Сигурно веднага сте забелязали, че си противореча още в заглавието. Как хем да спечелим войната с Русия, респективно със САЩ, хем да загубим войната с Русия, респективно със САЩ? Ще кажете каква е тая сложнотия сега, какво искам да кажа. Просто успях с две изречения да обобщя основните цели на българската външна политика от създаването на новата българска държава.

Много критични гласове се навъдиха напоследък и дори и в моя фейсбук половината анализатори искат да смачкаме Русия немедленно, а другата половина – да пратим яки шопи със сопи на американските и френските натовци и да пратим запис от побоя над тях на богатира Путин.

Като казах богатир – вие виждали ли сте снимката на президента Радев и съпругата му Деси с Путин? Не помня на кой форум се бяха снимали, но за мое учудване високият метър и шейсет руски богатир Путин на тази снимка стърчи една глава над почти двуметровите Радеви. Какво нещо е руският человек значи – и най-ниският президент винаги е най-високият президент. С тази снимка също можем да олицетворим политиката си спрямо ширака страна радная. Винаги заедно, винаги една глава по-долу. Трябва все пак да му признаем на Радев, че не се е снишил чак до под кръста му за разлика от доста наши управници. Но и гледа да не го дразни прекалено.

Напоследък се чудя как ли протичат разговорите между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 по повод позицията на България за кризата в Украйна. Ето един примерен вариант. Звъни телефонът на премиера, той вдига, президентът говори:

- Алоо – шепне Радев.

- Здравейте, господин президент -  шепнешком отвръща Петков.

- Защо шепнеш? – пита президентът.

- Защото Вие шепнете – отговаря Петков.

- Аз шепна, за да не ме чуе Йотова. А ти?

- Еми аз се пазя от Корнелия – отговаря Петков.

-  Какво правим сега? Хем сме в НАТО, хем не бива да дразним Русия. И Илияна. Как ще се измъкнем от тази ситуация? – пита президентът.

- Ами ще кажем, че няма нищо. Всичко си е наред – предлага премиерът.

- Ами то си е наред, как да не е наред – сопва се президентът. – В крайна сметка Украйна на каква се прави? Да си налягат там парцалите, да целуват ръка и да се кротне работата. Аз как клекнах, за да се снимаме и Путин да е по-висок? Ми някой път и да приклекнеш малко се иска – продължава да нарежда президентът.

- Е, чак пък да клякат... А и тия 120 000 войници на границата им, военни кораби в Черно море, военни самолети над Финландия, на нас ни пращат изтребители, на мен ми се струва, че не е съвсем нормална обстановката – опитва се да се еманципира премиерът.

- Че как да не е? Това са си учения. А и изтребителите отдавна ни ги обещаха. В смисъл то така си беше... – продължава да упорства президентът.

- Господин президент, трябва да решим как да не ядосваме Русия, като не ядосваме и НАТО. Щото руснаците са наблизо, ама и американците ей ги де... А и българите половината са русофили, другата половина са американофили, само българофилите се губят нещо.

- Еми ти си ходил в Харвард, ти кажи – измъква се от трудната ситуация президентът.

- Ще кажем, че в България българските войски ще бъдат командвани от българи. И така хем ще успокоим НАТО, че участваме с тях, хем ще успокоим Русия, че участваме срещу тях – предлага премиерът.

- Как точно ще се успокои Русия от това, че сме срещу тях? – учудва се президентът.

- Еми като погледне човек историята, с когото са българите, все губи. Така че даже можем да им пратим нота, с която да ги убедим, че се включваме на страната на НАТО, за да загуби – хитрее премиерът.

- Ох, това е гениална идея, признавам. Само един проблем има. Къде ще намерим българска армия? – пита президентът.

- Е, айде сега, подробности – казва премиерът и затваря телефона.

Струва ви се много сложно и непрофесионално? Навсякъде е така, повярвайте ми. Ето, например, Германия. Първо социалдемократите пускат руския „Северен поток“ 2 после зелените го спират и казват, че няма да има газопровод, после минава канцлерът и смига, казвайки – абе нека си говорят, ще има.... Като тази комуникация далеч не е най-сложната в германското общество. Да чуете обясеннията им за ковид-мерките! На всеки две-три седмици премиерите на провинции се събират да решат нещо общо за възпиране на пандемията, решават го и после всяка провинция го прилага по свой си начин. Като решенията от предишните срещи не отдпадат, а към тях само се прибавят нови и нови, при това с различия за всяка провинция. Сега ще ви цитирам какво съобщиха по телевизията за последните мерки и какъв статус ще имат хората с една, две, три ваксини, без ваксини, с наскоро поставени ваксини, оздравели, неоздравели и т.н. Цитирам:

„За да влезете в ресторант, трябва да отговаряте на условия. На практика се забранява влизането в ресторант, освен ако не сте: тройно ваксинирани, тоест бустърнати, двойно ваксинирани и оздравели, оздравели и двойно ваксинирани, току-що ваксинирани втори път, тоест максимум три месеца след втората ваксина, прясно оздравели – най-много три месеца след първия позитивен тест, и току-що оздравели и ваксинирани по веднъж, най-много три месеца след първия поставен тест.“ 

Ричард Алибегов, къде си? Още ли се оплакваш от условията в България? А можеше да си германец и да си в Германия. Кога друг път някой от ресторантьорския бизнес у нас си е казвал: „Ех, добре че не съм немец в Германия!“ Сега си представете, че не само сте немец с ресторант в Германия, а и да обядва в заведението ви идва едно голямо семейство. В което имаме 

1. Баба с три ваксини

2. Дядо оздравял и  с две ваксини

3. Леля оздравяла и ваксинирана

4. Чичо ваксиниран и оздравял

5. Деца под 12 години

6. Деца над 12 години тествани и ваксинирани веднъж, ваксинирани два пъти и оздравели, оздравели и тествани 

7. Майка с три ваксини

8. Баща антиваксър, но оздравял, ваксиниран, тестван. 

И келнерът на вратата вади справочник с правила и изключения за достъп в ресторанта, състоящ се от два тома от по 300 страници. Докато фамилията седне да обядва, уикендът ще превали, а келнерът ще е защитил първата си докторска степен по теория на вероятностите.

Много по-лесно си е в България – у нас поне си имаме доверие. Питат те ваксиниран ли си, казваш да и това е достатъчно. Не сме като студенокръвните германци – на тях документи им дай, правила, доказателства... Е, по-малко умират, ама па то това нашето живот ли е... И ние да карахме мерцедеси и беемвета, и ние щяхме да си го пазим животеца като тях. Но да не се отчайваме, де. Като тръгне заводът за електроавтомобили, който ни обещаха, и ние ще почнем да спазваме мерките. Дотогава не си заслужава.