За закуската си с чуждестранни кореспонденти в Берлин Герхард Шрьодер пристига с две лимузини „Мерцедес“. В едната се возят той и петата му съпруга Ким Соян. В другата пътува охрана.

Всъщност бившият канцлер на Германия ползва седем луксозни коли, които са финансирани от бюджета. Пет мерцедеса и два транспортера VW. Освен пари за автомобили и шофьори, бившите канцлери имат право на охрана и сътрудници. Всичко това се поема от бюджета. Хелмут Кол имаше нужда само от две коли, за броя на автомобилите на Меркел все още няма информация, но едва ли има повече от Кол. Най-щедро от тази възможност се ползва Герхард Шрьодер. Все още.

Заради последните изявления на Шрьодер, в които обвини Украйна и НАТО за струпването на войски на руско-украинската граница, както и заради номинацията му в надзорния съвет на „Газпром“, Съюзът на данъкоплатците в Германия настоя да му се отнемат тези привилегии. Подобно мнение изказаха и редица политици. Дори негови близки приятели като бившият премиер на Бавария и съперник в изборите за канцлер Едмунд Щойбер публично заявиха, че Шрьодер е прескочил всякакви граници на приличието.

Едно е сигурно - бившият канцлер е проблем не само за своята социалдемократическа партия, а и за цяла Германия в този момент.

Всъщност Шрьодер прескача тази граница не за първи пъти. Още докато беше канцлер и женен за четвъртата си поред съпруга - журналистката Дорис Кьопф, той получи възможността да осинови две деца от дом за сираци в Санкт Петербург. По закон руски деца не се осиновяват в чужбина, но Путин лично гарантира за семейство Шрьодер. Но не много дълго след осиновяването Шрьодер промени мнението си и напусна съпругата си, която освен осиновените деца има и по-голямо момиче от първия си брак. Вече бившият тогава канцлер се бе влюбил отново - в съпруга номер 5, южнокорейката Ким Соян.

Големите обрати в живота на Шрьодер го съпровождат не само в личния му живот.

Само 17 дни, след като той напусна канцлерския пост, на 12 декември 2005 г. ръководството на социалдемократите бе сащисано от новина от Москва. Доскорошният им лидер и канцлер Герхард Шрьодер влиза в управлението на надзорния съвет на „Северен поток“ 2 АД и то като негов председател.

По-голямата част от акциите в това дружество принадлежат на полудържавния руски концерн „Газпром“. Шрьодер заяви, че за него това е чест, тъй като този проект е и негова рожба.

Политическите му опоненти го подиграваха, че в този случай не става дума толкова за газ, колкото за „въглени“ - което на жаргон означава пари.

Днес, 16 години по-късно, 100 000 руски войници са струпани на украинската граница, Европа се опитва да избегне война, а Шрьодер, който едно време бе казал за Путин, че е „чист като сълза демократ“, сега заявява, че украинците са тези, които „дрънкат оръжие“.

Поведението му през всичките тези години тежеше сериозно на имиджа на ГСДП, но сега вече повлича надолу и държавата. Въпреки това популярността на Шрьодер не спада. Като в Берлин той определено е "персона нон-грата", но в малките градове и по селцата присъствието му се превръща в събитие.

Новата му съпруга видимо се наслаждава на тази популярност, а също така смята и политическите изяви на съпруга си за част от нейните задължения, защото на всяка пресконференция или разговор с Герхард основно участие взима и тя.

Ким не е първата съпруга на Шрьодер, която прекъсва политически срещи и негови професионални изяви - в политически Хановер все още си спомнят как, докато той бе премиер на Долна Саксония, заседанията на кабинета бяха прекъсвани от третата му съпруга Хилтруд, запалена екоактивистка, която нахлуваше при тях с викове: „Спасете пингвините“.

Но това бяха още времената, в които Шрьодер бе един от най-важните политици за социалдемократите. Още с издигането му за канцлер обаче започнаха и проблемите за ГСДП. Не може да се отрече, че именно, благодарение на политиката на Герхард Шрьдоер, Германия преодоля голямата икономическа криза и дълговете, които им завеща Хелмут Кол и се превърна в икономическия лидер на Европа. Но мерките, с които това стана, бяха за сметка на най-бедните, безработните и работниците - съответно цената за тях трябваше да понесе и Социалдемократическата партия. 

Популярността й се сриваше не само в самата Германия. САЩ също имат повод за скептичност по отношение на германските социалдемократи, след като Шрьодер отказа да включи Германия в коалицията срещу Ирак и заедно с Франция се оказа на страната на Русия. 

Самият Шрьодер пък смята за лицемерни критиките срещу добрите му отношения с Путин. И на драго сърце припомня как през 2014 година, когато руските сепартисти в Донецк плениха сътрудници на ОССЕ, сред тях много германци, именно той проведе решаващите преговори за освобождаването им.

Част от тях са се състояли и на честванията на рождения ден на Путин, откъдето изтече снимка, на която Шрьодер прегръща руския президент. Снимката предизвика отново критики в Германия, но бившият канцлер опонира, че не може да го оплюват публично, а тайно да прибягват до помощта му.

След опита за отравяне на Алексей Навални Шрьодер публично заяви, че  няма доказателства за руска намеса. Веднага след ареста му в Москва пък бившият канцлер отказа да призове за освобождаването му, както направи Меркел и отсече, че това били дребни ежедневни дискусии.

Изявленията му бяха повод да бъде поканен на разговор в централата на ГСДП. Отношенията с партията окончателно се смразиха, след като социалдемократите осъзнаха до каква степен Шрьодер вреди на имиджа им. Преди дни те достигнаха и най-ниската си точка, след като сегашният канцлер Олаф Шолц заяви в интервю, че не е искал съвети от бившия канцлер и че е напълно ясно - в Германия има само един канцлер и той в момента се казва Олаф Шолц.