Две седмици след превземането на Буча от руската армия в града дошли нови части, които извършвали истински зверства.

Това разказва пред „Тагесшпигел“ жителката на Буча Олена. 43-годишната жена не иска да разкрива фамилията си от страх.

„Дойдоха по-възрастни, опитни войници, които разстреляха пред очите ми един мъж, тръгнал да купи храна“, разказва тя през плач.

Буча бе превзето от руската армия на 27 февруари и е контролирано от нея един месец. След като бомбардировките на предградието спряха, украинската армия успя да влезе в града и да върне украинския контрол над него. 

По улиците му бяха открити десетки трупове на цивилни. 

Олена прекарала целия март с двете си деца – на 7 и 9 години, в мазето на четириетажната кооперация, в която живее. Нямало ток. В мазето се скрили и съседите й.

„Нямаше украинска армия в града, само териториалната защита, която се състоеше от предимно невъоръжени охранители на разни фирми в града. Повечето обаче избягаха“, разказва още Олена.

В началото видяла предимно млади руски войници.

„После, две седмици по-късно, дойдоха другите, те бяха доста по-възрастни. Над 40-годишни. Те бяха наистина брутални, тормозеха всички. После започнаха и убийствата“, разказва украинката.

Тези по-възрастни военни били силно въоръжени и носели черни и тъмнозелени униформи – различни от стандартните униформи на руската армия.

„Сред руските войници имаше и някои добри момчета. А имаше някои, които бяха направо зверове, те бяха предимно от ФСБ. Именно руските войници ни предупредиха да се пазим от тия от ФСБ, защото били опасни и извършвали насилия. Руснаци го казаха това за руснаци“, казва още Олена.

Само жени получавали разрешение да излизат от къщите, за да се запасяват с вода и храна. Мъжете трябвало да остават вътре. 

„Нашите съседи излязоха една вечер, за да хвърлят боклука. Към 17 часа – една жена и двама мъже. Не се върнаха“, спомня си още Олена. Друга жена от къщата отишла да събира дърва за огрев и открила турповете им с прострелни рани, лежали в локви кръв. 

„Когато дойдоха агентите на ФСБ, ме питаха защо не съм напуснала града. Казах им, че съм живяла тук 43 години мирно и спокойно. Защо да си тръгвам?“. Един от тях ме нарече предателка и започна да ме ругае", продължава.

Само на една улица в Буча репортери на АФП откриха в събота труповете на 22-ма цивилни. Единият от тях е с вързани ръце на гърба. В понеделник са открити труповете на петима мъже в сградата на детски санаториум. Според кмета на града 280 души са погребани в общ гроб, а броят на откритите жертви расте.

На една от улиците има колона от около 20 разрушени БТР-а. Те са били улучени от украински снаряди, когато са влизали в града в края на февруари.

Все още не е ясно кой е давал заповеди за зверствата в Буча. Повече яснота има около това кой е отговорен за зверствата в Мариупол. Това е генерал-лейтенант Михаил Мизинцев. Именно той ръководи операцията в Мариупол и вече си спечели прозвището „Касапина от Мариупол“.

Мизинцев е един от най-висшестоящите военни в Русия и е под директното командване на Путин.

Той ръководеше руската обсада на Алепо през 2016 година. В продължение на няколко месеца руската и сирийската армия бяха обкръжили източната част на града, а в него останаха в капан над 270 000 души. Според правозащитни организации в този период там са загинали не по-малко от 23 000 души, като реалният брой на жертвите може да е и много по-висок, но трудно се намират данни за всички.

Военни аналитици и до днес твърдят, че акцията в Алепо е безпрецедентна по своята жестокост. Руските части използват касетъчни и фосфорни бомби, както и химическо оръжие. Болниците бяха атакувани нарочно и разрушени напълно. Често бе обявявано временно прекратяване на огъня от руска страна, но всъщност цивилните продължаваха да бъдат обстрелвани, а руснаците използваха фазата за прегрупиране.

На няколко пъти на цивилното население са давани хуманитарни коридори за напускане, но много често хората били арестувани или загивали по уж безопасния маршрут, свидетелстват още разследващите правозащитници.

Всичко това сега го виждаме и в Мариупол. Според правозащитни организации броят на загиналите от взривове може да достигне и 20 000, много от тях са деца и бебета от родилни домове и болници. 150 000 са успели да избягат. В града преди войната живееха 400 000 души.