2038 км с автомобил и 1524 км по права линия. Точно толкова е разстоянието между сирийската столица Дамаск и нашата София. Това е пътят, който героите на днешния разказ е трябвало да изминат, за да се спасят от разрушенията и ужасите на гражданската война в Сирия. Това става преди точно 8 години, а ние се срещаме днес, когато българските паспорти са вече в джобовете им. Представяме ви арабското място в сърцето на "Манастирски ливади" - ресторантът на Илиас "Жулия". 

Всъщност заведението предлага арабска кухня не само от Сирия, но и такава от Палестина, Йордания и Ливан. Причината е, че тези четири страни са от един регион и вкусовете на хората са сравнително близки. Но пък кой ли не би харесал вкуса на "Фате с патладжан" на Шеф Набух? Да, главният готвач на "Жулия" е Шеф Набух - съпругата на Илиас, която прави всички тези арабски чудеса с ръцете си. 

Ресторантът съществува вече седем месеца и Илиас ни казва, че макар кварталът да не е централен, не може да се оплаче. 

"Може и по-добре, но не се оплакваме. Имаме клиенти. Повечето са българи, но има и араби - от съседните квартали, но и от по-далечни", обяснява ни той. 

Повечето хора биха си помислили, че бизнесът има късмет - защото отварянето му е след тежките локдауни от миналата и по-миналата година, когато ресторантьорският бранш на практика бе тотално затворен. Само дето една беда никога не идва сама и малко след като Илиас и семейството му отварят ресторанта, избухва войната в Украйна, инфлацията и икономическите притеснения взимат връх. 

Питам го по-скъпо ли е днес? 

"Когато се нанесохме тук, попитах хазяите колко пари на месец - грубо - излизат сметките за газ. Те ми казаха - около 100 лв. И наистина беше така. В момента те достигат до 800-900 лв. на месец. Същото се отнася и за цената на тока", казва ни Илиас. 

Въпреки това той вдига цените само два пъти за всичкото това време и то с малко. Опитва се да балансира, но изглежда, че всичко е с поне няколко лева нагоре. Казва, че това се усеща най-много при месото, което в този ресторант е задължитеният халал, макар Илияс и неговото семейство да са християни. 

Питам го и как се прави бизнес в България и за мое учудване, чувам - "Лесно". Не е имал сериозни проблеми и при започването на предишния си бизнес - търговия с дрехи. Разказва обаче, че сегашният - ресторантът - е това, което той и семейството му искат да правят. С любов. 

"Българите са добри с чужденците, не сме имали проблеми, не е толкова трудно да започнеш бизнес. Просто конкуренцията е много голяма", признава той, докато ми сервира арабско кафе с кардамон и нещо като баклава с шам-фъстък. 

Сгушеният между сградите и зеленината ресторант е уютен и приятен, музиката тиха и тематична - арабска, а Илиас и семейството му с готовност разказват за своите гозби, перипетии и случки в България. Малко е трудно да се концентрираш, докато лакомо нагъваш "Суджук Арайс" (не се чудете - това е телешка кайма с пикантни подправки в хляб с чери домати и магданоз), но и може да го направиш след това - между баклавата и кафето. 

Накрая питам Илиас какво смята за България - вижда ли я като развита страна някой ден. Той за пореден път ми казва, че България е чудесна и че си има всичко. 

"Имате море, планина, гора, климат. Имате невероятно вкусни зеленчуци и плодове, хората са естествени и добри."

Но има и забележки - България няма стратегически план за развитие. Казва, че София се е развила много откакто той е тук, но и че това трябва да става с по-бързи темпове. 

"Трябва стратегически план на държавата. България има три важни отрасъла - туризъм, IT сектор и земеделие. Ако държавата помага там, направи план и го следва - България ще бъде друга."

И му вярваме. Защото именно хора като Илиас и Шеф Набух са хората, които ни карат да вървим напред. Предприемачите. Авантюристите. Смелите. 

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).