Руската инвазия се базираше на погрешни предположения за способността и волята на Украйна да се бие, както и неправилна концепция за воюване. 

Армията на Русия беше фокусирана върху светкавичното достигане до Киев, предизвикване на бързата капитулация на властта и бързо изтласкване на малък брой части напред по начин, по който да бъдат избегнати големите сблъсъци със силите на Украйна. Руснаците заобикаляха големите градове и се фокусираха върху ключови пътни възли или по-малки градове.

Защо Москва избра този път на действие?

Няколко теории: руснаците подцениха Украйна и нейните военни. Те искаха да избегнат опустошителните последици в Украйна заради политическите си цели. Руските военни стратези също искаха да спестят големите разрушения, като се има предвид колко непопулярна е тази война у дома. Повечето руски войници са млади и не възприемат украинците като противници. Предполагам, че руските войски не са знаели, че ще им бъде заповядано да нахлуят, и изглежда не са склонни да водят тази война. Извън чеченците моралът изглежда нисък.

Това е неработоспособна концепция за операции. Русия се опита да спечели бързо и евтино, надявайки се да избегне най-тежките санкции и възмущението на Запада. Този план очевидно се провали.

Войната обаче е едва на няколко дни. Украйна се справи забележително добре. Но никой анализатор (освен може би от Москва) не очакваше Русия да победи най-голямата държава в Европа в рамките на 4 дни, особено като се има предвид военният капацитет на Украйна.

Относно хаотичните усилия на руснаците до този момент - руските части всъщност не се бият като батальонни тактически групи. Те се движат по пътищата на малки отряди, избутвайки напред разузнавателни и въздушно-десантни войски. Танковете често са оставени да се придвижват сами.

Като изключим боевете в северозападните части на Киев, наблюдаваме много по-малки отряди, танкове, бойни машини на пехотата, често разузнавателни или въздушно-десантни войски, притискащи пътищата и градовете. Малки формирования, които редовно остават без подкрепата на артилерията и попадат в засади.

Отвъд големия брой единици, разпръснати на малки отряди и контролно-пропускателни пунктове, имаме и обратната ситуация. Дълги редици от руски превозни средства, заседнали в собствените си задръствания. Повечето от битките представляват малки схватки, особено в покрайнините на големите градове. Те може да са интензивни, но не са големи.

Провалът на Русия произтича от факта, че се опитва да извърши пълномащабна инвазия, без да изпълнява необходимата за това военна операция, надявайки се, че може да избегне по-големите битки. Истината е, че значителни части от руската армия все още не са участвали в тази война. Не бива да подценяване мощта и устойчивостта на украинската армия. Но наблюдавам множество прибързани оценки и заключения, които трябва да бъдат по-умерени.

През първите 4 дни руската тактическа авиация, с изключение на няколко Су-25, до голяма степен остана встрани от военните действия. Същото се отнася и за повечето бойни хеликоптери. Руските военновъздушни сили до голяма степен не се използват, въпреки че стотици самолети и хеликоптери са разположени в региона. Руските военни се опитаха да използват крилати ракети, за да унищожат противовъздушната отбрана на Украйна. Те обаче не летят с бойни въздушни патрули и едва на 28 февруари забелязах първия бомбардировач Су-34 да нанася удари. На тежки ракетни обстрели е подлаган предимно Харков. Tова е начинът, по който обикновено действа руската армия. За съжаление мисля, че това ще се промени.

Руската армия е на първо място артилерийска армия и досега в тази война е разкрила частица от потенциала си.

Руските загуби са значителни и не малко от войските им са пленени, но те напредват по някои оси. Украинците публикуват доказателства за своите бойни успехи, като по този начин се изкривява цялостната картина. В отчаяните си усилия да запази войната скрита от руската общественост, определяйки това като операция в Донбас, Москва напълно отстъпи информационната среда на Украйна, което стимулира морала и подкрепата зад Киев. Трябва обаче да подхождаме критично към официалните твърдения по време на война.

Руските сили бъркат някои базисни неща. Но те не се бият по начина, по който се обучават и организират за голяма конвенционална война.

Какво следва? Политическото ръководство на Русия все още не признава провала на плана си и упорито се опитва да превземе Киев. Виждаме как се отваря по-широко поле за бомбардировки и употреба на въздушните сили.

За съжаление, най-лошото тепърва предстои и тази война ще става много по-грозна.

---

Майкъл Кофман е директор в Центъра за военноморски анализи - организация с нестопанска цел за изследвания, базирана в Арлингтън, Вирджиния.