Една дума, казана в Брюксел, като че ли мина незабелязано у нас вчера. А заслужаваше точно обратното. Думата е "безусловно" и я каза първият дипломат на Европа Жозеп Борел.

“Президентът Путин трябва да спре тази война незабавно и безусловно”, заяви в декларация Борел, който е върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността. Поводът за изявлението му е клането в киевското предградие Буча, за което са обвинени войските на Руската федерация.

В дипломатическия речник думата “безусловно” има силата на ултиматум. Така са я употребявали още във времената на Наполеон Бонапарт и на Гражданската война в САЩ, но в съвременността я свързваме главно със съюзническите конференции в Казабланка през 1943 г. и в Потстдам през 1945 г. по време на Втората световна война.

В първата президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт обявява, че целта на съюзниците е “безусловната капитулация” (unconditional surrender) на държавите от Оста. Същият израз намира място по адрес на Япония и в декларацията от Потсдам от 26 юли 1945 г., след като Германия и Италия вече са обявили пълна и безусловна капитулация.

Целта на тази формулировка през решителната 1943 г. е, посочвайки ясната, недвусмислена и обща цел на съюзниците, да изключи всяка възможност някой от тях да влезе в сепаративни преговори с Германия, с Италия или с Япония. Така тя целѝ и да лиши режимите в Берлин, Рим и Токио от възможността да се измъкнат от възмездие за престъпленията си. "Безусловна капитулация" означава, че целта на войната за съюзниците е да ликвидират тези режими, а не просто да ги изгонят от завзетите от тях земи.

“Безусловно” означава, че пътят към каквито и да бъдат сделки с неприятеля е затворен, битката е на живот и смърт. Противната страна е изправена пред избор – да се предаде без никакви условия и гаранции, просто за да оцелее някак си, или да се сблъска със сила способна и решена да я унищожи.

Критиците на израза смятат, че през втората Световна война той е проработил в полза на нацистката и японската милитаристка пропаганда, които са го развявали у дома като заплаха и призовавали германците и японците да се съпротивляват до последна капка кръв, довеждайки страните си до невиждана разруха.

Външнополитическите декларации на Европейския съюз обикновено са скучни за широката публика, но също така са внимателно редактирани и случайни думи в тях няма. Те предават точни послания на адресатите си. Думата “безусловно” е знак за крайно втвърдяване на позицията на Европа и решимост за крути мерки спрямо Русия.

Борел е от една страна "върховен", но от друга е само "представител" на Европа във външната политика. Той сам нищо не решава, не формулира и не провежда своя политика, а представлява и изразява пред света това, което държавите-членки решават заедно да направят в международните отношения.

Изключено е Борел да употреби такава дума без съгласието най-малкото на Берлин и на Париж. Ако той казва "безусловно", значи 27-те, или поне онези с най-тежката дума между тях, са съгласни, че зверствата в Буча заслужават сериозно наказание, до каквото ЕС не е прибягвал досега и че пътят за сделки с Москва започва да се затваря. С устата на Борел Германия и Франция казват на Путин:

Или спираш веднага, или ще ти стоварим санкциите, които досега ти се разминаха. 

Симптоматично е, че тази декларация идва, часове след като се чуха синхронни призиви от Берлин и от Париж за нови европейски наказателни мерки срещу Русия.

Между думите и делата винаги има извество време и пространство, особено когато става дума за тежко подвижни организми като ЕС. Идните дни ще покажат доколко Европа е способна на решителни действия и главно – да понесе икономическа болка и да рискува социална нестабилност – като се откаже от руските енергоносители и лиши Путин от основния му източник на приходи.

В крайна сметка това е война на издръжливост.