България има основание да празнува 3 март. 

Не защото във война между две империи победителката избира рождения ден на своя цар за дата на примирието. И не защото победителката е имала намерение превзетите земи да останат свободни - никоя империя в края на XIX век не е водила освободителни войни - и това чудесно са го знаели поляците, грузинците, запорожките казаци, кримските татари, финландците и другите представители на "освободени" народи, които са умирали в поредната имперска война. Знаели са го и румънците, на които през Кримската война се е наложило да воюват на страната на Османската империя, за да запазят свободата си от "освободителите" и които за "награда" за жертвите си по редутите на Плевен губят Южна Бесарабия. Не, руското имперско правителство никого не иска да освободи на 3 март, иска да създаде изцяло зависимо княжество, което при първа възможност да присъедини към империята си. И това е съвсем естествено за тогавашната епоха. 

Ние имаме основание да празнуваме, защото нашите сънародници, нашите тогавашни водители (не са били все още "лидери") успяват да използват договореното в Сан Стефано на 3 март 1878 и крехката самостоятелност на васалното княжество и автономната област, създадени от Силите в Берлин по-късно същата година, за да изградят - за тежка и неприятна изненада на "освободителите" - свободна държава и силна, патриотично настроена нация. 

Нашите "строители" стъпват на лицемерната договорка от 3 март, за да: 

- Допуснат депутатите от Македония и Одринско в Учредителното събрание на новото княжество; 

- Приемат демократична и напредничава Европейска Конституция, против съветите и натиска на руските окупационни власти; 

- Отхвърлят превратаджийския режим от 1881-83г., който е опит за установяване на пряка руска власт с двама руски генерали на поста министър-председател; 

- Осъществят, пряко ясната забрана от Петербург, Съединението на Княжество България и Източна Румелия; 

- Отблъснат сръбската агресия срещу Съединението, с национална армия, водена от капитани и лейтенанти, след като Русия изтегля целия офицерски корпус; 

- Противостоят на поредния руски преврат от 1886г. и съхранят самостоятелността на държавата в десетилетната "Българска криза", през която Русия не признава българското правителство и парламент; 

- Съхранят Българската Екзархия, обявена за схизматична от Вселенската и Руската патриаршии, и в свободните територии, и в Македония и Одринско. 

При всички трагедии на последвалия ХХ век, между 3 март 1878г. и възстановяването на международната легитимност на Княжеството през юни 1895г., за по-малко от 20 години, България защитава правото си на самостоятелно съществуване по отношение и на Османската, и на Руската империи. Благодарение на постигнатото в този период, днес на нашата земя не се води война, както в Украйна, няма окупирани части от държавата ни, както в Молдова, Грузия и Украйна, няма военен конфликт със съседна държава, както между Армения и Азербайджан. Напротив - България е член на ЕС - обединение на най-богатите и най-свободни държави на планетата - и  на НАТО - най-силният отбранителен съюз, който никога, от създаването си, не е нападан. 

Празнуваме 3 март не защото на тази дата някой се е опитал да направлява съдбата ни, а защото след нея ние сме попречили това да се случи, взели сме съдбата си в свои ръце. Освободили сме се, сами - и от външни имперски сили, и от вътрешна тирания. Неслучайно 3 март не беше национален празник в периода на тоталитарна диктатура, изцяло подчинена на чужда имперска воля. Върнахме си го после, когато отново взехме съдбата в ръцете си, като свободен народ.

Честит празник!