Певицата Александрина Пендачанска, член на Обществения съвет към Българското национално радио (БНР), днес поиска името ѝ повече да не бъде свързвано с него, защото ръководството на радиото не е обърнало внимание на настояванията ѝ "дезинформацията и пропагандата в предаванията, водени от Петър Волгин да бъдат преустановени".

Часове по-късно Волгин отговори със статус във Фейсбук, пълен основно с лични нападки срещу Пендачанска. В него се казва, че тя си "служи с лъжи и манипулация. Когато няма никаква представа от работата на хората, които критикува".

"Певицата Пендачанска не разбира от медии - пише още Волгин. - А явно няма никакво желание да се учи. И наистина се чудя как се е озовала в Обществения съвет на БНР".

Пендачанска наистина не е журналистка. Аз обаче съм. И въз основа на почти 40-годишния ми медиен опит смея да твърдя, че Пендачанска, уви, е права. Волгин не е представил нито един валиден професионален аргумент, за да я обори. Да си припомним какво направи той в предаването си в неделя. За себе си го оценявам като провокация.

Волгин започна предаването си, подхвърляйки на публиката непроверено съобщение от "сайтове", без дори да посочи кои, според което украински войници са завзели българския товарен кораб "Царевна" в пристанището на Мариупол. В интерес на истината, водещият посочи, че няма потвърждение на това съобщение и дори изрази надежда то да се окаже невярно. И то наистина се оказа такова, но дотогава мина много време в медийния смисъл на думата - почти час.

През това време дезинформацията е свършила работата си сред уязвимата от фалшиви новини публика. Т.е. тя е всяла тревога, от която верижно следват и други реакции като страх, недоверие, гняв, т.е. всичко, което прави обществото нестабилно, а властта - затруднена.

Моята специалност не е радио, а печат и агенционна журналистика, въпреки това си позволявам да отбележа една широко известна специфика на радиото - информацията в  него е флуидна - идва и отминава. Слушателите запомнят части от нея, понякога неточно или невярно. Те обикновено я нямат "черно на бяло", за да я препрочетат и да се замислят. Не всички могат или искат веднага да влязат в сайта на радиото и да я прочетат или чуят пак, ако приeмем, че тя моментално бива "качена" там. Хората обикновено слушат радио, докато правят нещо друго, не улавят непременно всичко, което им се казва, нямат възможност да го сравнят с други източници. 

Освен това има изобилни психологически изследвания, които свидетелстват, че всеки човек възприема казаното въз основа на миналия си опит и е склонен да изкривява дочутата информация - например в зависимост от страховете и тревогите си.  

Радиопубликата не е "вързана" пред приемниците и за едно предаване. Голяма част от нея може да чуе фалшивата новина и след това да угаси апарата или да превключи на друга станция. Т.е. опровержението или уточнението не достигат задължително до всички.

Именно тази особеност, съчетана с широката публика, прави радиото потенциално мощен пропаганден инструмент. Да си спомним класическия пример с радиодраматизацията на "Войната на световете" на Орсън Уелс през 1938 г., която изстрелва 23-годишния тогава продуцент към световната слава.

Излишно е да обяснявам колко чувствителна тема у нас е съдбата на българи, хванати в капан във войната в Украйна и то - в една от най-горещите ѝ точки - Мариупол. Това е тема, която предварително създава тревожност. Излишно е да добавям колко по-чувствителна става тя при нестабилната политическа обстановка у нас и затрудненията на властта да взема решения в актуалната коалиционна ситуация.

Към такава обстановка има два подхода. Единият, е пропагандисткият - да я експлоатираш, за да правиш внушения, за да въздействаш върху емоциите и поведението на хората, като изключиш разума, заобикаляйки го удобно. Другият подход е отговорният - да отчиташ ситуацията, за да помогнеш на хората да мислят трезво и да решават съответно. Изборът, който прави журналистът, зависи от това пред кого се чувства отговорен. 

Опасявам се, че Волгин избра първия подход. Няма до спекулирам пред кого се чувства отговорен той, надявам се - пред съвестта си. И това, което направи, не е забранено по принцип, защото медиите у нас са свободни. То обаче е недопустимо в националното радио, което има историческа репутация на достоверен източник и е обект на такива очаквания за огромната част от населението. Обществото издържа обществено радио и обществена телевизия с очакването, че може да им вярва. Това изключва използване на ненадеждни източници, дезинформация, дори и неволна, дори и непреднамерена, каквато не вярвам да е била тя в случая с вчерашното издание на "Политически некоректно". 

Да не говорим, че напълно по силите на БНР като цяло и на Волгин в частност е било да се обади на министър-председателя, на министерствата на външните работи, на отбраната, на транспорта и да чуе какво те знаят по случая. По предаването му не личеше да е направил това, преди да публикува непровереното съобщение. Не е непосилна задача за националното радио и за толкова изтъкнат негов журналист да потърси информация от първоизточника - капитана на кораба, който има мобилен телефон и близки или приятели в България, от които може да получи номера му.

Място като Мариупол в момента предполага всяко съобщение да бъде проверявано от най-малко два източника, да бъде отчитана тяхната достоверност. Доколкото разбрах, в случая е ставало дума за твърдения на руските сепаратисти в Донбас. Да бъде поднасяна такава "информация" на българската публика от националния ефир е, най-меко казано, несериозно. 

Поради всички тези причини Пендачанска е права, че Волгин злоупотреби с националния ефир и свободата, която предполага авторското предаване в него.

Но според мене злоупотребата не стигна само дотук. Фалшивата новина беше просто увертюра към последвалия 20-минутен разговор с госта в студиото, Костадин Костадинов, лидер на проруската, антиевропейска и антинатовска партия "Възраждане". Той използва повода да произнесе нещо звучащо като предизборна реч, сякаш писана под кремълска диктовка - за това на какви опасности е изложена страната ни, защото е избрала да членува в НАТО, която пък "представлява заплаха за националната и териториална отбрана, цялост и сигурност на България".

Волгин, който толкова държи на правото на друго мнение, не беше поканил събеседник с различни възгледи. Ако причината е форматът на предаването, който допуска само един гост или само единомислещи гости, толкова по-зле - и за формата, и за водещия. Трудно е да се обясни такава едностранчивост в национална медия, претендираща за плуралистичен подход.

Междупрочем, Костадинов спомена, че говорил с министър-председателя Кирил Петков за тревожните съобщения относно "Царевна" и последният му отговорил, че разбрал лично по телефона от капитана, че те не са верни. Но това мина някак си незабелязано - как да сме сигурни, че капитанът не говори каквото му наредят похитителите, беше коментарът на събеседника. Отново - като няма факт, има предположение, алтернативен "факт". Като няма разум, има емоция.  

Не от вчера водената от Волгин версия на "Политически некоректно" повтаря тезите на руската правителствена пропаганда. Вчерашното предаване обаче беше новаторско и военновременно с включването на фалшива новина като информационен повод за пропаганда. Няма нужда да внасяме дезинформация. Правим си я сами. Време е това да прелее чашата както на ръководството на БНР, така и на Съвета за електронни медии. Обяснете ми, защо беше забранена у нас Russia Today, когато български източници вършат нейната работа тук, сеейки лъжи и внушения като например вчерашното на Костадинов, че след влизането в НАТО българският отбранителен потенциал е намалял три пъти? Може би заради ракетния щит на НАТО или заради клаузата за "колективната защита"? 

Режимът на Владимир Путин влага стотици милиони не в рубли, а в твърда валута, за да прави тази пропаганда чрез своите медии, чрез социалните мрежи, чрез партии, политици, журналисти, чрез военни хунти и сродни режими, които финансира по целия свят. Излиза, че българският данъкоплатец я съфинансира с издръжката си за БНР. В името на криво разбраната медийна свобода то разпространява тезите на един от режимите по света, които най-жестоко я погазват.

Когато има предизборна кампания, спират предаването на Волгин, за да не навреди на нечий вътрешнополитически интерес. Когато обаче обслужва интересите на страна, обявила България за "неприятелска", то си върви безпрепятствено. Това, дами и господа, е малоумно. Пендачанска е права. Или изгонете Волгин да си пропагандира за собствена сметка каквото иска и където пожелае, или си подайте оставките. Защото не ми се мисли какви ли ще ги надробите, ако, не дай Боже, войната стигне и до нас.