На 5 януари 1933 г. започва строителството на моста Голдън Гейт в Санфранциския залив.

Голдън Гейт Бридж (мост Златната порта) е висящо съоръжение над пролива Голдън Гейт, който отделя залива на Сан Франциско от Тихия океан.

Мостът свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 г. и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 m) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964 г.

Преди мостът да бъде изграден единственият кратък маршрут между Сан Франциско и Марин Каунти е бил с лодка. Още през 1820 г. заливът бил прекосяван с ферибот. Много хора са искали да се изгради мост, защото заради липсата му Сан Франциско е имал темп растеж под средния за страната. Много експерти оспорвали, че мост може да бъде построен над пролива, където в средата има дълбочина над 150 метра (500 фута) и чести силни ветрове. Те твърдели, че заради метеорологичните условия изграждането му е невъзможно.

Смята се, че първото реално предложение за строеж на моста е направено през 1916 г. в статия на San Francisco Bulletin от бившия студент по инженерни науки Джеймс Уилкинс. Градският архитект на Сан Франциско приема предложената цена от $ 100 млн. като непрактична за времето и пита специалистите дали мостът може да бъде построен за по-малко.

Отговаря му един човек - Йозеф Щраус, амбициозен, но и мечтателен инженер, който за дипломната си работа е проектирал 89-километров железопътен мост над Беринговия проток. Към онзи момент Щраус е имал завършени около 400 скици по различни архитектурни проекти, които нямат нищо общо с подобно мащабно начинание. Първоначалната му идея е да се поставят масивни конзоли от двете страни на пролива, свързани с един централен окачен сегмент. Той предлага цена от 17 милиона щатски долара.

Местните власти се съгласяват да подкрепят проекта, но искат от Щраус да промени дизайна и да направи висящ мост.

Минават повече от десет години, в които Щраус среща сериозна съпротива срещу проекта, включително се бори с множество съдебни дела. Военното министерство смятало, че мостът ще пречи на движението на кораби. Във военния флот се притеснявали, че някой съд може да се удари в съоръжението. Имало съмнения, че може да се направи саботаж, който да блокира достъпа до едно от основните пристанища в страната. Синдикатите пък искали да се гарантира, че в строежа ще участват местни хора. Southern Pacific Railroad, една от най-влиятелните фирми в Калифорния, се противопоставяла заради конкуренцията на нейния фериботен флот и дори завела съдебен иск срещу проекта, което обаче довело до масов бойкот на фериботните услуги. Съюзник на проекта била автомобилната индустрия, която смятала, че мостът ще повиши търсенето на коли.

Щраус е бил основен инженер на моста, отговорен за цялостния дизайн и конструкция на съоръжението. Но имал малък опит с кабелни висящи конструкции и отговорността за тях е поверена на други експерти. Ървинг Мъроу, малко известен местен архитект, прави цялостния дизайн на кулите на моста, схемата за осветяването му и декоративните елементи - уличните лампи, перила и пешеходни алеи.

Известният оранжев (International Orange) цвят на моста е използван първоначално като защита срещу корозия. Но хората го харесали и подкрепили идеята да не се използва традиционният за мостове сив или тъмносив цвят.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 5 януари по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив