„Цукерня Савенко“ е една от любимите сладкарници на софиянци. Собственичката ѝ Анна Савенко е не само мениджър, собственик, но и главният майстор-сладкар.

Още от името на сладкарницата става ясно, че Анна не е родена в България. Тя е от Лвов, в Украйна и пристига в България за кратко и от любопитство през 1994 година.

„За мен това беше просто приключение, но ми хареса, започнах работа, запознах се с половинката ми, родиха ни се деца и останах“, разказва Анна.

Сладкарството не е първончалната ѝ професия,  а само хоби.

„Няколко години тортите бяха моето хоби, което започнах благодарение на дъщеря ми. Исках да отбележа по специален начин нейните първи 10 години, тя много го заслужаваше. В моята глава това включваше и по-специална торта. За добро или за лошо не можах да намеря кой да я направи и се наложи да се захвана самостоятелно. Дотогава само съм правила някакви съвсем прости десерти, но не и декорация от захарно тесто. Така започна всичко - торти за семейството и приятели, постепенно и за непознати хора. Започнах да разширявам възможностите и уменията си чрез много работа, много вложени време и средства, курсове и обучения“, споделя Савенко.

След няколко години решава да изнесе хобито си от дома, защото то постепенно е превзело цялата ѝ кухня. И понеже няма намерение да прави нищо сериозно и голямо, а просто да има място, в което да се занимава с тортите, няма притеснения дали ще има успех.

Намира мъничко местенце, което иска да превърна в работилница, но според статута му се оказва, че ще е по-лесно и по-евтино да стане кафе-сладкарница.

„Казах си, какво пък толкова, и да не влезе никой - все едно съм работилница, а не кафе с клиенти. За мое учудване, то взе, че потръгна“, припомня си сладкарката.

Името също идва от самосебе си.

Цукерня на украински значи сладкарница.

„Името „Цукерня Савенко” направо си е било там, но идеята за него принадлежи на един много добър приятел, който е журналист. Когато споделих с него, че се чудя какво име да дам на сладкарницата, той просто ме попита как звучи на украински и директно ме насочи към отговора! Цяла нощ не мигнах след разговора ни от вълнение, че вече знам как ще се казва моето местенце!“, казва Савенко.

Най-сложно в началото е да организира процеса на работа и да намери подходящи хора, с които да работи заедно. Никога до този момент Анна не е била работодател, винаги е разчитала на себе си, а изведнъж трябва да включи и други хора в бизнеса си.

„Всичко беше на усет, проба-грешка и разбира се винаги за моя сметка. Цукернята съществува от края на 2015-а и до края на 2021-ва се помещаваше в мъничкото помещение на „Раковски“ с променлив брой служители от двама до четирима. Така и не се научих да правя бизнес с голям екип, а просто правя торти и се радвам, че хората ги харесват.“

Малкият екип се оказва огромно предимство по време на пандемията. Цукернята оцелява, защото колективът е малък и Анна може да им плаща, вместо да се наложи да ги освободи. „Имам късмета да работя в сферата, която осигурява на хората щастливи моменти, от които те не се отказват дори и в най-затворен период. Всъщност, благодарение на нашите верни клиенти ние оцеляхме“, признателна е Савенко. Но COVID-пандемията променя из основи и нейната работа.

Въвежда почивен ден и съкращава работното време. Преди пандемията тя работи от понеделник до неделя по цял ден.

„Вярвах, че когато си работлив и честен, можеш да постигнеш всичко. Е, оказа се, че не е достатъчно ти да можеш да работиш по 20 часа на ден, оказа се, че може да се случи нещо толкова непредвидено, че да ти се обърне светът за един ден. Много добре помня, че беше петък 13, 13 март по-точно, когато трябваше всичко да затворим. Помня как обявихме всичко на половин цена, разпродадохме цялата продукция за няколко часа, затворихме и отидохме по домовете. Лежах на дивана два дни и се чувствах безпомощна. Осъзнах, че не съм свикнала да имам толкова много свободно време и не знаех какво да правя с него. Но и осъзнах, че работата не е всичко. Важна е, дава ти средства за съществуване и увереност в утрешния ден, ласкае те това, че хората харесват работата ти, но все пак тя не е всичко“, споделя Анна.

Въпреки привидните успехи, кризата, която предизвиква пандемията, а веднага след нея и войната, прави оцеляването на бизнеса не лека задача.

„Всички ние сме клиенти на някого и всички сме свързани един  с друг. Най-голямата пречка за бизнеса е малката платежоспособност на потребителя, а тя не зависи от нас. Най-омразния момент за мен е вдигането на цените, това е нещо, което отлагам до последно, но за съжаление е неизбежно. Няма нужда да давам за пример процентното съотношение на продуктите днес и преди няколко месеца“, казва Савенко.

Смята също така, че е крайно време държавата да облекчи малкия бизнес, премахвайки част от бюрократичния товар върху него:

„Би било чудесно държавата да облекчи и да създаде условията, които биха позволили на хората да работят от вкъщи. Говоря сега именно за сладкарството или неща, свързани с готвене, това ми е близко, но, разбира се, става дума и за много други сфери. Има самотни родители, или такива с малки или болни деца или по някаква друга причина не можещи да направят отделен цех, ателие или да се наемат на работа. Какво пречи да имат възможност да регистрират кухня в дома си, както е в Англия например, за да подпомагат семейния бюджет? Ако имат подходящи условия, защо не? Никой няма да работи на сиво, ако могат открито да работят от вкъщи. Много по-лесно е да забраниш всичко и да оставиш хората да търсят начин да се оправят, отколкото да обмислиш и да създадеш подходящи закони и наредби за хора, които желаят да работят от домовете си, ако имат всички необходими условия за това.“

Войната в Украйна не се отразява само на бизнеса на Анна, а и на целия ѝ личен живот.

„Войната в Украйна не просто ме разтърси, накара ме да заобичам родината си още по-силно и да осъзная коя съм и откъде са корените ми. Напуснах Украйна съвсем млада,  в средата на 90-те и това беше просто приключение, в следствие на което останах в България, без да имам някакво конкретно намерение. Цял живот при мен нещо временно и спонтанно става определящо и сериозно начинание. Не следях много отблизо политическите събития в Украйна до събитията на Майдана. Разбрах към колко свободолюбив и горд народ принадлежа аз и съм щастлива да се нарека украинка. Имам близки и приятели там. Моите братовчеди и техните деца правят всичко по силите си, за да помогнат на Украйна в този жесток момент. За съжаление, не са редки случаите, в които възрастното поколение, прекарало най-добрите години от живота си в периода на Съюза, е на страната на Путин и руснаците. Нашето семейство не е изключение също и това е много неприятен момент за осъзнаване.“

Макар че живее толкова дълго време извън родината си, в сладкарницата си Анна всеки ден предлага различни сладкиши от родния ѝ Лвов. Клиентите ги харесват и дори ги търсят, което я радва, макар че не намира голяма разлика между българските и украинските сладкарски изделия.

Медждувременно сладкарницата се е разраснала и вече се помещава на нов адрес на улица „Сердика“ 12 в София.

Новата локация е доста по-централна и с много повече места за клиенти. Тази промяна отговаря напълно и на плановете на Анна Савенко за бъдещето на бизнеса ѝ. А те гласят кратичко:

„Плановете ми са да продължавам да работя.“

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).