"Никоя памет не заслужава да бъде хвърлена на политическите бесове. Наш дълг е да пазим историята си от домогванията на безродници и осквернители. Защото народ, който допусне да изгуби своята памет, е обречен да изгуби и своята свобода.

Надигнаха се гласове да не отбелязваме днешния празник. Не, ние сме тук за да почетем имената на нашите възрожденци, на нашите четници".

Така президентът Румен Радев се обърна към нацията по време на кулминацията на честванията на днешния национален празник - тържествената заря-проверка. Тази година словото му бе необичайно - поради обстоятелството, че в Украйна бушува война, започната от Русия. И затова той призова: да не допускаме "братоубийствената война в домовете си".

"Отбелязваме праазника си, когато родината ни приема бежанци, а войната бушува близо до нас. Воюват синовете на два братски народа, чиито деди са положили костите си тук", посочи в началото на речта си държавният глава.

И допълни:

"За нас българите тази братоубийствена война днес е особено болезнена".

След което призова:

"Затова първият ни призив днес е да не се поддаваме, да не допусканме ожесточението, което опустошава земите на север, в Украйна, да опустуши и нашите сърца, да влезе в нашия дом. Така, както пореди години, нека и днес да отворим обятия към в сички бедстващи".

Както преди векове дедите ни са били приети в Бесарабив, Таврия, Запорожието, Киев, Одеса, Москва Петербург, изброи Радев. И подчера: "Нека бъдем хора".

Ето и цялото слово на Румен Радев:

"Скъпи съотечественици, 

Тази година отбелязваме националния си празник, когато Родината ни приема бежанци, а войната бушува близо до нас. Воюват синовете на два братски народа, чиито деди са положили кости на нашата земя, сражавайки се рамо до рамо за нашата свобода като воини от армията на цар Александър II, съкрушила Османската империя.

За нас, българите, сегашната братоубийствена война е особено болезнена. Затова първият ми призив днес е да не допуснем ожесточението, което опустошава земите на север, в Украйна, да се всели и в нашите сърца, да влезе в нашия дом.

Да отворим обятия за всички бедстващи, тъй както някога нашите предци са намирали закрила от робството в Бесарабия, Таврия, Запорожието, в Киев, Одеса, Москва и Петербург. Да бъдем хора.

Надигнаха се гласове да не отбелязваме днешния празник. Но тъкмо разривът с паметта и ревизиите на историята са причина за много трагедии. 

Не!

Ние сме тук, за да почетем имената на нашите възрожденци, на нашите четници,  на Паисий, Раковски, Левски и Ботев, на априлците от 1876. На всички, които с делото и саможертвата си приближаваха възкръсването на България. 

Днес си спомняме за благородните умове на Толстой,  Достоевски, Тургенев, Гладстон, Дарвин, на Виктор Юго,  Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлер, които събудиха съпричастността на света към съдбата на българския народ.

Днес отдаваме почит на доблестните войни от Освободителната армия без значение дали по произход са руснаци, украинци, белоруси, румънци или финландци. Всички те са в пантеона на нашата, българската свобода. Почитаме паметта на храбрите ни опълченци. Ничия памет не заслужава да бъде хвърляна на политическите бесове. 

Скъпи съотечественици,

Наш дълг е да пазим историята от домогванията на безродници и осквернители. Защото народ, който допусне да изгуби паметта си, е обречен да изгуби и свободата си.  

Вечна слава на хилядите знайни и безименни герои, отдали живота си за свободата и независимостта на Отечеството! 

Да живее България!"