Войната трябваше да започне утре. Обаче май се отлага. Или се отменя. Русия каза, че започва да изтегля войските си от общите си граници с Украйна.

Ако сте европейски бюрократ, имате чудесен повод да употребите любимото клише "win-win situation", или положение, при което и двете страни печелят. 

Сега Западът може да каже - уплашихме Путин със санкциите си. Осуетихме в зародиш пъклените му планове. Не позволихме втори Крим.

А Путин първо демонстрира сила и изправи света на нокти, после го даде реалист и миротворец - отговорен съвременен лидер. Москва има своето формално основание да каже, че Западът се изложил с "истерията" си, че войната започва всеки момент. 

И Москва, всъщност, го каза. Първо Мария Захарова, говорителка на руското външно министерство, обяви тържествено, че Западът е загубил пропагандната война. След това говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сподели с журналисти как Путин се е подигравал на прогнозите за истинска война:

"Трудно е да се отнасяш с разбиране към това. Понякога (Путин) даже се шегува - иска да узнае не е ли публикувано някъде точното време, часът на започване на войната", заяви Песков, цитиран от ТАСС.

"Защото, наистина, не е възможно да се посрещне с разбиране подобно фактически понякога вече просто маниакално информационно безумие, каквото е налице в тази връзка", каза той.

САЩ, НАТО и Украйна обаче останаха резервирани. Те поискаха не само да чуят, а и да видят пълното изтегляне на целите руски сили - около 130 000 войници с тежка техника, авиация, включително стратегическа, ракети, флот.

С новината за постепенното им изтегляне дойде и друга - Думата поиска от Путин да признае независимостта на руските сепаратистки анклави в Донбас - вероятна разменна монета при бъдещи преговори за мир с Украйна. 

И най-сетне - светът има горчивия опит от 2014 г. На Русия не може да се вярва. А разиграването на несбъднатите сценарии за война беше комуникационна стратегия за осуетяване на евентуална нова руска хибридна и асиметрична операция според някои американски медии.

Сега меренето на силите се пренася на масата на преговорите и Европа и светът могат поне за малко да отдъхнат. (Тази част от тях, която се е притеснявала, де).

Предварително условие за истински преговори е възстановяване на доверието между Русия и Запада. То беше почти изцяло разрушено през последните шест години и няма да мине през стъпки към новото му изграждане.

В потвърждение на това Путин каза на днешната си пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц в Кремъл, че Москва е готова за преговори със САЩ и НАТО относно ограниченията за разполагане на ракети и за военната прозрачност, като нов знак за облекчаване на напрежението между Изтока и Запада, предаде Асошиейтед прес.

Сред многото коментари за днешните събития си отбелязах два - на първия дипломат на Европа Жозеп Борел и на бившата гръцка външна министърка Дора Бакояни, сестра на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.

Борел каза пред Би Би Си, че трябва да бъдат признати безпокойствата за сигурността и на всички страни, включително на Русия. Бакояни написа в Туитър, че "ще се търси едно ново равновесие и това ново равновесие е необходимо". 

Струва ми се, че ако не друго, Путин започва да печели признание за легитимността на руските искания за сигурността. Въпросът е каква част от тях западните му партньори в преговорите биха признали и срещу какво. Въпросът може да прозвучи и по-цинично - каква част от интересите на Украйна и други бивши съветски републики около Русия биха пожертвали.

Отстъпките, разбира се, трябва да бъдат взаимни - от какво би се отказал Путин, за да запази Русия европейския пазар и да не стане изцяло зависима от китайския? Какво би направила, за да се отърве от съществуващите санкции и да не си навлече нови?

Когато говорим за "ново равновесие", не можем да забравяме прекратените договори за ракетите със среден и малък обсег в Европа, "Открито небе" и за конвенционалните въоръжения. Тази основа на международния ред се разпадна през последните години и ще трябва да бъде възстановена, ако светът не иска да живее непрестанно на ръба на война. Поне в Европа.

Малките, които няма да бъдем на масата на преговорите, но поне от страна на НАТО се очаква да бъдем консултирани, ще трябва да следим дали от нас ще се иска да платим част от цената за новото равновесие. 

Това са темите на идните седмици и месеци, а може би и години. Тази вечер, струва ми се, можем да спим спокойно. Утре война няма да има.