18,25% е била смъртността сред хоспитализираните пациенти с COVID-19 в болниците в страната през изминалата година.

Това показва анализ на "Индекс на болниците", изготвен на базата на данните, които лечебните заведения подават в електронната система на Министерство на здравеопазването, анонсирано от специализирания медицински сайт clinica.bg.

В 215 лечебни заведения у нас през миналата година е имало 155 422 хоспитализирани пациенти с COVID-19. Общо 28 379 души (18,25 на сто) са починали, посочва индексът.

В интензивните отделения са били лекувани 16 033 от пациентите с коронавирус - или 10,31% от всички хоспитализирани с тази диагноза.

Широки граници

Въпреки че средната смъртност е била 18,25 на сто, показателят варира в широки граници - от 0 до 35 процента, в отделните лечебни заведения. В случая това се дължи най-вече на различния вид лечебни заведения и на техния предмет на дейност – в единия случай става дума за активно лечение на пациенти с COVID, а в другия за лечение на друг тип патология, при което е било открито и наличието нa инфекция с вируса Sars-Cov-2, се посочва още в изследването.

Разлики в смъртността обаче се наблюдават и при съотносимите лечебни заведения, както по вида им, така и според обема на случаите на COVID-19. В тези случаи вариациите се дължат, както на състоянието и тежестта заболяването при самите пациенти, така и на протоколите на работа и възможностите за лечение на отделните структури.

Така например сред първите 20 болници за активно лечение, които са поели най-голяма част от пациентите с коронавирус - всяка една от 6284 до 1765 души, процентът на смъртност варира от 13 до 33, като е най-нисък във ВМА и най-висок в "Пирогов". В следващите 20 лечебни заведения според обема на приетите пациенти, който е в границите от 1748 души до 1254, процентът на смъртност варира от 6 до 35, като е най-нисък в инфекциозната болница "Проф. Ив. Киров" в София, а е най-висок в ИСУЛ отново в столицата.

Всичко това повдига отново въпроса за нуждата от въвеждане на единен протокол на работа, се посочва като извод.

Спрямо 2020 г.

Спрямо предходната 2020 година смъртността в болниците при COVID-19 се е повишила, показват още данните. През 2020 г. тя беше 11 на сто, докато през 2021 г. е достигнала до 18%. Причините за това отново са много. Основната сред тях е, че пандемията в България се разрази основно през изминалата година. Първата по-сериозна вълна през 2020 г. в страната беше регистрирана едва в късната есен на годината, докато през изминалата бяхме свидетели на повече вълни. Това се потвърждава и от броя на хоспитализираните пациенти – през 2020 г. те са били  62 299, срещи 155 422 през миналата, обобщават изследователите.

Известни промени се наблюдават и при болниците, които са поели основната тежест на COVID. Първите десет лечебни заведения през 2021 г. (виж таблицата), които са лекували пациенти с това заболяване са държавна собственост. През предходната година сред тях фигурираше и едно частно – "Токуда". През миналата година обаче в болницата е имало по-малко пациенти с COVID. Промяната е следствие на политиката и на служебния кабинет, който допълнително изкара на предна линия в борбата с пандемията най-големите държавни болници в страната.

В сравнение с други държави

Смъртността от COVID-19 в болниците у нас е съпоставима с тази в други страни. Така например изследване, публикувано в авторитетното медицинско списание „Лансет“, показва, че от 86 356 хоспитализирани пациенти с коронавирус във Великобритания в периода март-юли 2020 г., 22 944 или 26,6% са починали.

Друго изследване за смъртността сред хоспитализираните пациенти в САЩ показва, че сред 503 409 пациенти от 209 отделения, които са били лекувани между 1 март и 21 ноември 2020 г., смъртността е варирала през различните месеци от 9,3 до 19, 7 на сто.

*"Индекс на болниците" е съвместна инициатива на "Галъп интернешънъл болкан" и специализирания сайт clinica.bg.