Kаказателен съдия с ранг на върховен, който може да е от всички нива без районно, ще ръководи разследванията срещу главния прокурор и заместниците му. За целта временно той ще бъде назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Това е едно от предложенията на Министерството на правосъдието, което представи пакет от изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателния кодекс (НК).

С измененията се предвиждат и процедура по временно отстраняване от длъжност на главния прокурор, нови правила за разгласяване на данни от разследването, съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство за тежки престъпления, както и нови изисквания към членовете на Висшия съдебен съвет, избирани от парламента, пише "Лекс".

Както министър Надежда Йорданова анонсира от известно време, от Министерството на правосъдието обявиха, че са готови с пакет от предложения в законодателството, свързани с ефективен механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му и за подобряване на досъдебното производство.

Страната ни има сериозен проблем от години, описан в делото "Колеви срещу България" - липсва възможност главният прокурор да бъде разследван, добави тя. Йорданова визира делото на наследниците на убития прокурор Николай Колев (по времето на Никола Филчев), в което ЕСПЧ в Страсбург заявява именно критичната нужда от подобен механизъм. Жалбата по това дело е подадена още през 2001 г., а решението е от 2009 г.

Друга съществена проектопромяна в Закона за съдебната власт е свързана с парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. Идеята е Народното събрание да не избира прокурори и следователи, а хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества (каквато е дефиницията по Конституция, б.р.), съобразно тяхната професионална квалификация и насоченост.

Т.е. няма пречка парламентът да „вкара“ във ВСС съдии, но няма да може да избира прокурори и следователи.

Промените в НПК пък предвиждат изрично прокурор да няма право да разрешава разгласяване на информация от разследването, когато е събрана чрез СРС. Както е известно, това е една от най-тежките критики срещу прокуратурата по времето на Иван Гешев - заради избирателното "обнародване" на части от СРС.

По повод въвеждането на съдебен контрол над широко коментирания проблем с монопола на прокуратурата, която единствена решава кого да откаже да разследва, днес зам.-министърът Емил Дечев обяви:

„Това е една голяма крачка, защото понякога проблемите на наказателното производство се състоят в това, че има случаи, за които цялото общество има съмнение, че има достатъчно данни за извършено престъпление и въпреки това не се образува досъдебно производство.

Даваме възможност за допълнителен външен контрол от съда, който да даде своето мнение дали липсват данни за престъпление или все пак е необходимо да се образува досъдебно производство“, допълни Дечев, цитиран от "Лекс".

Днес Йорданова обяви още, че законопроектът ще бъде изпратен за становище на Венецианската комисия и на службата по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека. Йорданова обясни, че комисията ще заседава през октомври и декември и без нейните бележки законопроектът няма да бъде придвижван към Министерския съвет.