Мадлин Олбрайт, 64-ият държавен секретар на САЩ и първата жена, която някога е изпълнявала тази роля, е починала от рак, съобщи семейството й, цитирано от световните медии. Тя беше на 84 години.

В изявление, публикувано на нейната страница в Twitter, семейството на Олбрайт написа, че тя е починала в сряда „заобиколена от семейство и приятели“.

Олбрайт, родена като Мари Яна Корбелова, мигрира от Прага в САЩ през 1948 г., издигайки се в американската политика, преди да стане държавен секретар при бившия президент Бил Клинтън през 1997 г.

Олбрайт беше централна фигура в администрацията на президента Бил Клинтън, като първо беше посланик на САЩ в ООН, преди да стане първи дипломат на страната си през втория мандат. Тя подкрепяше разширяването на НАТО, настояваше алиансът да се намеси на Балканите, за да спре геноцида и етническото прочистване, стремеше се да намали разпространението на ядрени оръжия и защитаваше правата на човека и демокрацията по целия свят, отбелязва Си Ен Ен.

В статия в New York Times, написана миналия месец, точно преди нахлуването на Русия в Украйна, Олбрайт твърди, че руският лидер Владимир Путин ще направи "историческа грешка" с инвазия в Украйна.

„Вместо да проправя пътя на Русия към величието, нахлуването в Украйна ще осигури позора на г-н Путин, като остави страната му дипломатически изолирана, икономически осакатена и стратегически уязвима пред лицето на по-силен, по-единен западен съюз“, написа Олбрайт.

Тя беше лице на външната политика на САЩ през десетилетието между края на Студената война и войната срещу тероризма, предизвикана от атаките на 11 септември 2001 г., ера, обявена от президента Джордж Буш младши като изграждане на "нов световен ред". САЩ, особено в Ирак и на Балканите, изградиха международни коалиции и периодично се намесваха военно срещу автократични режими.

Олбрайт измисли термина "настъпателен мултилатерализъм", за да опише външната политика на администрацията на Клинтън. Тя беше израстнала в семейство, избягало от нацистите и комунистите в Европа от средата на 20-ти век и това оформи нейния мироглед.

Олбрайт виждаше САЩ като "незаменимата нация", когато ставаше дума за дипломация, подкрепена от използване на сила, за защита на демократичните ценности по целия свят.

Тя изигра решаваща роля, за да накара Клинтън да се намеси в Косово през 1999 г., в защита на косовските албанци от бившия сръбски лидер Слободан Милошевич. Преследваха я упреците за неуспеха на администрацията на Клинтън да спре етническото прочистване в Босна.

Администрацията на Клинтън не се намеси до клането в Сребреница през 1995 г., когато сърбите убиха 8000 мюсюлмански мъже и момчета, което доведе до посредничеството на САЩ Дейтънския мирен план. Но когато тогава Милошевич се опита да пренесе своя етнонационалистически план в Косово, администрацията на Клинтън събра коалиция, за да го спре да прави там това, припомня Си Ен Ен.

Действията на САЩ в Косово контрастираха с противопоставянето на администрацията на Клинтън срещу международни действия за спиране на геноцида през 1994 г. в Руанда. По времето, когато Олбрайт представляваше САЩ в Организацията на обединените нации, администрацията на Клинтън, преследвана от военното фиаско в Сомалия година по-рано, настоя за изтеглянето на по-голямата част от войските на ООН от страната в първите дни на геноцида. Последвалото планирано клане на предимно етнически тутси, както и на някои умерени хуту от хуту екстремисти взе най-малко 800 000 жертви.

В края на втория мандат на Клинтън Олбрайт също участва в неуспешни мирни преговори между израелци и палестинци, които бяха последвани от втори взлив на насилие в региона. Тя също беше част от усилията да се убеди Северна Корея да се откаже от ядрената си програма, като се ангажира с Ким Чен Ир, усилие, което беше изоставено от Джордж Буш.

По време на мандата на Олбрайт като държавен секретар станаха бомбените атентати на Ал Кайда срещу американските посолства в Кения и Танзания, при които загинаха 224 души. Тя определи тези атаки като "най-трудният ден" от своя мандат. Олбрайт обаче отхвърли критиките, че е трябвало да предизвика по-твърди действия на САЩ срещу терористичната група, която извърши терористичните нападения от 11 септември 2001 г.

Родена Мари Яна Корбелова, дъщеря на чехословашки дипломат, в Прага през 1937 г., Олбрайт бяга от тогавашната Чехословакия със семейството си 10 дни след нацистката окупация. Опитът й от израстването в комунистическа Югославия и след това бягството в САЩ са я направили доживотен противник на тоталитаризма и фашизма. 

Олбрайт завършва колежа Уелсли през 1959 г. и е омъжена за Джоузеф Олбрайт от 1959 г. до 1983 г., когато се развеждат. Двамата имат три деца, близначките Ан и Алис през 1961 г. и Катрин през 1967 г. Тя посещава Колумбийския университет за магистърска степен и докторска степен, които завършва през 1976 г., преди да започне десетилетна кариера в държавната администрация и работа в областта на външните работи.

След мандата си като държавен секретар, Олбрайт беше председателка на Националния демократичен институт за международни отношения във Вашингтон от 2001 г. до смъртта си и преподаваше в университета Джорджтаун. Тя също написа няколко книги, включително мемоари през 2003 г., озаглавени „Госпожо секретар“. Известно време е работила и в частния сектор.

През 2012 г. Олбрайт получи президентския медал на свободата от президента Барак Обама, който каза, че нейната „твърдост помогна за мир на Балканите и проправи пътя за напредък в някои от най-нестабилните кътчета на света“.

След пенсионирането си Олбрайт продължи да работи за демокрацията по целия свят. Тя особено остро критикува президента Доналд Тръмп, когото нарече „най-недемократичният президент в съвременната американска история“.