Две неща са сигурни: първо, Русия извади НАТО от мозъчна смърт. Такава диагноза му бе поставил току-що унизения от Путин Макрон. Второ, Москва окончателно загуби битката за умовете и сърцата в Украйна. Затова мисля, че открита инвазия и сблъсък армия срещу армия няма да има - подобна авантюра ще струва твърде скъпо на Русия, ще доведе до свирепи санкции, ще се трансформира в партизанска война и от руска гледна точка няма да подобри с нищо стратегическата картина в Европа, което в крайна сметка е целта на Путин.

Ще има гранични инциденти, дрънкане на оръжие, сблъсъци на проксита, поддържане на напрежението и създаване на нови гнезда на напрежение с цел натиск върху Запада (виж Африка). Ще има преговори, в крайна сметка.

Разбира се, не може да се изключи вариантът руският военен и политически естаблишмент да е загубил връзка с реалността и да разпали мащабна война, но това е малко вероятно. Нищо в досегашното поведение на руснаците, което се основава на внимателен разбор на цената и ползите от разните военни и външнополитически мероприятия с тяхно участие, не подсказва импровизация. Путин съзнава слабостта на Русия пред консолидираното НАТО и го каза. Неслучайно спомена ядреното оръжие и добави, че в подобен конфликт победители няма да има.

С две думи стратегията на Москва е ужас без край (поне за украинците), а не ужасен край. Що се отнася до НАТО, то получи стимулираща инжекция след серия от удари, последния от които нанесоха Тръмп и Макрон. Оттук нататък ще има не само мобилизация, но разширение и доста държави-членки ще достигнат и задминат двата процента от БВП, които са длъжни да харчат за отбрана по договор.

Ако бях склонен да мисля конспиративно, щях да заподозра, че НАТО са подкупили Путин да удари едно рамо в замяна на разни отстъпки тук и там. Това, разбира се, не би могло да се случи, макар че компрадори има навсякъде (виж Шрьодер). Допълнителен и нерадостен извод е продължаващата стратегическа, отбранителна и външнополитическа немощ на Европа (и като съюз, и като отделни държави). САЩ и Русия продължават да определят параметрите на средата така, както го правеха по време на Студената война.

Така или иначе, има много объркване и неясноти в поведението на всички големи играчи и истинската опасност не идва от намеренията (никой не желае мащабна война, надявам се), а от възможността за допускане на грешки и последващия ефект на доминото. Исторически прецеденти има предостатъчно, но няма смисъл да ги изреждаме - ползата е академична.

Препубликуваме текста със съгласието на автора от неговия профил във Фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията: