прокуратурата, а работеща прокуратура. Въпрос на време са идеите за промяна на Висшия съдебен съвет (ВСС), за начина, по който той прави атестации за нови кандидати, и др.

Единственото, което в момента е необходимо, е достатъчно търпение на избирателите и те да не се фрустрират, допълни премиерът. И посочи, че правителството му е само на месец и половина, но всички работят от сутрин до вечер за реализиране на идеите.

20 души са в основата на корупцията у нас. Пеевски е единият

При изслушването не е станало дума за Делян Пеевски и американския „Закон Магнитски“, по който му бяха наложени санкции.

„Но ние изрично казахме, а и аз го казвам открито, че според мен хората, които са в основата на корупцията в България, са сигурно 20 души“, отговори на въпрос министър-председателят.

На уточняващ въпрос той припомни първото си интервю, в което е заявил, че 4 от компаниите, подпомагани от  Българската банка за развитие (ББР), са свързани и че са на Делян Пеевски. И това е единият човек.

„Най-лошото в момента би било, ако направим грешки и не съберем реалните доказателства, а накрая и държавата да им плати обяда“, отговори Петков на въпрос защо кредитите на Пеевски не са направени изискуеми.

Той е убеден, че с промяната в КПКОНПИ, към която се стреми коалицията, властите ще имат инструмент да действа по въпросите с корупцията и част от змамите.

Петков бил учуден, че в момента Пеевски продава имоти за милиони, макар да  е санкциониран. Той има голямо доверие в службите. Като пример Петков даде ДАНС, чийто ръководител има огромно желание да се справи със ситуацията. Проблемът обаче е кадруването надолу през последните години. А това са много хора. Предстои дълга работа за реформа, която обаче трябва да се прави по правилата.

„Правим разследванията, но нямаме право да ги правим извън рамките на закона. Трябва да си подготвим доказателствата. Но ви гарантирам, че оттук нататък няма да има нито един човек над закона и нито един, който да ми се обади и да каже: Този не трябва да се пипа. Мисля, че това е разликата. Тя не е толкова в самите закони, колкото в готовността да вземаме тежките решения, каквато и да е цената“, изтъкна Петков.

Защо не могат да се разследват в кратък срок важните случаи

Евродепутатите са поискали срокове окончателни присъди за корупция по случаи като „Барселонагейт“, златните кюлчета, автомагистрала „Хемус“.

„Ако имахме две трети от парламента, можех да обещая това да стане буквално за седмици. Но понеже нямаме и не можем да сменим ВСС, а засега главният прокурор е там, където е,  с тези срокове е малко по-трудно“, отговори Петков.

Той обаче смята, че има повод за оптимизъм. И даде като пример една „голяма случайност“. Тя е оставката на Сотир Цацаров от КПКОНПИ ден, преди от ДАНС да му отнемат достъпа до класифицирана информация. 

В ЕП не разбират корупцията у нас

В Европейския парламент не разбират корупцията у нас, каза след изслушването евродепутатката социалистка Елена Йончева. Тя е единственият български член на Мониторинговата група.

„Тяхното разбиране е европейското – дават се някакви подкупи. Казвам им, че в България не става дума за подкупи, а за това, че част от богатството на държавата отива в чужди ръце. Това не е корупция, а унищожаване на основите на икономиката, на демократичната основа на обществото“, каза Йончева.

В ЕП не разбирали и ситуацията с българските медии. Йончева обяснила на колегите си, че ако в Малта например е убита журналистка, у нас е убита самата журналистика.

Но постепенно евродепутатите започнали да разбират за какво става дума.

„Нещата стават, иска се време. Накрая ще стане. Всички вярват, че новото българско правителство има силите и куража да доведе нещата докрай“, обобщи българската представителка.

Мониторинговата група ще продължи да наблюдава страната ни. Редовно ще бъдат изпращани въпроси. Ще продължат и редовните срещи с представители на властите ни.

България губи всяка година 11 милиарда евро от корупция, включителмно от пропуснати ползи, каза още Йончева. Това е огромна сума, която може да захрани икономиката ни, да привлече инвестиции и да създаде друга бизнес среда.

За да бъде успешна борбата с корупцията, е необлходима не само съдебна реформа. Трябват още законодателни промени, за да може съответните органи да проведат докрай сериозно разследване.

Евродепутатите се интересували от корупцията в големите инфаструктурни проекти у нас като пътищата. Там се генерират големите корупционни схеми. Става дума за милиарди евро, които се дават под масата.

„В България е създадена една вече доста силна мафия, която има своите очаквания и своите механизми. Когато говорим за тези схеми, най-страшното е, че генерирането от средства от тях, с тях се купува политическо, съдебно влияние, влияе се на медиите. Корумпира се цялата демократична система“, допълни Йончева.